прекарах 6 години извън българия. живях сам, оправях се сам пък и бях доста далеч-аржентина. някой казваше, че трябва да се откаснеш от корените се за да погледнеш нещата по-обективно. на някои хора им омръзвам с приказките си още на първата минута- не всички обичат да се замислят, живеят си. и са прави, но какво да правим ние, които си задаваме въпроси? ами естествено е да им търсим отговорите. какви ли мисли не са ми минавали през главата. изчетох мненията в клуба и се сетих за някои неща.
и аз смятам, че времето няма значение. то е част от вечността и ние го използваме като най-важния атрибут на безмисленото ни ежедневие (не се обиждайте, и аз съм в кюпа, и аз живея също като вас). времето ни кара непрекъснато да мислим за него, един елементарен пример: не можем дори с търпение да изчакаме зеления цвят на светофара.
другата важна (за мен) идея е съществуването на математиката. това е науката, която обяснявала законите в природата. ми хубаво, важна била при смятането на инфлациите, изчисляване на лихвите, строежа на сгради и т.н. Ако сте чели новата книга на умберто еко "баудолино", пише за намерени технически книги на някакви раси, които са строили храмове. християните искали да реконструират сградите, но не успели да разберат идеята на написаното. казва се, че там хората не измервали пространствата в сантиметри, а по някакъв начин чрез душите си или както там разбирате тази сила, която не разбирате. между другото, препоръчвам ви филма : "ПИ".
представял съм си светът и като един атом, а хората като електрони, движещи се в орбитите около него и съответните там прескачания от една орбита в друга. тъй като и живота се крепи единствено на необяснимото желание за продължаване на рода, съм си представял и жената като протон, а мъжът като електрон. може да кажете, че въображението ми е болно, но какво да правя, представям си разни картини за да си обясня нещата. все пак смятам, че жената има един код, а мъжа друг. двамата формират едно цяло и така протича живота.
много още неща съм мислил, но не знам дали някои въобще го интересува това. и все пак знам, че човек трябва да има цел, която да следва и човек, когото да обича. така ще живее щастлив и няма да се страхува от смъртта, която наистина може да бъде просто промяна в състоянието. айде, не спирайте да мислите и спокойно- бързането просто ще ви накара да изпуснете много красиви моменти

A zadaval li si si vaprosa, ako ima jivot sled smartta, dali i tam sme podvlastni na ponjatieto "vreme"?

това което казваш е хубаво, но искам да те попитам нещо.
Математика е хубава наука. Обаче за нея думата 'безкрайност' е понятие което се приема, но поради невъзножността си да го обясни го е завряла в един ъгъл някъде там и гледа да го заобиколи като измисля формули за диференциали и интеграли.
А безкрайността е навсякъде, в нас, около нас - навсякъде. И нещата хич не приключват на ниво електрони и протони.
Имаше една теория че някъде при разстояния от рода на 10 на минус 23-та от метъра времето престава да съществува.
Представете си при 10 на минус 50-та!?! ... Не можете , а 10 на минус 300000?
И така до безкрай ...

..всеки мисли по тези въпроси.. независимо дали си признава или не.. и аз си имам идея фих и често ме преследва та не мога да се отърва от нея.. според мене времето е илюзия и не съществува в реалноста.. няма "минала", "настояща" и "бъдеща" реалност.. Вероятно лесно мога да бъда оборен с математически физически и всякакви други формули. Математиката и физиката обаче не съществуват обективно ами са творение на човешкия интелект. Математиката например е изградена върху основата на постулати, които са нищо повече от субективни абстракции и допускания (които несъзнателно се възприемат от болшинството от хората за обективно съществуващи в природата.) Пример за това са различните геометрии които се извеждат върху различна постулатна основа. Евклидовата, която е основана на близките и очевидни за всеки човек представи за успоредни прави и Неевклидовите които също така са съвсем законни и даже съдържат Евклидовата като частен случай. Та мисълта ми беше, че времето както всички други физични понятия е нещо което е плод на човешкия интелект и като такова е ограничено, но несъмнено е частен случай от нещо по-различно и по-общо и т.н.. какво точно не зная, но примера с геометриите ми се струва, че може да се приложи аналогично и тука.. Физическите закони несъмнено работят и са изведени не с гледане към тавана а с изграждане на логически теории и проверката им чрез експерименти. За това хората които се занимават с тези науки (имам пред вид физиката, математика, логика...) понякога забравят, че те са само инструменти за моделиране и са изградени на плаващи пясъци и започват да си мислят, че са абсолютни и обективно съществуващи.. истината (не я харесвам тази дума ама не мога да намеря по-подходяща) е, че те са само ограничени модели на реалноста създадени от човешкия интелект, изградени върху субективните "камъни" на основни понятия и постулати. Науката е пълна с примери които показват, че периодично “истини” които са били официални, обективни и непоклатими догми рухват неочаквано и изглеждат съвсем различно от гледната точка на новите "обективни" и "непоклатими" научни открития. (Примери за това всеки може да се сети.. като например официална истина в миналото, че земята е плоска.. след това, че е център на вселената.. Нютоновата механика и ОТО и СТО която физиците бранят с настървение..) Математически понятия като точка и линия например изчезват от реалноста когато размерите на обектите стават съизмерими с "елементарните частици".. обекти наричани по инерция така а в същност нещо различно което не може да бъде моделирано с "обективната" математика защото тя е инструмент създаден да моделира различни неща.. Изобретателните физици и математици се опитват упорито да запазят "инструмента" като започват да моделират с логически протеворечиви понятия - "вълна частица" или “струни” и други такива хитрини..Същото се отнася и за логиката която наука лежи в основите на математиката и физиката. Логическите парадокси за безкрайности и непрекъснатости например отразяват непълнотата и ограниченоста на логиката като наука създадена на основата на ограничени и непълни човешки представи. Та мисълта ми беше за точните науки.. не трябва да забравяме, че те са точни и вярни в определени условия и за определени неща.. отвъд тях има нещо друго.. не мисля обаче, че ако го наречеме Бог например ще си решиме проблема..