Така и не може да ми влезе в ума каква е причината за причината.... демек къде е началото и въобще има ли го? А ако го няма, как е възможно да го няма?

Ако се приеме теорията за безкрайността началото губи смисъла си, но пък ми се вижда логично да има начало.... дори не мога да си представя нещо без начало... но пък след това идва въпроса: Кое е началото на началото?... и тук вече запецвам мноооо яко.

И така вече цял живот.

"Не ме лъжете - аз ги виждам отсъстващите!"

Привет, Лекси!

И аз съм си задавал този въпрос. Умът ни е твърде крехък, за да обхване Необятното. Никога няма да узнаем Първопричината и каквото и да си говорим, ще е само бръщолевене.

то май така ще излезе на края, но пък не ми се ще да е така

"Не ме лъжете - аз ги виждам отсъстващите!"

То твоята лесна, ама аз не мога да си представя и как така няма да има край нещо :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И това не знам ... но лично на мен ми звучи по безобидно
щото пък като се замислиш... и да има край, как така въобще може да се случи? и къде ще отиде всичко? нали нищо не се губи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че е доста трудно да се разсъждава по този въпрос и все пак имам чувството ,че това е свързано с липсата на време. Когато приемем ,че няма време във Вечността, тогава ще погледнем по различен начин на този въпрос, който и мен ме вълнуваше доста време.
Ще разкажа едно мое лично преживяване, което може и да помогне за разбирането на този въпрос.
На мен често ми се случва да сънувам съзнателно, аз го наричам излъчване, или излизане извън тялото. Една нощ в излъчено състояние видях ,че съм в орбитата на една планета. Тя беше много малка, но ме държеше като притегляне към орбитата си , като аз бях на около метър разстояние от нея. Знаех ,че не мога да помръдна от там. Имах усещането , че аз завинаги бих могла да остана там и да не мога да се развивам ,да еволюирам, да правя каквото и да е... просто не можех да правя нищо, нямаше движение, всичко беше в покой, нямаше време... Ужаса ми беше огромен. Невероятен. Аз бях едно съзнание в нищото и във всичкото.
Въпроса за причината на причината вече не ме вълнува, знам ,че не е в моите възможности да го разбера, но се радвам , че понякога изживявам такива моменти, от тях уча много.

Koeto niama nachalo niama krai,
koeto ima nachalo ima krai

i nachaloto i kraia sa samo poniatia na ogranichenata ni mislovna lexika

Смяташ ли, че "нещо" може да няма начало?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Imam glupav vapros. OK, znaem, che vav vechnostta njama vreme, to e neshto subektivno i t.n.
Obache!: Ako priemem, che nachaloto na vselenata e t.nar. Golemija Vzriv, to tova oznachava, che v edin moment e njamalo vselena, v sledvashtija - e imalo... E, tova si e neshto koeto ima obshto s vremeto, ne e li taka? Zashtoto, ako njama vreme, to tova oznachava, che ednovremenno ima i njama vselena...
Oh, boli glavata kato se zadalbaesh, a otgovor ne idva...

i nachaloto i kraia sa samo poniatia na ogranichenata ni mislovna lexika
Dali? Vazmojno e da e taka... Sblaskah se s mnogo interesno tvardenie po povod "nachaloto" na vremeto v knigata "Kratka istorija na vremeto" ot prof. Stephen Hawkins. Citiram:
... dori da e imalo njakakvi sabitija predi Golemija vzriv, ne mojem da gi izpolzvame, za da opredelim kakvo shte stane po-natatak, zashtoto predskazuemostta shte izchezne v momenta na Golemija vzriv. Saotvetno, ako kakto v tozi sluchaj znaem samo kakvo e stanalo sled momenta na Golemija vzriv, ne mojem da opredelim kakvo se e sluchilo predi nego. Kolkoto do samite nas, sabitijata predi Golemija vzriv ne mogat da imat posledici, taka che ne biha predstavljavali chast ot nauchen model na Vselenata. Poradi tova mojem da kajem, che vremeto zapochva ot Golemija vzriv.
MOLJA? Shtom ne mojem da go izmerim, znachi go njama?