В своята "Метафизика" Аристотел изказва своите възгледи за духовното първоначало на Битието. БОГ, душа, дух, не могат да се изследват експериментално. За тях се правят изводи по случващото се. Затова в тази тема искам да споделим случаи, които сме чели, видяли, чули.

БЯЛАТА СВЕТЛИНА - преживян случай при автомобилна катастрофа

НЕ фантазирам.
ТОВА ми се случи тази година при една катастрофа на автобана при която 2 пъти се въртях с колата във въздуха и гледах от високо долу ПОЛЕТО със снега и отдолу после идващия БЪРЗА ПОМОЩ -хеликоптер...
Гледах БЕЗУМИЕОТО на целия аутобан -безкрайна ивица с коли спрели и гледащи ме... АЗ знаех , че ще спре колата да се върти
че ще изляза и си помислих "по земен начин " "ЗАКЪСНЯВАМ ЗА РАБОТА..."
От една страна бързах ,...по земному , от друга бях в тази
БЯЛА СВЕТЛИНА ...потопена и не ми се напускаше...
НАБЛЮДАВАХ тялото си и броях въртенията по падането на килимчетата и касетите и книгите и обувките в колата...и всеки път очаквах да видя КРЪВ...
НЯМАШЕ. НЯМАШЕ и БОЛКА...
В този моменет си мислих за ЗАКОНА НА ГРАВИТАЦИЯТА и ПАДАЩИТЕ ВЕРТИКАЛНО ПРЕДМЕТИ...ТОЙ не дейсташе...
Тежки предмети падаха ТУ от тавана ,ТУ от пода на колата , но приближавайки се към мен траекторията им се изкривяваше и не ме докосваха...

ТАМ е много светло и много ЛЕКО...МИСЪЛТА ти е толкова свежа и се чудиш на паниката между хората , които са "до теб"...
ВСИЧКО ЗАНЕШ и МОЖЕШ и изведнъж забравяш ,
че ТУК другите НЕ ГО МОГАТ...
ДОРИ точно знаеш , че ще останеш ТАМ горе
/ не знам дали е горе- казах го неволно/ или ще се върнеш...
Цялата мисъл става много активна , няма умора и изразходване и вялост...
Няма ДУМИ , а всички / КОИ всички , също не мога да ВИ кажа , защото НИЩО не видях .
Или ако съм видяла не помня. Но ПОМНЯ УСЕЩАНЕТО...
ТЕ са много, повече от нас...но я няма тязи близост помежду им...поне така на мен ми се видя...
Всеки е с нещо зает МИСЛОВНО / поне на мен така ми се стори /
НЕВЕРОЯТНО....се разбират...помежду си и с МЕН...
КОМУНИКАЦИЯТА е бърза и непозната...
и с ТУК и ТАМ...НО го приемаш много естествено...
НЕ си САМ ...НЕ...ТУK сме по-често САМИ в мислите си или трудностите си...
НЕВЕРОЯТНА СВОБОДА на ИЗБОР имаш...
ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ не е никаква трудност...
ОСВЕН това ИМАШ пълната СВОБОДА НА ИЗБОРА...
ДА ОСТАНЕШ или ДА СЕ ВЪРНЕШ при тежестта...
На раменете е много леко...
Изпитваш съвсем друго чувство за тежест...
НIЩО от земните ти знания не се губи , напротив ИДВА с такава бързина и яснота , като ,че ли току-що си възприел тези знания.
НЯМА забрава...
УСЕЩАХ ....но тази дума не е достатъмна , за да изрази ...това ЧУВСТВО, действие, МИСЪЛ...СЪСТОЯНИЕ...
НО НЕ СИ САМ...вярвай ми...!
АЗ си спомних ЦЯЛАТА ЗЕМНА ФИЗИКА , която съм учила за СВЕТЛИНА в раздел ОПТИКА. Няма на ЗЕМЯТА такива светлинни източници, които от ВСЯКЪДЕ ИДВА светлината , ОТВСЯКЪДЕ И ОТИВА НАВСЯКЪДЕ... ТУК, на Земята, светлинните източници са винаги с насочена светлина... ЗНАЕШ КЪДЕ Е ИЗТОЧНИКА и можеш да проследиш накъде ОТИВА тази светлина.
АЗ бях потопена в ТАЗИ безкрайно ЛЕКА и МЕКА светлина...
ТЯ НЕ Е БЛЕСТЯЩА , НЕ Е ИСКРЯЩА...ТЯ Е МНОГО ПРИЯТНА и ЗАРЕЖДАЩА...
ПО-СИЛНА е ОТ ТАЗИ която НИЕ ПОЗНАВАМЕ...
С тази разлика , че към СЛЪНЦЕТО / най-силната светлина за земния човек/ КАТО ГЛЕДАШ си затваряш неволно очите - пречи ти ...
А ТАМ е обратно...ОТВАРЯШ ГИ МНОГО ПОВЕЧЕ...защото си леко учуден и искаш ДА ВИДИШ "какво е това?"
Обзема те много приятно чувство ...
ЗАЛИВА ТЕ РАДОСТ и СПОКОЙСТВИЕ.
НЯМА НЕТЪРПЕНИЕ и СТРАХ...
Дори страха остава някъде ...

СЛЕД катастрофата НЯМАХ дори СИНИНА...
В болницата НИКОЙ не вярваше...
Аз твърдях, че съм била в пълно съзнание и описвах всичко с бистра памет , но ЛЕКАРИТЕ се спогледаха и щом КАЗАХ "БЯЛАТА СВЕТЛИНА" си казаха помежду си "ТЯ Е БИЛА в КОМА..."
В каква КОМА !?!? - за мен не беше кома...
Цялата олелия в линейката...когато ме завързаха да ми слагат обездвижители и серуми и апарати...отказах и през цялото време им казвах какво е кръвното ми преди уреда да го е показал...
САНИТАРИТЕ се споглеждаха , но изпълняваха точно каквото им казвам...
ГОВАРЕХ в този моменот ПРЕКРАСЕН НЕМСКИ , въпреки , че обикновено говоря с акцент...
Затворена вътре в линейката , но с прекалено ясната мисъл от "ПРЕЖИВЯНОТО" аз казвах
КАКВО да донесат още от колата ми
Те не искаха ,от страх , че ще избухне...
АЗ описвах всичко , кое къде се намира...Джи ЕС ЕМ, важни книги, диктувах им номера на позанти телефони...казвах кой ПОЛИЦАЙ кой мой документ държи в ръцете си...
ЧУХ свидетелка да казва: "АЗ видях как една кола пада от небето"
Засмях се и си казах "та аз бах до вас и всичко гледах..."
САНИТАРИТЕ мислеха ,че бълнувам с тази ясна мисъл и определяне на параметрите на кръвно и други...
"БЪРЗО - казваше единия- ТЯ ГУБИ СЪЗНАНИЕ , от вътрешни кръвоизливи и говори невероятни неща...
А аз настоявах да отидат и да ми вземат падналото златно кръстче на шосето , на поледицата, да ми приберат документа от полицайката...отвън , която също не бях виждала директно...
Единия санитар упорито ме уговоряше , че всичко е тук...и здравната ми карта е при колегата му когато на вратата на линейката се почука и полицайката каза "ЕТО ЗДРАВНАТА КАРТА НА пострадалата - ТЯ е в мен"...
Санитарите се спогледаха и започнаха бавно да се вслушват в това което казвам. УСЕЩАХ всяка клетка от тялото си---знаех всичко за себе си и за околните...това какво правят и как изглеждяат и ИМАХ невероятно ясна мисъл...
ТОВА БЕ ОТ ТАМ...остатъчното ...
ТОВА свръх СЪСТОЯНИЕ продължи до вечерта...
НЕВЕРОЯТНА ЕНЕРГИЯ...
/в болницата след огромни изследвания и снимки ме пуснаха дори да си вървя сама.../
А аз тръгнах да си търся колата ...ИМАХ СИЛИ , ЗРЕНИЕ И СВЕТЛА МИСЪЛ ... ДРУГА ЛОГИКА за нещата ...
В обикнвоения живот никога не действам така.
НИКОЙ от ПОЛИЦИТА или БОЛНИЦАТА / не знаеше КЪДЕ ми е колата... НАМЕРИХ я само с 2 тел. обаждания...
ИЗОБЩО ПРИТЕЖАВАХ способности , които не бяха мои...
АЗ СЕ ВРЪЩАХ ОТ БЯЛАТА СВЕТЛИНА...
Влизането , после бавно в тези условия е мъчително и болезнено не телесно , а за ДУШАТА...МНОГО БОЛЕЗНЕНО...
Отпуснах се в подробноси , за да можете и
ВИЕ да почувствате една частица от това което АЗ усетих...

....ИМА КОЙ да посреща....
ТУК е тежкото , за тези , които остават ...
ТЕ нямат представа , колко интересни са в МРАВЕШКИЯ си поход...
и човешка си ПАНИКА...
Отдавна исках да разкажа ...МНОГО исках ,...има още неща ,които не мога да забравя...
Аз виждах КАРТИНИ , които не бих могала да знам...ЗАД стените на линейката...

Но от ТАМ наистина тези земни нещица са толкава дребни...и въпросите , които си задаваш са САМО първите мигове...
СЛЕД това си ЗАЕТ с НЕЩО друго...
ВРЕМЕТО там спира /или тече по друг начин/...
ЗЕМНИТЕ проблеми изведнъж стават абсолютно нищожни...
въпреки ,че виждах всичко...и чувах...

СУМАТОХАТА ДОЛУ /на аутобана - изведнъж стана толкова НЕважна и безлична ...
МИСЛИТЕ ми , цялото ми внимание БЕ ДРУГАДЕ, но КЪДЕ....не помня....
НИЩО...не помня...беше НЕЩО НЕПОЗНАТО
Не знам медицинското разбиране на думата КОМА,
но аз си представям под този термин - състояние в което си извън /или на прага на живота/...
А АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ да ТВЪРДЯ, че АЗ ...НЕ бях ИЗВЪН ,него /живота/, а именно ВЪТРЕ в него...
СРЕД ЖИВОТА, в центъра на живота...
Аз не бях от вас изключена...разбираш ли...?? !!
просто бях ОЩЕ НЯКЪДЕ ВКЛЮЧЕНА...
в още едно НЕПОЗНАТО състояние
От колата не остана нищо...
АЗ БЯХ ТАМ ...УСЕТИХ , почувствах , ВИДЯХ...
Аз не мога да кажа дали съм била на прага на смъртта - не знам...не помня и всичко ,но СВЕТЛИНАТА много ясно помня...и НИКОГА няма да я забравя...
ЗНАМ УСЕЩАНЕТО...

***

"Шарън Стоун - видях смъртта." Това е заглавието на изповедта й във вестник "Дневен труд" от събота, 18.01.2003 г.

*******
Шарън Стоун е поканила журналисти от "Пари мач" в малко ресторантче в канадския град Кеймбридж, където в момента снима трилър, за първи път след прекарания през 2001 г. мозъчен кръвоизлив.

Върнах се от отвъдното. Както става в гангстерските филми имах чувството, че два куршума се забиха в главата ми. Не можех да мръдна, след като се строполих на земята. Съпругът ми беше в командировка извън Сан Франциско. На горния етаж спеше едногодишния ми син Роан. Веднага разбрах, че съм получила мозъчен удар. После се събудих в болницата.

Веднага след като лекарите ми казаха, че имам мозъчен кръвоизлив, започнах на висок глас да се моля на Господ. ЗОВЯХ ГО да се грижи за бебето, което бяхме осиновили. След това поисках да говоря с най-добрата ми приятелка Мими, със сестра ми и с родителите ми. После ми донесоха Роан. Но неговия глас просто пронизваше главата ми и лекарите го изведоха от стаята. Точно в този миг усетих някаква изключително СИЛНА БЯЛА СВЕТЛИНА. Тръгнах към нея. Не можех да си обясня точно какво става. Имах чувството, че плонжирам. Но нагоре. Видях някои от приятелите си. След това родителите си и двете деца, които загубих при раждане. Приятелите ми казваха да не се страхувам.

Само Вярата и Молитвите ме спасиха. Единадесет дена бях парализирана. Не можех да говоря. Но си мислех за живота и се молех на Господ да ми го върне. Всъщност от смъртта ме спаси починалата ми баба. Докато в болницата изпадах в безсъзнание и имах проблясъци, лекарите два пъти ми правиха специални снимки на главата. Но не можаха да установят къде е аневризмът и да видят къде се е спукал кръвоносен съд, от който в мозъка ми изтича кръв. Докторите ме успокояваха, че ударът не е бил силен и аз реших да се прибирам в къщи и да гледам сина си. Тогава изведнъж загибих съзнание и започнах да халюцинирам.

Пред мен се появи БАБА МИ. ТЯ Е ПОЧИНАЛА.. При това МИ СЕ ЯВИ КАТО МЛАДА.. Каза ми вникакъв случай да не напускам болницата и да остана легнала, без да мърдам. След като излялох от халюцинациите, настоях категорично пред лекарите да остана още няколко дни на лечение. Тогава за трети път прегледаха главата ми на скенер и откриха източника на кръвоизлива. После ми направиха седемчасова операция и така се спасих.

Бях филмова звезда. Но сега приоритетите ми са други. Вече не ме интересуват толкова договорите ми с филмовите къщи. Не следя и рейтингите. На първо място е синът ми Роан. Станах друг човек и това го забелязват и най-близките ми. Мисля, че на мъжа ми Фил много ще му липсва предишната Шарън. Но аз не искам да съм предишната Стоун. Сега чувствам, че трябва да помагам повече на хората. Задавам си непрекъснато въпроса " За какво служим ние, ако не се грижим за близките си и за нашето бъдеще"

*******

Преди известно време, в новините по телевизията съобщиха, че се е разделила със съпруга си и е поела по новия си път.

Не всички сънища са такива. Душата, вътрешното АЗ, висшето СЕБЕ усеща тези послания.

Бих искала да разкажа три мистични преживявания на моя близка, вдовицата на мистър Сенко, които научих днес в разговор с нея. Тези свидетелства не са от светци, тоест по разбиранията на православната църква не са боговдъхновени. Но за мен те са истински, от първа ръка. Неведоми са пътищата Божии.


В един следобеден сън, месеци преди да започне войната в бивша Югославия, сънува голямо количество херувими и ангели (предавам точно думите й), които й казват, че идват да вземат майка й, защото започва война. В съня си тя им казва: "Öтивайте си, майка ми ни трябва още, имаме нужда от нея." И те се стопяват във въздуха. Стресната се събужда. Отива в стаята на майка й, успокоила се като я видяла жива, но не разбрала за каква война иде реч в съня й. Месеци по-късно през 1998 г. започнала войната в Югославия.

Свекърва й била в болница от дълго време. Пак в един следобеден сън, около 14 часа, (артистичните програми по нощните заведения са много изморителни) вижда как непозната жена отваря вратата на апартамента, държи букетче кокичета в ръка и на въпроса й:"Кого търсите?", жената отговаря: "Покойната Елена". Стефка репликира, че тя не е покойна, а жива. Стресната скача от леглото и казва на мъжа си: "Нещо се е случило с майка ти". В 18.00 часа от болницата съобщават по телефона, че майка му е починала в 14.15 часа.

В последните години, съкрушена от болестта на мъжа си, Стефка започва да чете духовни книги, за да помогне на духа си да преодолее предстоящата раздяла. И му поръчва: "Като отидеш в Отвъдното дай ми знак някакъв, да съм спокойна за теб". И на 40-я ден през нощта сънува мъжа си, облечен в костюм, усмихнат в компания от хора, и едър мъж зад него, който няколко пъти й повтаря: "Той е на съответното място. Той е на съоветното място." Стряска се от думите, които отекват в ушите й, но е вътрешно спокойна от усмивката на лицето му - знае, че е добре там, където е.

Преди няколко години, през 1994 г., точно когато се унасяла на границата на съня, пред затворените й очи се появило видение на малко момченце. То било около 3 годишно, свело поглед надолу, после го повдигнало, усмихнало се и изумената Тереза го чула да казва: "Мамо, аз идвам!" Като светкавица проблеснала цифрата 97 и тя разбрала, че ще зачене дете през 1997 г.

Когато споделила със своите близки, никой от тях не повярвал, че това може да е повече от сън. Понякога през следващите месеци, докато заспивала или се събуждала, като светкавица проблясвал образът на детенцето.

За да се успокои поне малко Тереза започнала да търси мъже и жени със сходни прежиивявания. Отзвукът бил толкова голям, пишели й много писма, започнали да я канят в различни телевизионни и радиопредавания. През юни 1998 г. се ражда синът й Аса Джоузеф Данна. А не след дълго тя решава да издаде и книга, в която са събрани истинските истории на семейства от цял свят.

"Бялата светлина" е изследван феномен, проявяващ се в състояние на силен кислороден глад на мозъчните клетки. Причините са комплексни. Проявява се при травми, съчетани със силен шок. Често се наблюдава при тренировките на астронавтите, където поради големите ускорения кръвта трудно оросява мозъка. Това обяснява и наблюдаването и в състояния на кома и близки до него.

Драги geri,

Дори да е установено, че кръвта трудно оросява мозъка, това не обяснява как се вижда и чува извън обикновеното зрение във физическото тяло без травми.

Освен това съм чула, че физиците нямат обяснения за вакуума и проявите на квантовото поле, за телепатията.

Поздрави!

Въпросът за истината и научното познание е пряко свързан с това,което се определя като"криза на ума"

Сега, защо подхождаш както едно време към американците? Един вид, "а вие защо бесите негрите?"

Първо, какво общо има това че физиката не знае нещо за вакуума с бялата светлина?

Второ, защо отхвърляш халюцинацията като потенциално обяснение за чуването и виждането. За този, който я изпитва тя е напълно реално явление и не се контролира от неговоя разум, т.е. той няма критерий за вярност. Още повече ако се е намирал в шок, както в описвания случай.

Трето, понеже ме засягаш на тема "квантово поле", би ли обяснила какво имаш предвид? Това не е термин, който се използува във физиката. Има 3 взаимодействия, създаващи три физически полета: силно, електрослабо и гравитационно. Няма квантово. Има квантови свойства, квантови проявления, но поле няма.

Четвърто, за да има обяснение на телепатията, трябва да я има и самата телепатия. Неопровержими доказателства за това обаче няма. Твърде много мошеници са разобличени при опитите с телепатия, за да се счита че явлението е реално. Когато бъде недвусмислено установено, тогава ще бъде изучено и обяснено. Става ли?

И последно, за вакуума има не липса, а твърде много обяснения, и твърде малко експериментални резултати, за да се избере вярното. Чувал съм, че и в окултните учения било така. В науката това поне е временен и съвсем нормален етап.

Привет, geri !

Първо - Това, че физиката не знае нещо за вакуума с бялата светлина има общо с материалистическия философски възглед на науката. Това, че нещо не може да се измери не означава, че не съществува.

Второ - халюцинацията, ако си чел постинга на Шарън Стоун, е имала пророчески ефект върху поведението й. Нейната история е един от многото примери, които в религията се наричат "видЕния". За разлика от халюциногенните ефекти при психически отклонения.

Трето - Науката е стигнала до елементарните частици - квантовите свойства, квантовите проявления. Нали не мислиш, че те блуждаят сами по себе си, дори разстоянието между частиците е поле, неизследвано поради немощта на науката. Представи си един бял лист, на който рисуваш точки с молив. Не е ли свързано безточковото пространство на листа?

Четвърто - Съзнанието е неизследвано поле. Науката борави с повторяемост на опитите, за да приеме заключение в даден експеримент. Няма лошо в този подход. Но науката няма как да изследва пророческите телепатични послания, които се потвърждават като начин на въздействие. Те са лични, персонални, и последствията от тези предупреждения са доказуеми, факти има. Само, че материалистическата наука не може да ги преглътне. Това излиза извън самонадеяността й, че всичко трябва да се пипне и измери.

Вижте, има доста обърканост във вашите представи за физиката и изобщо, ще се опитам да изясня.

1) Нещо, което не взаимодействува, не съществува. Дори да приложим понятието "съществуване" в/у него, то не оказва НИКАКВО влияние в/у нашия свят (защото не взаимодействува с него). Т.е. то няма НИКАКВО значение за нас. Думите с главни букви са важни.

Ако нещо взаимодействува, то може да се измери. От тази гледна точка науката отхвърля нещо, което няма НИКАКВО значение за обяснението на света. Схващате ли разликата: щом съществува и взаимодействува, може да се измери.

Пак повтарям: нещата, които не могат да се измерят, нямат НИКАКВО значение за света. Друг е въпросът, че някои неща се мерят трудно, засега.

2) Халюцинацията не е само ефект при психически заболявания. Напълно здрав човек може да има халюцинация при определени условия. Да не говорим за условията от описваната случка.

3) разстояние и поле са различни неща. Не бих се задълбочавал в тази материя поради голямата и сложност, но отговорът е: не, не е задължително да има нещо м/у частиците. Заблуждението ви е подобно на това по времето на Аристотел, когато се е смятало че за да се движи равномерно и праволинейно едно тяло, то трябва да получава енергия отвън. Чак Галилей разсеял тази грешка. Не задълбочавам повече по тази тема, защото има виждания че пространството не е непрекъснато, каквото ни се струва, а е дискретно (квантувано). И м/у отделните му частици няма нищо, дори и пространство :))

4) Съзнанието не е поле. Съзнанието е процес. Процес, който лесно се манипулира с приемането на външни химически вещества: лекарства, наркотици и др. Твърде сложен процес за изследване, но все пак процес. Всички изследвания насочени към съзнанието се основават на това виждане.

Ако телепатията все пак съществува, нищо не пречи тя да бъде изследвана, просто защото ще бъде повторяема. Колкото "пророческите телепатични послания", мисля че неявно имате предвид интуицията, която също е процес, и която изненадващо за индивида може да породи решение, обработвайки непрекъснато информацията в подсъзнанието. Това е обяснението. Получаване на информация "отвън" за съжаление си стои недоказано...

Вярвайте ми, всичко може да се измери, макар понякога и с големи трудности :))