В своята "Метафизика" Аристотел изказва своите възгледи за духовното първоначало на Битието. БОГ, душа, дух, не могат да се изследват експериментално. За тях се правят изводи по случващото се. Затова в тази тема искам да споделим случаи, които сме чели, видяли, чули.

БЯЛАТА СВЕТЛИНА - преживян случай при автомобилна катастрофа

НЕ фантазирам.
ТОВА ми се случи тази година при една катастрофа на автобана при която 2 пъти се въртях с колата във въздуха и гледах от високо долу ПОЛЕТО със снега и отдолу после идващия БЪРЗА ПОМОЩ -хеликоптер...
Гледах БЕЗУМИЕОТО на целия аутобан -безкрайна ивица с коли спрели и гледащи ме... АЗ знаех , че ще спре колата да се върти
че ще изляза и си помислих "по земен начин " "ЗАКЪСНЯВАМ ЗА РАБОТА..."
От една страна бързах ,...по земному , от друга бях в тази
БЯЛА СВЕТЛИНА ...потопена и не ми се напускаше...
НАБЛЮДАВАХ тялото си и броях въртенията по падането на килимчетата и касетите и книгите и обувките в колата...и всеки път очаквах да видя КРЪВ...
НЯМАШЕ. НЯМАШЕ и БОЛКА...
В този моменет си мислих за ЗАКОНА НА ГРАВИТАЦИЯТА и ПАДАЩИТЕ ВЕРТИКАЛНО ПРЕДМЕТИ...ТОЙ не дейсташе...
Тежки предмети падаха ТУ от тавана ,ТУ от пода на колата , но приближавайки се към мен траекторията им се изкривяваше и не ме докосваха...

ТАМ е много светло и много ЛЕКО...МИСЪЛТА ти е толкова свежа и се чудиш на паниката между хората , които са "до теб"...
ВСИЧКО ЗАНЕШ и МОЖЕШ и изведнъж забравяш ,
че ТУК другите НЕ ГО МОГАТ...
ДОРИ точно знаеш , че ще останеш ТАМ горе
/ не знам дали е горе- казах го неволно/ или ще се върнеш...
Цялата мисъл става много активна , няма умора и изразходване и вялост...
Няма ДУМИ , а всички / КОИ всички , също не мога да ВИ кажа , защото НИЩО не видях .
Или ако съм видяла не помня. Но ПОМНЯ УСЕЩАНЕТО...
ТЕ са много, повече от нас...но я няма тязи близост помежду им...поне така на мен ми се видя...
Всеки е с нещо зает МИСЛОВНО / поне на мен така ми се стори /
НЕВЕРОЯТНО....се разбират...помежду си и с МЕН...
КОМУНИКАЦИЯТА е бърза и непозната...
и с ТУК и ТАМ...НО го приемаш много естествено...
НЕ си САМ ...НЕ...ТУK сме по-често САМИ в мислите си или трудностите си...
НЕВЕРОЯТНА СВОБОДА на ИЗБОР имаш...
ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ не е никаква трудност...
ОСВЕН това ИМАШ пълната СВОБОДА НА ИЗБОРА...
ДА ОСТАНЕШ или ДА СЕ ВЪРНЕШ при тежестта...
На раменете е много леко...
Изпитваш съвсем друго чувство за тежест...
НIЩО от земните ти знания не се губи , напротив ИДВА с такава бързина и яснота , като ,че ли току-що си възприел тези знания.
НЯМА забрава...
УСЕЩАХ ....но тази дума не е достатъмна , за да изрази ...това ЧУВСТВО, действие, МИСЪЛ...СЪСТОЯНИЕ...
НО НЕ СИ САМ...вярвай ми...!
АЗ си спомних ЦЯЛАТА ЗЕМНА ФИЗИКА , която съм учила за СВЕТЛИНА в раздел ОПТИКА. Няма на ЗЕМЯТА такива светлинни източници, които от ВСЯКЪДЕ ИДВА светлината , ОТВСЯКЪДЕ И ОТИВА НАВСЯКЪДЕ... ТУК, на Земята, светлинните източници са винаги с насочена светлина... ЗНАЕШ КЪДЕ Е ИЗТОЧНИКА и можеш да проследиш накъде ОТИВА тази светлина.
АЗ бях потопена в ТАЗИ безкрайно ЛЕКА и МЕКА светлина...
ТЯ НЕ Е БЛЕСТЯЩА , НЕ Е ИСКРЯЩА...ТЯ Е МНОГО ПРИЯТНА и ЗАРЕЖДАЩА...
ПО-СИЛНА е ОТ ТАЗИ която НИЕ ПОЗНАВАМЕ...
С тази разлика , че към СЛЪНЦЕТО / най-силната светлина за земния човек/ КАТО ГЛЕДАШ си затваряш неволно очите - пречи ти ...
А ТАМ е обратно...ОТВАРЯШ ГИ МНОГО ПОВЕЧЕ...защото си леко учуден и искаш ДА ВИДИШ "какво е това?"
Обзема те много приятно чувство ...
ЗАЛИВА ТЕ РАДОСТ и СПОКОЙСТВИЕ.
НЯМА НЕТЪРПЕНИЕ и СТРАХ...
Дори страха остава някъде ...

СЛЕД катастрофата НЯМАХ дори СИНИНА...
В болницата НИКОЙ не вярваше...
Аз твърдях, че съм била в пълно съзнание и описвах всичко с бистра памет , но ЛЕКАРИТЕ се спогледаха и щом КАЗАХ "БЯЛАТА СВЕТЛИНА" си казаха помежду си "ТЯ Е БИЛА в КОМА..."
В каква КОМА !?!? - за мен не беше кома...
Цялата олелия в линейката...когато ме завързаха да ми слагат обездвижители и серуми и апарати...отказах и през цялото време им казвах какво е кръвното ми преди уреда да го е показал...
САНИТАРИТЕ се споглеждаха , но изпълняваха точно каквото им казвам...
ГОВАРЕХ в този моменот ПРЕКРАСЕН НЕМСКИ , въпреки , че обикновено говоря с акцент...
Затворена вътре в линейката , но с прекалено ясната мисъл от "ПРЕЖИВЯНОТО" аз казвах
КАКВО да донесат още от колата ми
Те не искаха ,от страх , че ще избухне...
АЗ описвах всичко , кое къде се намира...Джи ЕС ЕМ, важни книги, диктувах им номера на позанти телефони...казвах кой ПОЛИЦАЙ кой мой документ държи в ръцете си...
ЧУХ свидетелка да казва: "АЗ видях как една кола пада от небето"
Засмях се и си казах "та аз бах до вас и всичко гледах..."
САНИТАРИТЕ мислеха ,че бълнувам с тази ясна мисъл и определяне на параметрите на кръвно и други...
"БЪРЗО - казваше единия- ТЯ ГУБИ СЪЗНАНИЕ , от вътрешни кръвоизливи и говори невероятни неща...
А аз настоявах да отидат и да ми вземат падналото златно кръстче на шосето , на поледицата, да ми приберат документа от полицайката...отвън , която също не бях виждала директно...
Единия санитар упорито ме уговоряше , че всичко е тук...и здравната ми карта е при колегата му когато на вратата на линейката се почука и полицайката каза "ЕТО ЗДРАВНАТА КАРТА НА пострадалата - ТЯ е в мен"...
Санитарите се спогледаха и започнаха бавно да се вслушват в това което казвам. УСЕЩАХ всяка клетка от тялото си---знаех всичко за себе си и за околните...това какво правят и как изглеждяат и ИМАХ невероятно ясна мисъл...
ТОВА БЕ ОТ ТАМ...остатъчното ...
ТОВА свръх СЪСТОЯНИЕ продължи до вечерта...
НЕВЕРОЯТНА ЕНЕРГИЯ...
/в болницата след огромни изследвания и снимки ме пуснаха дори да си вървя сама.../
А аз тръгнах да си търся колата ...ИМАХ СИЛИ , ЗРЕНИЕ И СВЕТЛА МИСЪЛ ... ДРУГА ЛОГИКА за нещата ...
В обикнвоения живот никога не действам така.
НИКОЙ от ПОЛИЦИТА или БОЛНИЦАТА / не знаеше КЪДЕ ми е колата... НАМЕРИХ я само с 2 тел. обаждания...
ИЗОБЩО ПРИТЕЖАВАХ способности , които не бяха мои...
АЗ СЕ ВРЪЩАХ ОТ БЯЛАТА СВЕТЛИНА...
Влизането , после бавно в тези условия е мъчително и болезнено не телесно , а за ДУШАТА...МНОГО БОЛЕЗНЕНО...
Отпуснах се в подробноси , за да можете и
ВИЕ да почувствате една частица от това което АЗ усетих...

....ИМА КОЙ да посреща....
ТУК е тежкото , за тези , които остават ...
ТЕ нямат представа , колко интересни са в МРАВЕШКИЯ си поход...
и човешка си ПАНИКА...
Отдавна исках да разкажа ...МНОГО исках ,...има още неща ,които не мога да забравя...
Аз виждах КАРТИНИ , които не бих могала да знам...ЗАД стените на линейката...

Но от ТАМ наистина тези земни нещица са толкава дребни...и въпросите , които си задаваш са САМО първите мигове...
СЛЕД това си ЗАЕТ с НЕЩО друго...
ВРЕМЕТО там спира /или тече по друг начин/...
ЗЕМНИТЕ проблеми изведнъж стават абсолютно нищожни...
въпреки ,че виждах всичко...и чувах...

СУМАТОХАТА ДОЛУ /на аутобана - изведнъж стана толкова НЕважна и безлична ...
МИСЛИТЕ ми , цялото ми внимание БЕ ДРУГАДЕ, но КЪДЕ....не помня....
НИЩО...не помня...беше НЕЩО НЕПОЗНАТО
Не знам медицинското разбиране на думата КОМА,
но аз си представям под този термин - състояние в което си извън /или на прага на живота/...
А АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ да ТВЪРДЯ, че АЗ ...НЕ бях ИЗВЪН ,него /живота/, а именно ВЪТРЕ в него...
СРЕД ЖИВОТА, в центъра на живота...
Аз не бях от вас изключена...разбираш ли...?? !!
просто бях ОЩЕ НЯКЪДЕ ВКЛЮЧЕНА...
в още едно НЕПОЗНАТО състояние
От колата не остана нищо...
АЗ БЯХ ТАМ ...УСЕТИХ , почувствах , ВИДЯХ...
Аз не мога да кажа дали съм била на прага на смъртта - не знам...не помня и всичко ,но СВЕТЛИНАТА много ясно помня...и НИКОГА няма да я забравя...
ЗНАМ УСЕЩАНЕТО...

***

"Шарън Стоун - видях смъртта." Това е заглавието на изповедта й във вестник "Дневен труд" от събота, 18.01.2003 г.

*******
Шарън Стоун е поканила журналисти от "Пари мач" в малко ресторантче в канадския град Кеймбридж, където в момента снима трилър, за първи път след прекарания през 2001 г. мозъчен кръвоизлив.

Върнах се от отвъдното. Както става в гангстерските филми имах чувството, че два куршума се забиха в главата ми. Не можех да мръдна, след като се строполих на земята. Съпругът ми беше в командировка извън Сан Франциско. На горния етаж спеше едногодишния ми син Роан. Веднага разбрах, че съм получила мозъчен удар. После се събудих в болницата.

Веднага след като лекарите ми казаха, че имам мозъчен кръвоизлив, започнах на висок глас да се моля на Господ. ЗОВЯХ ГО да се грижи за бебето, което бяхме осиновили. След това поисках да говоря с най-добрата ми приятелка Мими, със сестра ми и с родителите ми. После ми донесоха Роан. Но неговия глас просто пронизваше главата ми и лекарите го изведоха от стаята. Точно в този миг усетих някаква изключително СИЛНА БЯЛА СВЕТЛИНА. Тръгнах към нея. Не можех да си обясня точно какво става. Имах чувството, че плонжирам. Но нагоре. Видях някои от приятелите си. След това родителите си и двете деца, които загубих при раждане. Приятелите ми казваха да не се страхувам.

Само Вярата и Молитвите ме спасиха. Единадесет дена бях парализирана. Не можех да говоря. Но си мислех за живота и се молех на Господ да ми го върне. Всъщност от смъртта ме спаси починалата ми баба. Докато в болницата изпадах в безсъзнание и имах проблясъци, лекарите два пъти ми правиха специални снимки на главата. Но не можаха да установят къде е аневризмът и да видят къде се е спукал кръвоносен съд, от който в мозъка ми изтича кръв. Докторите ме успокояваха, че ударът не е бил силен и аз реших да се прибирам в къщи и да гледам сина си. Тогава изведнъж загибих съзнание и започнах да халюцинирам.

Пред мен се появи БАБА МИ. ТЯ Е ПОЧИНАЛА.. При това МИ СЕ ЯВИ КАТО МЛАДА.. Каза ми вникакъв случай да не напускам болницата и да остана легнала, без да мърдам. След като излялох от халюцинациите, настоях категорично пред лекарите да остана още няколко дни на лечение. Тогава за трети път прегледаха главата ми на скенер и откриха източника на кръвоизлива. После ми направиха седемчасова операция и така се спасих.

Бях филмова звезда. Но сега приоритетите ми са други. Вече не ме интересуват толкова договорите ми с филмовите къщи. Не следя и рейтингите. На първо място е синът ми Роан. Станах друг човек и това го забелязват и най-близките ми. Мисля, че на мъжа ми Фил много ще му липсва предишната Шарън. Но аз не искам да съм предишната Стоун. Сега чувствам, че трябва да помагам повече на хората. Задавам си непрекъснато въпроса " За какво служим ние, ако не се грижим за близките си и за нашето бъдеще"

*******

Преди известно време, в новините по телевизията съобщиха, че се е разделила със съпруга си и е поела по новия си път.

Не всички сънища са такива. Душата, вътрешното АЗ, висшето СЕБЕ усеща тези послания.

Бих искала да разкажа три мистични преживявания на моя близка, вдовицата на мистър Сенко, които научих днес в разговор с нея. Тези свидетелства не са от светци, тоест по разбиранията на православната църква не са боговдъхновени. Но за мен те са истински, от първа ръка. Неведоми са пътищата Божии.


В един следобеден сън, месеци преди да започне войната в бивша Югославия, сънува голямо количество херувими и ангели (предавам точно думите й), които й казват, че идват да вземат майка й, защото започва война. В съня си тя им казва: "Öтивайте си, майка ми ни трябва още, имаме нужда от нея." И те се стопяват във въздуха. Стресната се събужда. Отива в стаята на майка й, успокоила се като я видяла жива, но не разбрала за каква война иде реч в съня й. Месеци по-късно през 1998 г. започнала войната в Югославия.

Свекърва й била в болница от дълго време. Пак в един следобеден сън, около 14 часа, (артистичните програми по нощните заведения са много изморителни) вижда как непозната жена отваря вратата на апартамента, държи букетче кокичета в ръка и на въпроса й:"Кого търсите?", жената отговаря: "Покойната Елена". Стефка репликира, че тя не е покойна, а жива. Стресната скача от леглото и казва на мъжа си: "Нещо се е случило с майка ти". В 18.00 часа от болницата съобщават по телефона, че майка му е починала в 14.15 часа.

В последните години, съкрушена от болестта на мъжа си, Стефка започва да чете духовни книги, за да помогне на духа си да преодолее предстоящата раздяла. И му поръчва: "Като отидеш в Отвъдното дай ми знак някакъв, да съм спокойна за теб". И на 40-я ден през нощта сънува мъжа си, облечен в костюм, усмихнат в компания от хора, и едър мъж зад него, който няколко пъти й повтаря: "Той е на съответното място. Той е на съоветното място." Стряска се от думите, които отекват в ушите й, но е вътрешно спокойна от усмивката на лицето му - знае, че е добре там, където е.

Преди няколко години, през 1994 г., точно когато се унасяла на границата на съня, пред затворените й очи се появило видение на малко момченце. То било около 3 годишно, свело поглед надолу, после го повдигнало, усмихнало се и изумената Тереза го чула да казва: "Мамо, аз идвам!" Като светкавица проблеснала цифрата 97 и тя разбрала, че ще зачене дете през 1997 г.

Когато споделила със своите близки, никой от тях не повярвал, че това може да е повече от сън. Понякога през следващите месеци, докато заспивала или се събуждала, като светкавица проблясвал образът на детенцето.

За да се успокои поне малко Тереза започнала да търси мъже и жени със сходни прежиивявания. Отзвукът бил толкова голям, пишели й много писма, започнали да я канят в различни телевизионни и радиопредавания. През юни 1998 г. се ражда синът й Аса Джоузеф Данна. А не след дълго тя решава да издаде и книга, в която са събрани истинските истории на семейства от цял свят.

"Бялата светлина" е изследван феномен, проявяващ се в състояние на силен кислороден глад на мозъчните клетки. Причините са комплексни. Проявява се при травми, съчетани със силен шок. Често се наблюдава при тренировките на астронавтите, където поради големите ускорения кръвта трудно оросява мозъка. Това обяснява и наблюдаването и в състояния на кома и близки до него.

Драги geri,

Дори да е установено, че кръвта трудно оросява мозъка, това не обяснява как се вижда и чува извън обикновеното зрение във физическото тяло без травми.

Освен това съм чула, че физиците нямат обяснения за вакуума и проявите на квантовото поле, за телепатията.

Поздрави!

Въпросът за истината и научното познание е пряко свързан с това,което се определя като"криза на ума"

Сега, защо подхождаш както едно време към американците? Един вид, "а вие защо бесите негрите?"

Първо, какво общо има това че физиката не знае нещо за вакуума с бялата светлина?

Второ, защо отхвърляш халюцинацията като потенциално обяснение за чуването и виждането. За този, който я изпитва тя е напълно реално явление и не се контролира от неговоя разум, т.е. той няма критерий за вярност. Още повече ако се е намирал в шок, както в описвания случай.

Трето, понеже ме засягаш на тема "квантово поле", би ли обяснила какво имаш предвид? Това не е термин, който се използува във физиката. Има 3 взаимодействия, създаващи три физически полета: силно, електрослабо и гравитационно. Няма квантово. Има квантови свойства, квантови проявления, но поле няма.

Четвърто, за да има обяснение на телепатията, трябва да я има и самата телепатия. Неопровержими доказателства за това обаче няма. Твърде много мошеници са разобличени при опитите с телепатия, за да се счита че явлението е реално. Когато бъде недвусмислено установено, тогава ще бъде изучено и обяснено. Става ли?

И последно, за вакуума има не липса, а твърде много обяснения, и твърде малко експериментални резултати, за да се избере вярното. Чувал съм, че и в окултните учения било така. В науката това поне е временен и съвсем нормален етап.

Привет, geri !

Първо - Това, че физиката не знае нещо за вакуума с бялата светлина има общо с материалистическия философски възглед на науката. Това, че нещо не може да се измери не означава, че не съществува.

Второ - халюцинацията, ако си чел постинга на Шарън Стоун, е имала пророчески ефект върху поведението й. Нейната история е един от многото примери, които в религията се наричат "видЕния". За разлика от халюциногенните ефекти при психически отклонения.

Трето - Науката е стигнала до елементарните частици - квантовите свойства, квантовите проявления. Нали не мислиш, че те блуждаят сами по себе си, дори разстоянието между частиците е поле, неизследвано поради немощта на науката. Представи си един бял лист, на който рисуваш точки с молив. Не е ли свързано безточковото пространство на листа?

Четвърто - Съзнанието е неизследвано поле. Науката борави с повторяемост на опитите, за да приеме заключение в даден експеримент. Няма лошо в този подход. Но науката няма как да изследва пророческите телепатични послания, които се потвърждават като начин на въздействие. Те са лични, персонални, и последствията от тези предупреждения са доказуеми, факти има. Само, че материалистическата наука не може да ги преглътне. Това излиза извън самонадеяността й, че всичко трябва да се пипне и измери.

Вижте, има доста обърканост във вашите представи за физиката и изобщо, ще се опитам да изясня.

1) Нещо, което не взаимодействува, не съществува. Дори да приложим понятието "съществуване" в/у него, то не оказва НИКАКВО влияние в/у нашия свят (защото не взаимодействува с него). Т.е. то няма НИКАКВО значение за нас. Думите с главни букви са важни.

Ако нещо взаимодействува, то може да се измери. От тази гледна точка науката отхвърля нещо, което няма НИКАКВО значение за обяснението на света. Схващате ли разликата: щом съществува и взаимодействува, може да се измери.

Пак повтарям: нещата, които не могат да се измерят, нямат НИКАКВО значение за света. Друг е въпросът, че някои неща се мерят трудно, засега.

2) Халюцинацията не е само ефект при психически заболявания. Напълно здрав човек може да има халюцинация при определени условия. Да не говорим за условията от описваната случка.

3) разстояние и поле са различни неща. Не бих се задълбочавал в тази материя поради голямата и сложност, но отговорът е: не, не е задължително да има нещо м/у частиците. Заблуждението ви е подобно на това по времето на Аристотел, когато се е смятало че за да се движи равномерно и праволинейно едно тяло, то трябва да получава енергия отвън. Чак Галилей разсеял тази грешка. Не задълбочавам повече по тази тема, защото има виждания че пространството не е непрекъснато, каквото ни се струва, а е дискретно (квантувано). И м/у отделните му частици няма нищо, дори и пространство :))

4) Съзнанието не е поле. Съзнанието е процес. Процес, който лесно се манипулира с приемането на външни химически вещества: лекарства, наркотици и др. Твърде сложен процес за изследване, но все пак процес. Всички изследвания насочени към съзнанието се основават на това виждане.

Ако телепатията все пак съществува, нищо не пречи тя да бъде изследвана, просто защото ще бъде повторяема. Колкото "пророческите телепатични послания", мисля че неявно имате предвид интуицията, която също е процес, и която изненадващо за индивида може да породи решение, обработвайки непрекъснато информацията в подсъзнанието. Това е обяснението. Получаване на информация "отвън" за съжаление си стои недоказано...

Вярвайте ми, всичко може да се измери, макар понякога и с големи трудности :))

Привет, geri!

Възможно е да имам объркани предтави за физиката, не съм физик. Но за сметка на това съм добила ясни представи за "същественото, което е невидимо за очите", както е казал Екзюпери.


1. Чист материалистичен подход - Нещо, което не взаимодействува, не съществува. Т.е. то няма НИКАКВО значение за нас.

Можеш ли да пипнеш отношението ми към твоите очи в момента и да го измериш? Ако аз не ти кажа за теб няма да съществува. Но истината е друга и аз определено съм благоразположена към "умни очи". Ако твоите са такива, ще се вгледам в тях.

2. Прескачаш описаната случка, защото нямаш научно обяснение за нея.

3. Полето го прескачаме като тема, съгласна, то е "бяло поле" за науката.

4. Съзнанието е процес, от гледна точка на възприятие на човека като материя и физическо тяло. Все едно включваш компютъра и не виждаш процесите, които се извършват в него, виждаш само как дращиш по клавиатурата и излизат буквички на монитора.

Но от гледна точка на разказите на хора, които разказват, че са имали усещането за напускане на физическото си тяло и при връщането в него са чувствали вдървяването и изстудяването му, какво е обяснението на науката? Искате повторяемост на опитите, за да ги считате за закономерност. Ето, има редица случаи, които са идентични. Как ще ги измерите, за да ги признаете?

Да си поговорим малко за науката. Значи твърдиш, че нямам научно обяснение на случката, и затова я прескачам. Нещата са малко по-сложни. Дай ми кръвното налягане, сърдечния ритъм, храните употребявани преди случката, травмите (защото травми има, дори невидими с просто око) и един опитен лекар ще ти опише състоянието, в което е бил пострадалия, равнището на стреса който е изпитал и възможните усещания, които е изпитал. Повишеното очно налягане ще обясни странната гледна точка на събитията, промяната в кръвното: летенето и промененото темпо на събитията и т.н. Няма проблем да се обяснят научно последиците, но не и от информация тип ЕЖК.

Разбираш ли, науката се отличава от всичките религии, защото тя освен качествено описва и КОЛИЧЕСТВЕНО света. Религиите затова са толкова много, защото описват света само КАЧЕСТВЕНО, и нямат критерии за вярност. В науката от всички теории, които могат да опишат качествено някакъв клас явления се избира тази, която го описва най-точно количествено. Затова когато се говори за научно обяснение, не трябва да се изпуска количествената страна на явлението, което трябва да се обяснява.

В този контекст, описването на УСЕЩАНИЯ не е много информативно. Ти сама знаеш, че "същественото е невидимо за очите". Нещо повече, много неща видими за очите, не са такива в действителност. Защото усещанията се предават до мозъка не непосредствено, а през цял куп рецептори и нерви. Те, както и работата на самия мозък, са подвластни на много външни и вътрешни причини. Прост пример: жените над определена възраст понякога усещат топли вълни без промяна във външната обстановка (климакс). Това е прост пример как усещанията са недостоверни и вътрешно произведени. Единственият начин е независим контрол, с помоща на прибори, за които подобни вътрешни промени могат да бъдат контролирани. Затова учените ползуват прибори, а не се доверяват на очите си и усещанията си - не само, защото те мерят и по-точно.

В тази връзка са и разказите на хората, "напускали" телата си. Физиологията при хората е еднаква, и се отличава от тази на червейте например. Затова сходни въздействия в/у хора ще предизвикат сходни усещания. Натиснете си окчната ябълка отгоре, и ще видите бяла светлина. Няма страшно, светочувствителните клетки реагират и на натиск, който може да се предизвика и от повишено налягане на кръвта в очния нерв. В резултат, вие ще видите бяла светлина. А останалото е работа на мозъка, да я вмъкне в съответния декор. :))


Дали мога да измеря отнощението ти към моите очи? Предполагам, че мога. Това отношение оставя реакции в твоя организъм, като учестен пулс (!), забързано дишане, активиране на определени дялове в мозъка: явления, които могат да се измерят. Е, на този етап може да имам големи проблеми с интерпретацията на резултата (да реша дали очите ми ти харесва или предизвикват друго чувство), но самата реакция за очите ще уловя еднозначно. Полиграфите, известни като "детектор на лъжата" са проста илюстрация на тези възможносто (сега сме 2003 г., а те са създадени началото на седемдесетте години миналия век! науката не стои на едно място...). А по интерпретацията продължава да се работи много яко в световен мащаб :))

Привет, geri !

Много ти благодаря за пояснението и въведението в дебрите на науката. Възможно е да се измерват промени в очното налягане, повишено кръвно и т.н., но това е свързано със здравето, с плътта и по-малко има отношение към "същественото, невидимо за очите", "колективното несъзнавано", както го е нарекъл Юнг. Нали разбираш, че религията не регистрира само качеството, както твърдиш, а отчита и повторяемост, закономерност, т.е. има и количество. И аз бих се радвала, ако всичко може да се обясни научно. Но на този етап това е невъзможно. Може и да сме в детската възраст на човечеството като вид. Затова, вместо да изпадаме в догадки, дай да си стиснем ръцете и да вървим по пътя си с разбиране и любов.

Стискаме си ръцете!

Здравето, плътта, са пряко свързани със съзнанието. Промяна в едното се отразява в другото, няма изключения. От мойта гледна точка на съзнанието като процес, в това няма нищо странно.

Права си, още сме в детската възраст на човечеството. Науката в сегашния си вид е започнала да се оформя едва преди около 400 години. Такива науки като генетиката бележат бум едва през последното десетилетие. 10 или 400 години са нищо в сравнение с цялата историята на човека като вид. Ако не се изтребим, още толкова неща ще бъдат обяснени. Не може всичко да се обясни изведнъж. Но и не е необходимо за всичко, което СЕГА не можем да си обясним, да привличаме някакви окултни обяснения. Защото те не обясняват нищо, само пренасят нашето незнание на по-високо равнище. Дават някакво измамно успокоение от естествения страх пред неизвестното :))

И накрая, още малко за религията. Отчитането на повторяемост е различно (и независимо) от количественото обяснение. Количествено обяснение би било ако се въведе мярка и методика за оценка например на доброто и злото. Скала, по която да се оценява светостта. Ако може с достатъчна точност да се предсказват датите на определени събития, например идването на Антихриста, края на света и т.н. Нали Бог е предузнал света, какво ще стане, значи събитията са поставени по места? Но това в рамките на шегата

В днешния вестник "24 часа" прочетох:

Американският спътник "Уилкинсън" за измерване на микровълновото лъчение даде окончателни отговори: ВСЕЛЕНАТА е на 13,7 млрд. години, състои се от три съставки, а теорията за възникването й, известна като Големия Взрив, е вярна.

Сега вече е сигурно, че Вселената се състои от 4,4% "обикновена материя", т.е. Атоми, от 23% "тъмна материя", чиято природа още не е известна и останалите 72,6% се падат на "тъмна енергия", която е още по-загадъчна. За нея се знае само, че е движещата сила, която кара обикновената и тъмната материя да се разбягват от самото начало на времето.

Като измерил поляризацията на микровълновия фон, т.е. изкривяването на електромагнитните вълни, "Уилкинсън" доказа, че първите звезди са се образували 200 млн. години след раждането на Вселената. Това от своя страна доказва Теорията за разширяващата се Вселена.

Ами този път журналистите не са влагали собствено творчество и вярно са предали новините :)

Един директор на хоспис изпитал усещането за взаимната връзка във Вселената, докато седял с децата на умиращ 65-годишен мъж пред вратата на стаята му. Те току-що били получили вест, че по-малкия брат на баща им е починал при автомобилна катастрофа и се борели с въпроса дали да му кажат или не. Смъртта на баща им наближавала, и страхувайки се, че това ще го растрои, те решили да не говрят за злополуката.

Когато влезли в стаята, той погледнал нагоре и им казал: "Нямате ли нещо да ми кажете?" Те се почудили какво имал предвид. "Защо не ми казахте, че брат ми е умрял?" Изумени, те го попитали как е разбрал. "Последния половин час си говорих с него" - казал бащата и ги повикал до леглото при себе си. Той казал последни думи на всяко едно дете и след 10 минути отпуснал глава на възглавницата си и издъхнал."

Годината е 1979 –та. На 15-ти август, навръх Голяма Богородица в църквата на Драгалевския манастир, недалеч от София влиза млада тъмнокоса жена и пали свещ пред иконата на Дева Мария. Никой от нейните спътници не знае с каква молитва Рени Анастасова се обръща към Бога. След литургията червената Лада се спуска обратно към София, следвайки стръмните завои на пътя. Оттук нататък спомените на Рени текат като на бавен каданс- микробусът, който връхлита върху колата, челният удар, звукът на разбити стъкла… Тя не помни повече, но близките й разказват как излетяла през предното стъкло в храстите, цялата в кръв и как сирените на линейката огласяли пътуването до Пирогов.

Рени Анастасова е в безсъзнание и спешно е вкарана в операционната на отделение- Вътрешна хирургия, с тежки травми на гръбначния стълб. Часове наред лекарите се борят за живота й, но пулсът на пациентката спира, няма дишане, няма мозъчна дейност. Смъртта е констатирана, близките са уведомени, а трупът е свален в моргата под номер 145.

-Виждах през цялото време как лекарите се суетят около мен- разказва Рени. Слушах какво си говорят и се опитвах да им кажа, че съм там и че съм добре.

Не усещах никаква болка, напротив! Чувствах се толкова ефирна и лека! После изведнъж някаква светлина ме привлече, като че за секунди преминах през някакъв синьо-виолетов тунел и видях от другата страна да ме чака починалата ми баба. Каза ми, че още не ми е дошло времето и трябва да се върна, за да помагам на хората. Рени Анастасова се събужда вкочанена от студ в моргата на Пирогов, покрита с чаршаф и с номер 145 на пръста. Връщат я обратно в отделението и докато всички се тълпят около нея, тя започва да крещи. От устата й излизат полусвързани думи: -Помощ! Снежана остана без крак!- Никой обаче не обръща внимание на бълнуването й. За това си спомня два часа по-късно една от медицинските сестри във Вътрешна хирургия, след като в операционната ампутират крака на катастрофирала жена. Името й е Снежана… Така- на ръба между живота и смъртта Рени Анастасова прави първото си пророчество и разбира, че има ясновидска дарба. Оттогава стотици хора са прекрачвали прага на приемната й в търсене на кураж и надежда. Някои от тях са си тръгвали огорчени от чутото, но след време се връщали, защото онова, което ясновидката им предричала, се сбъдвало с поразителна точност. -Има хора, които не са готови да чуят истината- споделя Рени, но аз не мога и не бива да я премълчавам, защото се върнах от оня свят, за да помагам на хората!

Това е едно подходящо място да ти благодаря за отзивчивостта ти, да ни просвещаваш с (новостите от) науката.
Ти си един от най-искрено търсещите и обективни хора които съм срещал за "двете ми години" в интернет.

Ако мога да бъда полезен с нещо - имаш моя мейл.

Прочетох вашият диспут с интерес.
Сега да кажа и аз нещо.....
Понякога когато се загледам продължително във въздуха виждам как той започва да трепти сякаш е жив.Tам в празното пространство има нещо.
Празното пространство не е толкоз празно май.Мисля че ние сме потопени в някаква финна материя невидима за окото.
Е как мислите по този въпрост...?

Нарича се кислород, азот и други такива боклуци... Добре си го усетил

Във "Всяка неделя", където тя беше гост, тя заяви, че е била " там горе" по време на клиничната смърт и има атмосфера, стратосфера, биосфера и Космос, съществуват 7-8 нива.

Във вестник "24 часа" имаше статия и снимка на Третото око на феномена Вяра Кочовска - сияние отред между веждите и отзад на нивото на малкия мозък. Това тя приема за Божи дар, свързан с голямата мъка на познанието. Денонощно се молела да не сгреши пред Бога, който описа като огромна светлина и го наричаше "Висшия разум".

за първи път виждам, жив себеподобен /ако не цитираш някого/

за първи път виждам, жив себеподобен /ако не цитираш някого/

Постинга за Бялата Светлина при автомобилна катастрофа не е мое преживяване, а на една реална участничка в клубовете. Беше го споделила преди около две години. Аз бях много впечатлена и го запазих на твърдия диск на компютъра си.

Лично аз имам две мистични преживявания и съм силно убедена в съществуването на свръхсили, Висш разум, Бог. Вярата ми е непоклатима.

Лия, какво общо имат тези неща, които си писала (случките) с Бога?
Какво доказателство е това за Бог?
Те видяли ли са Бог, кое го даказва?
Пипнали ли са го?
Направо не мога да ви се начудя.

Какви са опитностите на мистиците? Аристотел мистик ли е?

Мая, току-що ти отговорих в клуб ОШО, в темата "Аз съм блажен". Мистичните преживявания се случват, те не се постигат, те са извън логиката на самонадеяния и горделив човешки Ум.

Защо очакваш, че трябва да видиш и пипнеш? Твоето мислене е материално, а тук става въпрос за духовни неща. Попрочети повече източници, наблюдавай себе си, за да си избистриш светоусещането.

Fantazira6 si.
Tiq videniq sa ot tvoq um.

За да ти кажа, че не всичко е както ти го наричаш "фантазии на ума", пействам тук една случка от темата на Уплашена в клуб Магия:

"Днес майка ми направо се свлече на пода. Помислих, че й става зле и я питах дали и е лошо, а тя ми каза, че изобщо не й е лошо, а е почувствала силен натиск, все едно някой я натиска да падне на пода. В момента има синина на гърба, където е почувствала натиска. Направо ми се изправи косата като я видях. Някой знае ли за подобни случаи? Какво е това? Някакво същество? Енергийно влияние?Надявах се наистина някой да има обяснение...

Майка ми още вчера ми беше казала, че я боли и на още едно място на гърба малко по-надясно, но аз реших, че от уплах е започнала да си внушава. Е, днес има две синини. Едната е централно на гръбначния стълб и е по-скоро като тъмно червено петно, там и кожата й е леко обелена. Другата е на плешката. Снимах и двете и мога да ги кача тук за доказателство. Единственото, което не мога да докажа е, че никой не й е причинил това физически.

Значи... ако мислите, че може да има нещо общо, майка ми съвсем скоро се покръсти и от скоро стана дълбоко вярваща."

Беше специален гост на Гала в Нова ТВ. Завършила е египтология, знае турски, старотурски. Коментираха отношението на църквата по повод врачките. Тя каза: "Знам с какви цитатати точно са я критикували, но искам да знаете, че тя не беше запитвачка на духове. Тя не ги викаше, духовете идваха при нея, сам Господ Иисус й се е явявал. Тя беше православна християнка. И искаше да построи православен параклис, а не тази смесица от стилове, която се изгради в Рупите. Лично митрополит Пимен беше осветил мястото, което после промениха. Това не е църквата, която Ванга би искала. Бог й взе очите, за да й даде духовни очи. Тя беше врата между двата свята."

По времето на Людмила Живкова Красимира Стоянова е работила в Комитета по култура. Разказваше много интересни случаи, а една нейна опитност ме впечатли и ще я споделя с вас:

Един старец донесъл при Ванга карта на местност в Странджа с разни драсканици и завъртулки да я пита на тази иманярска карта има ли съкровище. Ванга му казала, че съкровище няма, пратила го да се изкъпе в минералната баня в Петрич, но извикала племенницата си и я попитала може ли да разчете някакви египетски знаци. Красимира й казала, че това прилича на детски драсканици и е някаква глупотевина. Ванга й казала, че на тази карта няма съкровище, но има древно послание в саркофаг, донесено от египетски жреци, които после са убили робите, които са го пренасяли, за да остане тайната. Описала й подробно местността, откъде да минат, как да стигнат до скалата, да бъдат там на 5 май и да наблюдават какво ще се случи при изгрев и при залез.

Издаването на открити листове (разрешения за пътуване в погранични райони ) беше трудно по тоталитарно време, но с искането на Людмила Живкова всичко ставаше и пет човека си уреждат заминаването за Странджа, след Малко Търново, над заставата, почти на турската граница. Още на 4 май разпънали палатки и рано-рано сутринта се строили пред скалата. Един светъл лъч започнал да описва триъгълници върху скалата и до вечерта нищо интересно. Настанал мрак, сред групата започнали да недоволстват, останалите четирима започнали да я питат правилно ли е разбрала какво й е казвала Ванга. И изведнъж в мрака се появил същия лъч, който описвал триъгълници, скалата сякаш се озарила отвътре, от черна станала сива. И се появил отляво триизмерно, обемно, един белобрад старец с бяла надиплена дреха, който държал едно кълбо на дясната си ръка. От дясно се появил пак триизмерно млад фараон, който седял на ефирен трон от тръстика. Гледали ги дружелюбно около 20 минути. Тя казва:"Толкова реални бяха, че аха-аха да тръгнат към нас. И петимата ги гледахме и ума отказваше да приеме видението." След като страецът и фараона изчезнали, те с ужас се спуснали към палатката, прибрали всичко набързо и слезли в кръчмата на Малко Търново, където цяла нощ не могли да се успокоят и обсъждали видяното.

Като се върнали, тя разказала на Ванга преживяното. Пророчицата й отговорила, че още не е дошло времето за това познание. От 1980 г. живеем в ново време, което изисква ново съзнание - да се отворим към заповедите на Иисус, да изпълняваме Божиите заповеди, иначе ще настъпи Апокалипсиса. И Красимира призова от екрана да четем Библията и да спазваме Божиите заповеди, да престанем да бъдем зли.

Какво значи Светия Дух може да се разбере от книгата "Поученията на Св. Серафим Саровски" при разговорът между светеца и Мотовилов, който е отишъл за напътствие при него.


- По какъв начин – попитах отец Серафим – бих могъл да узная, че се намирам в благодатта на Светия Дух?

- Това, ваше Боголюбие, е много просто – отговори ми той, - затова и Господ казва: „ За имащите разум всичко е просто.” Цялата ни беда се състои в това, че ние самите нямаме този Божествен разум, който не се превъзнася, не се гордее, защото не е от този свят. Този разум, изпълнен с любов към Бога и ближния, подготвя всеки човек за Неговото спасение. За този разум Господ е казал: „Бог иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.” За този разум отново става дума в Евангелието, когато се говори за апостолите, че „ тогава им отвори ума, за да разбират Писанията”. Намирайки се в този разум, и апостолите винаги виждали пребивава ли Божият Дух в тях, или не, и проникнати от Него и виждайки пребиваването на Божия Дух с тях, те утвърдително говорели, че тяхното дело е свято и напълно угодно на Господа Бога. С това се обяснява защо пишели в своите послания „Угодно бе на Светаго Духа и нам” и само на това основание предлагали своите послания като несъмнена истина в полза на всички верни. Ето, ваше Боголюбие, виждате ли колко просто е това?

Аз отгворих:
- Но все пак не разбирам как бих могъл да бъда твърдо убеден, че се намирам в Божия Дух? Как аз самият да разпознавам Неговото истинно явяване?

Тогава отец Серафим ме хвана здраво за раменете и ми каза:
- Сега ние двамата с теб, батюшка, сме в Божия Дух... Защо не гледаш към мен?

- Не мога, батюшка, да гледам, защото от очите ви се сипят мълнии. Лицето ви е станало по-светло от слънце, и очите ме болят от светлината...
(м.б. – разбрахте защо светиите се зографисват с ореол).

Отец Серафим каза:
-Не се страхувайте, ваше Боголюбие, сега и вие самият станахте светъл, както и аз. Сега и вие самият сте в Божия Дух, иначе нямаше да можете да ме видите такъв.
И приклонил глава към мен, той тихичко ми каза на ухото:
- Благодарете на Господа Бога за Неговата неизказана милост към вас. Вие видяхте, че аз дори не се прекръстих, а само в сърцето си мислено се помолих на Господа Бога и вътре в себе си казах: „Господи, удостой го ясно да види и с телесните си очи това съшествие на Твоя Дух, с което Ти удостояваш твоите раби, когато благоволяваш да се явиш в светлината на твоята великолепна слава.” И ето, батюшка, Господ мигновено изпълни смирената молба на убогия Серафим... Как да не му благодарим за този неизказан дар към нас двамата? И тъй, батюшка, Господ Бог и на великите пустинници невинаги явява Своята милост. Тази Божия благодат благоволи да утеши вашето съкрушено сърце по ходатайството на Самата Божия Майка... Защо, батюшка, не ме гледате в очите? Гледайте просто и се не бойте – Господ е с нас.

След тези думи аз погледнах лицето му и ме обзе още по-силен благоговеен ужас. Представете си, в средата на Слънцето, в най-ярките му лъчи по обяд, лице на човек, разговарящ с вас. Вие виждате движението на устата му, изменящото се изражение на очите му, чувате гласа му, чувствате, че ви държи с ръце за раменете, но не само не виждате тези ръце, но не виждате и самите себе си, нито фигурата му, а само една ослепителна светлина, простираща се далече, и озаряваща с яркия си блясък и снежната пелена, покриваща поляната, и суграшицата, и великия старец. Можете ли да си представите в какво положение се намирах тогава?

- А какво чувствате сега? – попита ме отец Серафим.

- Чувствам се необикновено добре. Чувствам такава тишина и мир в душата си, които не мога да изразя с никакви думи.

- Това, ваше Боголюбие – каза отец Серафим, - е този мир, за който Господ е казал на Своите ученици: „Моя мир ви давам. Аз давам не тъй, както светът дава.”

Няма да разказвам житието му, а само два епизода, за да се разбере какво значи "дар на прозорливост", "дарба на тълкуване", "ангелски езици". Разказът съм взела от том 4 на великия сборник "Добротолюбие", издание на Зографския Манастир в Света Гора.

Св. Теодор, син на знатни високопоставени родители (баща му е отговарял за събирането на царските данъци), получил добро християнско възпитание, изучил елинската мъдрост, бил прекрасен оратор, изряден философ и просветен богослов. Когато при Констанитин Копроним особено се засилили иконоборческите гонения, неговите родители оставили света и приели монашеството. След Копроним царувал Лъв, а след него съпругата му Ирина със своя син Константин. Ирина пазела Православието, както и синът й, и със свети Патриарх Тарасий свикала Седми Вселенски събор, на който била осъдена и проклета иконоборческата ерес. На този събор присъствал вуйчото на преподобния Теодор, Платон, който след събора взел със себе си в пустинята Теодор и неговите братя Йосиф и Евтимий.
...

Тиранинът Никифор свалил от престола царица Ирина и първата му работа била да всее смут в църквата. Но Свети Теодор не отстъпвал и явно изобличавал неправдите на царя. Царят, разгневен от това, изпратил Св. Теодор на заточение, заедно с брат му Йосиф и стареца Платон.

В това време Тракия била нападната от съседи варвари и царят трябвало да излезе срещу тях. Преди битката той изпратил пратеници при Св. Теодор, за да го склони към единомислие с ласкателство и заплахи. Но Св. Теодор, воден от Божия Дух, му отговорил така:

"Трябваше, царю, преди да отидеш на война, да принесеш покаяние и да изправиш това, което си разрушил в Божията църква. Но тъй като ти не направи това, знай че няма да се върнеш жив. Такова е праведното Божие определение за тебе." И действително царят бил убит във войната.
....

Когато наближило времето за неговата блажена кончина, вестта за това се разпространила и започнали отвсякъде да се стичат хора към преподобния, с всякакъв чин и звание. Когато часът на представянето му наближил, братята се събрали около него и плакали като за свой баща и учител. Той се просълзил и казал:

"Ето, отци и братя, наближи краят на моя живот. Всички ние трябва да изпием тази чаша, едни по-рано, други по-късно, но никой не може да я отмине. Аз отивам по пътя, по който са отишли всичките ни отци, отивам там, където е вечния живот, където е нашия Господ и Бог, Когото възлюби душата ми, Когото пожела сърцето ми, на Когото се нарекох раб, макар и да не извърших делото както трябва. А вие, братя мои и възлюбени чада, пребъдете в думите, които ви предадох, и дръжте правата вяра и благочестивия живот. Вие знаете, че не съм преставал да ви възвестявам Божието слово и в църквата, и поотделно. Сега усърдно ви моля, имайте го в ума си и го изпълнявайте. Погрижете се така да си отидете от тук, че да застанете невинни пред лицето на Господа. "

Като казал това и се простил, пожелал учениците да запалят свещи и да прочетат прощални молитви. Учениците запели: "Блажени непорочните в пътя си (Пс. 118:1) и когато стигнали до стиха "довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш", Преподобният предал душата си.

Св. Теодор Студит починал на 11 ноември 826 г. същия ден преподобния Иларион Далматски, като ходел сам в градината си и си пеел псалми, чул пречудни гласове и усетил неизказано благоухание. Удивен какво може да е това, погледнал към небето и видял голямо множество бели ангели, със светнали лица, слизащи да посрещанат една честна душа. Блаженият с ужас паднал на земята и чул как някой казва: "Това е душата на Теодор, игумен Студийски, пострадал до кръв за иконите, завършил земния си път в този час, която се възнася горе и небесните сили слизат да я посрещнат." Блажения Иларион разказал това видение на други добродетелни отци. По времето на деня и часа узнали, че точно тогава се е представил достойния за похвала Теодор Студит.


Св. Теодор Студит е написал "Подвижнически наставления към монасите", които са събрани в 772 страницима тома. Най-добре е човек да си купи този том. Неговите напътствия се отнасят до общежитието в манастира, до спазването на обетите от монасите, до борбата със страстите и греховете. Разбираемо е, че тук мога да напиша микроскопична част от тях.


Защо сме излезли от света? За да се очистим; и блажен е, който живее в духа на този живот, особено с вяра в настоятеля. Трябва да преуспявате все повече и повече, без да пропилявате дните си напразно. Слава на Отците! - те, внимавайки върху словото на истината, са водели образцов монашески живот; подражавайте им.

Да очистваме от плевелите полето на душата, да го засяваме и поливаме, за да принася духовни плодове. Устремете се към Божиите заповеди, сейте семената на добродетелите в сърцата си, за да пожънете в свое време плодовете на правдата.


Да не се превъзнасяме нито с естествените дарове, нито с нещо придобито и Бог ще ни даде повече; от противното следва загуба. Борещия се и добре подвизаващия се, и държащия своя ум настрана от всичко чувствено и страстно, спечелва истинска победа, увенчава се с венеца на безсмъртна слава, провъзгласява се за син Божий и наследник на вечните блага още тук.

може да прозвучи глупаво ,но -
да живеят мистиците
аз съм с вас

смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo