В простолюдния език думата метафизика, често се свързва с някакви Окултни явления. Окултизмът (или поне вулгарния смисъл на това понятие) разбира се няма място в сериозния философски дускурс. За сметка на това обаче, смятам че би било интересно да се разгледа отношението между метафизика и мистика (естествено, като се придържаме към философското разбиране на понятието мистика).

а какво е съдържанието на "мистика" като философско понятие?

за метафизиката ясно - още Аристотел е изковал понятието и за мен поне то не може да има друг (сериозен) смисъл освен философски.

но има ли строго философска дефиниция на това що е мистика?

PS за окултизма и окултното: това са думи, употребявани адски не на място. те означават просто "таен", вероятно визирайки някакво "тайно" учение, например това на Розенкройцерите, които претендират да владеят много скрити знания. впрочем може би тръгва още от гностиците, които също са имали такива претенции. а днес в България "окултен" се използва просто като синоним на "свръхестествен". с което думата няма нищо общо.

Виж сега, предлагам ти да не обсъждаме в този клуб легендите за Розенкройцерите и други приказки от 1001 нощ.
Мистика идва от гръцкото "misterion", което също означава тайнство или тайна. Но в историята на философията, мистика се употребява за онзи вид метафизически учения, които се стремят към трансцендиране на логико-дискурсивното ниво. Мистици са напр. Майстер Екхарт, Бернар от Клерво, Бонавентура и т.н.

Мистика не идва от мистерион, а е отглаголно прилагателно от глагола мйуо (на гръцки се иzписва мйу/игрек/омега) което оzначава мижа, zатварям очи.
Вярно е, че Екхарт, Бернар, Бонавентура и др. са мистици, но дали мистиката е философия в строгия смисъл на думата (а той е в рамките на логико/дискурсивното ниво) е вече философски въпрос. Затварянето на очите символиzира откаz от активно поzнание на света. Това е по/скоро неприемане на действителността или дори бягство от нея.

да, точно това исках да знам и аз - дали мистиката е строго философоско понятие. както излиза, по този въпрос няма едно мнение

а по въпроса за затварянето на очите - етимологически е приблизително така, "мюо" значи затварям си очите, но също така и затварям си устата. и точно последното значение според мен стои в основата на думите "мистерия", "мистериален" и т.н., а посветеният се нарича "мюстес", а именно "човек, който си държи устата затворена (за това, което е видял/преживял)". в този смисъл както мистериите, така и цялата идея за мистика не са някакъв вид бягство от реалността, а проникване в страни на тази реалност, които са отвъд рационалното и емпиричното. да си мистик просто значи да признаеш, че сетивата и разумът ти са недостатъчно съвършени, за да постигнеш с тях Бога - нещо, което предполага елементарно смирение и отказ от модната през последните два века човешка грандомания. така че за мен мистиката е по-скоро полезна, отколкото вредна. вредна е логиката "око да види, ръка да пипне", както и "няма нищо отвъд сетивния свят, затова хайде да си правим кефа, защото няма друг бог освен човека".

за Розенкройцерите: просто го споменах във връзка с думата "окултен". нямам намерение да ги обсъждам, макар че нищо чак толкова лошо не виждам в тях - те поне са малко над нивото на много други нашумели "учения".

Не няма две мнения - има хора, които без да са специалисти се изказват прибързано. Ако мистиката не беше философско понятие, нямаше да се обсъжда на лекции (по философия) в университета, а Майстер Екхард и Бонавентура щяха да отпаднат от конспекта по среновековна философия. Виж, това че има хора, които правят смели изказвания в този клуб, без да имат философско образование, е друг въпрос. Но както и да е...
Това което ти казваш за мистиката е вярно. И тъкмо тук е отговорът на въпроса за отношението между мистика и метафизика. И двете имат една и съща Цел - познанието на първите причини на съществуващото (Бог е именно Първопричината или Причината на причините). Метафизиката върви по пътя на логическия дискурс, а мистиката по пътя на духовния опит. Те са като двете остриета на един кинжал, които вървят успоредно и се събират на върха!

е, и аз не мога да кажа, че съм специалист, нито пък имам философско образование. но според мен всеки разумен човек трябва да си е изградил мнение по такива въпроси, защото (противно на това, което смятат филистерите) те са едни от най-важните. пък и никой не е твърдял, че Бонавентура etc. не трябва да бъдат изучавани в един курс по философия или нещо подобно. въпросът е как се дефинира самото това понятие "философия". за Кант например изглежда то е нещо изключително и само логико-дискурсивно, за теб - друго (какво?). той има основания да настоява за своето разбиране за философия, защото наистина са малко онези философи, които не са логико-дискурсивни - сещам се за Ницше например, който казва и няма време да доказва. но не е ли по-типичен философ Спиноза, който гради цялата си теория на математически методи? впрочем и аз какви ги приказвам, има ли такова нещо като "по-типичен философ"... не знам

а за метафизиката и мистиката - напълно съм съгласен, много точно казано! ако имах някакви неясноти по въпроса, вече нямам, за което - мерси . в този смисъл, ако двете са страни на една и съща монета и едното (метафизиката) е изконна част от философията, излиза, че и другото (мистиката) трябва да бъде част от нея.

Dali edno ili drugo ime shte bqde wklju4eno w konspekta po filosofija, i dali shte se obsqzhda w lekciite, zawisi ot naklonnostite na onzi, kojto sqstawja tozi konspekt. Taka naprimer w "Istorija na filosofijata" na Hegel, Meister Eckhart i Bonaventura izobshto ne se spomenawat, a za mistikata sa otdeleni 5 stranici ot obshto 1500. Ne wsi4ki filosofi priznawat mistikata za filosofija: izmezhdu protiwnicite sa oswen Hegel oshte Kant, Schopenhauer, Jaspers, Russel, Popper...
wse imena na hora, koito bez da sa specialisti se izkazwat pribqrzano.

Я, мойто момче, бързо извади цитат от Кант, в който Кйонигсберксата лисица, твърди, че мистиката не е философия и тогава ще продължим да си говорим.
А на Ръсел и Попър не им е мястото в този клуб!

"Der, welcher das Erstere als passives Erkenntnismittel behauptet, denkt sich das Unding der Moeglichkeit einer uebersinnlichen Erfahrung, welches im geraden Widerspruch mit sich selbst ist, (das Transzendente als immanent vorzustellen,) und fusset sich auf eine gewisse Geheimlehre, Mystik genannt, welche das gerade Gegentheil aller Philosophie ist, und doch eben darin, dass sie es ist, (wie der Alchemist,) den grossen Fund setzt, aller Arbeit vernьnftiger, aber muehsamer Naturforschung ьberhoben, sich im suessen Zustande des Geniessens selig zu traeumen. Diese Afterphilosophie auszutilgen, oder wo sie sich regt, nicht aufkommen zu lassen, hat der Verfasser gegenwaertigen Werks in vorliegender Schrift mit gutem Erfolg beabsichtigt."

Immanuel Kant: aus der Vorrede zu "Pruefung der Kantischen Religionsphilosophie in Hinsicht auf die ihr beigelegte Aehnlichkeit mit dem reinen Mysticismus" von Reinhold Jachmann. Koenigsberg, 1800.