Aристотел в своето знаменито съчинение Метафизика ( “ta-meta ta-phisika” – това заглавие всъщност не е на самия Аристотел, а на Андроник Родоски при извършената от него систематизация на аристотеловите съчинения), определя “първата философи”, която той нарича собствено teologika, за първите родове (начала) на съществуващото. Метафизиката се отличава от природните науки (физика, химия, билология) по това, че тя се занимава с изследването на онези първооснови на битието, които не са ни дадени пряко в нагледа, но от които и чрез които битието е това, което е.
Трябва ли да се съгласим с Кант, че човек не може да притежава знание за скритите начала на съществуващото и че идеите за Бог, свобода и безсмъртие имат само регулативна, но не и конститутивна роля по отношение на познанието или можем да се повярваме във възможностите на разума и да се издигнем над границите на феноменалния свят?

А ти как смяташ?

Може би си заслужава да се помисли и върху следната мисъл на Хайдегер: "Метафизиката е основното съ-битие в човешкото битие. Тя е самото човешко битие." Интересно изказване!

Да, би могло да се каже, но аз бих го формулирал по по-дриг начин (при това основавайки се пак на Хайдегер). А именно - Метафизиката включва в себе си въпроса за Цялото и едновременно с това, самия този въпрос обхваща в себе си и самия питащ.

Za celta e dostatq4no da dokazhesh, 4e razumqt e nad wremeto i prostranstwoto, ili da si pregoworish nemskija idealizqm.

Сега въпросът е: има ли нещо извън самия питащ или не?