Искам да започна с въпрос, за да не бъда обвинен в каквото и да е. Това е въпрос, който се отнася до предпоставянето на разбирането за това що е метафизика - нека се опитаме да осмислим, да експлицираме, да направим понятно това до-понятно разбиране от което се взима отношение ,в случая , към метафизиката.
Различава ли се метафизиката от онтологията или не можем да говорим за разлика, а за процес в развитието на философските изследвания, при който задълбочаването в съдържателността на философския предмет разкрива концептуалните граници на метафизиката, нейния "затворен", неангажиран с автентичността характер, и преминава в онтология, открита за битието в неговата самобитност?
Ще отговарям, съобразно интереса във вашите отговори. Предварително благодаря - темата не е лека и едва ли е толкова "занимателна" за неспециалиста, но провокира, според мен, мислене, което е от изключителна важност за всички области.

Още от времето на Аристотел, метафизиката се определя като "наука за битието" или за "първите начала и причини на съществуващото". Ето защо не съм убеден, че можем да говорим за скок от метафизика към онтология. Всъщност уважаеми, за коя метафизика казваш, че има "незаангажиран с автентичността характер"? Това е етикет, който ми е трудно да приема. Нека вземем например схоластичната метафизика, която подозирам имаш в предвид в случая. Ако кажаш на някой неотомист /в случай, че има още живи такива/, че метафизиката му не е ангажирана с автентичността, той едвали лесно ще се съгласи с теб!
Така че, обясни ми какво точно искаш да кажеш? И какво е товето мнение по въпроса който задаваш? Надявам се да ме препратиш към текста "Що е метафизика" на твоя приятел Хайдегер, защото ми е до болка познат и няма да понеса, ако трябва да го прочета още веднъж!

Редактирано от Eниrмa на 25.07.02 22:02.

Благодаря за вниманието към темата! Да, бих те препратил към Хайдегер във връзка с темата за автентичността, но не точно към текста му "Що е метафизика?" Хайдегер говори за автентичността като екзистенциал на чов. съществуване в "Битие и време" - предполагам, че този текст "не ти е познат до болка". Едно е да се заяви, че автентичността е разглеждана от схол. фил., защото самата тя така разбира себе си, но друго е да се покаже, че там собствено няма концептуални средства за това.
Всеки може да смята, че разглежда нещо, друг е въпросът доколко и дали той въобще прави това именно с философски средства. Аз смятам, че, преди феноменологическата разработка на онтологията, битието именно в аспекта на неговата автентичност не е тематизирано, защото са липсвали концептуални средства за това в класическата метафизика. Именно нея като цяло имам предвид, когато говоря за неангажираност с проблемите на автентичността.
Ако смяташ, че няма "скок" от метафизика към онтология, можеш ли да ми обясниш какво обосновава съвременния облик на философията и нейния отказ от създаването на "абсолютни системи"?

Много добре забелязваш, че разликата в смисъла на двата термина проличава ясно след възникването на феноменологията в началото на ХХ век. Собствената територия на онтологичното (за разлика от метафизичното) се отнася до смяната на концептуалните парадигми за обяснение на световното цяло. Нека приемем, че метафизичната парадигма се отнася до субстанциалистко-обективистичен критерий, при който субектът на концептуализиране не притежава саморефлексия за своята АБСОЛЮТНА битийна значимост. При другата парадигма - екзистенциално-феноменологичната, метафизичното "слиза" в индивидуалната екзистенция, единичното приема в себе си абсолютния онтологичен статут на всеобщото, Битието (Sein) благоволява да каже "Da" на самия мен, от своя страна моята "загриженост" за мен като единично става вече загриженост за Самото Битие като Единното, благоволяващо ЧРЕЗ МЕН и по посока на "съществуващото" да ме направи свой хранител на Смисловото си Единство и така възниква фундаменталната онтология като абсолютно знание за битийната ми наличност изобщо, запазвайки ми душевно-телесните характеристики на индивидуалната екзистенция, но вече в съвършено различен ракурс: за първи път физично и метафизично съвпадат в модуса ми на трансцендентален субект. Регионалните онтологии според мен са привидни онтологии, тъй като дори и не поставят в чист вид онтологичния проблем. А той е фундаментален. Всъщност комай единственият автентичен онтолог от известните през ХХ век си остава Хайдегер.

Както казва Хайдегер, Dasein това сме винаги ние самите. По начина на своето съществуване човекът сам разкрива себе си като Dasein .Фундаменталната структура на Dasein е битие-в-света, смисълът на неговото битие е екзистенцията, екзистирането, времевата отнесеност - тоест човекът не е просто това налично тук като предмет, а "проектира себе си", отнесен е към бъдещето, "захвърлен" е сред обстоятелства и т.н. Именно, за да се изрази този смисъл с философски средтва, Хайдегер смята, че трябва да "излезем" от категориите на класическата метафизика, които се разпростират в хоризонта на субстанциалното, на невремевото, на безличното, при което времето се редуцира до единия от своите моменти - настоящето, - и да се опитаме да уловим тази специфична времева отнесеност на свят и човек през пълнотата на времевите моменти. Затова Хайдегер въвежда понятието "екзистенциал". Именно това, според мен, изобщо му дава възможност да постави темата за автентичността на чов. съществуване.
Ако си завършил философия в СУ, няма начин да не сме чували един за друг или,дори, да се познаваме. Както и де е - по добре е да останем анонимни! Успех!

Позна. Завърших СУ през 1991 г. във все още златните времена.

Много ми е приятно, че веднага намерихме общ език. Ако не ме мързеше толкова много, веднага щях да напиша някакъв коментар. По-важното е, че ще имаме възможност да правим това занапред.

А иначе аз се подвизавам из окултните сайтове с горепосочения псевдоним. Забавлявам се - правя си гаргара с децата.
Ако не те мързи, пусни нещо за разнищване...
С приятелски поздрав -

А имали изобщо съвременна флософия? Къде е тя? Кажи ми един жив Философ! Само да не е Хабермас, чиито задгробно звучащ глас чух на скоро да се изказва по радиото. Той и подобните нему /Маркузе, Арент и т.н./, при цялото ми уважение към тях, не са философи, а социолози и политолози /също като тяхния учител Маркс/. Май Гадамер е още жив, но сигорно наближава стоте!
Тъй че, за коя съвременна философия говориш?

И аз от време на време влизах в "окултните сайтове", но смятам, че "забавленията" ти са порочни, защото хората в тях не са "деца", а болни!
И за какви златни времена говориш? Изучаването на весели предмети като "Научен комунизъм", едва ли допринасят времената да се нарекат златни. Съмнявеам се, че Афанасиев е бил любимото ти четиво преди заспиване, освен ако и ти не си с всичкия си!

Имах предвид, че тогава още имаше университетско образование с цялата му там мотивация. Гледал ли си наскоро учебните планове по философия от 5-6 години насам? Няма какво да гледаш.

А с Афанасиев, сам разбираш, не съм си имал вземане-даване. Това, за което ставаш, то само идва при теб.

Само не разбрах как The битието те разбра, та ти каза ДА.