Разчитаме на сетиват си за да различаваме реалното от нереалното. Понякога ни се струва, че нещата, не са такива каквито изглеждат. Склонен съм да вярвам, че в живота ми има свръхестествени сили, които по един или друг начин определят действията ми. Съдбата ни рисува поразителни знаци. Всяка секунда в съзнанието изплува една мисъл, която бърза да се изрази. Как възникват тези процеси? Дали някой не решава вместо нас? Как се раждат мислите и чувствата?

И ЧУВСТВАТА и МИСЛИТЕ са резултат от комуникативен процес.
Според мен МИСЛИТЕ възникват когато изпаднем в СИНХРОН с дадена ИНФО , която в даден момент , би трябвало да ни бъде предадена.
И в зависимост от нейното предназначение /т.е. до кого е адресирана/
може да послужим не само за АНТЕНА на улавянето и , но и за препредавател понататък./напр. ЧУВСТВА, словесен израз , действия и др./
МЕХАНИЗМА на възникването МИСЛИТЕ
/първи етап от ГЛОБАЛНИЯ КОМУНИКАТИВЕН ПРОЦЕС /
е все още много неясен и няма почти никакви РЕАЛНИ доказателства.
Докато за ПРЕДАВАНЕТО на МИСЛИ
/втори етап от комуникативния процес /
вече има доказателства.
И двата са , обаче ЕНЕРГИЙНИ ПРОЦЕСИ.



medea

Не разчиташ само на сетивата си за различаването на реално от нереално, т.е. на тях изобщо не може да се разчита в това отношение, ако си луд и "виждаш" кентаври, никой не може да те убеди, че те не са реални. Във философията още Декарт казва, че сетивата не са надежден фундамент, защото често ни мамят. Именно мислейки и живеейки социално различаваш реално от илюзорно - ако не мислиш - не правиш тази разлика, не различаваш сън от реалност - както при животните. Естествено е да ти се струва, че нещата не са такива, каквито изглеждат, без да бъдат мислени. Едва когато мислиш за нещата, разбираш какви са те.От това обаче по никакъв начин не следва, че някой управлява живота ти и мисли вместо теб! Никой не решава вместо теб! Ако решиш да вярваш, а това решаваш само ти - вярваш, но това не е доказателство, че "предмета" на вярата ти съществува, както и не е показател за неговото съществуване. Ако вярата ти помага психически, не е съвсем сляпа и не е в ущърб на другите, да се чувстваш конфортно със себе си - вярвай, никой няма да ти забрани, но ти, а не някой друг, трябва да поемеш отговорността за собствения си живот. И тази отговорност можеш да поемеш само като мислиш сам!