Метафизиката май се определяше като междинно звено между мистиката и науката...А това звено взе да се оказва квантовата физика.
Някой чел ли е Лайла на Робърт Пърсих?

Невъзможно е да не е възможно.

като основата на всяка философска наука - като основанията на къщата и няма нищо общо с мистиката.

....за да те оборя ...

Невъзможно е да не е възможно.

А Течо, не така помня, че на друго място се пъчеше със Канта, та върни се Течо у Канта и виж дали не е мистификация неговото "априори"
И...Течо не забравяй тук отдавна са плювнали бибероните!

са ги дали още Платон и Аристотел - тях оборвай!

плювнали бибероните. Може ли да си по-любезен?

Опитвам се да коментирам сериозни неща, без да засягам никого.

Та за Кантово априори - ами още не съм срещнал някой в ДИР-а, най-вече във Философския клуб, който да е чел Кант, за да свъжем неговата философия с обсъжданите проблеми. А това "априори" - какво общо има то с мистиката. Априори означава "преди опита". Рациолната метафизика е изхождала от тази предпоставка, че в човека има мисловни определения, които са изначално (може би от Бога) съществуващи в човешкия ум. Декартовото вродено познание е същото. Затова и не са си правили труд да доказват тъждеството на битието и съзнанието (както правеше по-късно Маркс), защото са го смятали за предпоставка, а не за следствие. Кант въобще не си пита дали подобни идеи съществуват наистина, той ги приема за дадени и ги обяснява - антиномиите са априорни идеи, но какво общо имат те с мистиката. Виж съчиненията на Кант срещу Сведенборг!

Бъди здрав!

Що ли въобще четеш? Четеш и пише без туриш и най елементарното усилие за размисъл. Що е така?
Точно преди опита е мистиката! справка - думата мистика.
Че битието определя съзнанието го е казал не Маркс, а Хегел и все още не е съборен, сиреч - важи!
А това, че на Канта не му е стигнала поанта да излезе от аксиомите е не само негов проблем, а и твой както виждам, щом го четеш.
Та сБогом и много ти здраве!

Че що да откривам колелото. Други отдавна ги оборват. Знанието не е абсолютно, струва ми се глупаво да лежим на определения отпреди колко хиляди години. И си мисля, че Платон и Аристотел, ако бяха живи днес, друго щяха да кажат.

Невъзможно е да не е възможно.

Знам, че са различни. И без да съм го чела.

Невъзможно е да не е възможно.

започват от так, където свършват емпиричните данни. Това се дължи на вродената тенденция на човешкия ум към систематизация - към пълнота на една картина на мирозданието. Затова и такива велики физици като Н.Бор и Айнщайн са стигали до идеята за метафизиката и са философствали - за да придадат завършек на своите научни системи. Разбира се, едва ли са хранили илязии, че няма да бъдат опровергани. Просто не са искали да спират. Факт е също, че и най-големите учени от миналото - особено математици и физици - всички имат забележителни приноси във философията. Имам пред вид Декарт, Лайбниц, Б.Паскал, а в античността - Талес, Питагор, Аристотел. Те са смятали, че научните им постижения са резултат на разработените от тях философски методи. Виж напр. Декарт с неговата аналитична геометрия. Цялата му философия е вътре в нея с този дуализъм на субстанциите и т.н. - не ми влиза в подробности. Същото и за "Монадологията" на Лайбниц - ами това не е ли проекция на интегралното и диференциалното смятане, чийто откривател се смята именно той?
Пишеш, че знанието не е абсолютно - това са заучени работи. Знанието върви напред именно, защото се опира на свои абсолютни постижения и доказателства. Иначе то щеше да тъпче на едно място и постоянно да се опровергава. Ще се получи нещо като апориите на Зенон от Елея, чиято основна цел е да докажат, че движението не съществува. Един пример за абсолютно знание - Питагоровата теорема. Опровергай я!

Понеже съм преподавал два семестъра философия на студенти в СУ и този начин на отношение към философията ми е познат. Мнозина бъргат строгата наука философия с философстването като софистика и резоньорстване.