Niakoi moje li da mi raziasni slednite poniatia - ontologia, gnoseologia, epistemologia?
Te chast ot metafizikata li sa?

thanks.

Онтология=метафизика. Няма да импровизирам. Кратък цитат от Хайдегер: "Метафизиката е науката, която съдържа първичните основания на това, което човешкото познание обхваща." Хегел напълно унифицира метафизика=онтология=логика.
Гносеология=епистемология. Теория на познанието. Науката за това как познаваме. Тук са всички емпирици - Бейкън, Лок, Бъркли, Хюм, Кант.
Последните две понятия (гносеология и епистемология) не са част от метафизиката, освен по смисъла на Хегел. Едва Кант прави връзката между гносеология и метафизика. Според него нашите възможности за познание правят метафизиката невъзможна или по-скоро - тези двете нямат допирни точки. Значи метафизиката изхожда от иманентните ни понятия, дадени от Бога, и не може да има нещо общо с емпиричните ни понятия, които получаваме чрез сетивата. Те са неистински, защото не могат да преодолеят изначалния дуализъм на ноумена и феномена.

Мисля, че бях ясен. Поздрав от Бургас: Стефан.

Ако те интересува нещо по-подробно питай без да се притесняваш!
За мен беше удоволствие!

Какво стана с Румяна?
Аз не разбрах много, ама кой за каквото е учил.
Значи метафизиката изхожда от иманентните ни понятия, дадени от Бога, и не може да има нещо общо с емпиричните ни понятия, които получаваме чрез сетивата
Сега какво е наука?

Невъзможно е да не е възможно.

сладуранке? Съвсем се забравихме с тебе. Ами така си е - като пишем в различни клубове. Иначе аз съм си тук и като гледам и ти си си тука. Съдба...

Пишеш:"Значи метафизиката изхожда от иманентните ни понятия, дадени от Бога, и не може да има нещо общо с емпиричните ни понятия, които получаваме чрез сетивата"

Това е според Кант - общо взето всички се съобразяват с него. Философията не е наука по смисъла на позитивните науки. Има един знаменит предговор на Хегел към неговата "Феноменология на духа" - вземи го прочети (не е обемист) и ще разбереш какво искам да кажа. То аз топлата вода няма да открия, други са я открили преди мен. Ама не е зле и ти да я откриеш за себе си. Ако не ти е неприятно - напиши ми нещо повече за себе си в Бележки. Ще бъда лоялен.

Стефан. (А за Румяна - ами тя се върна от почивка край морето и пак ме подкара с нейните груби думи - ами тя си е такава - и аз престанах да бъда влюбен в тая кака.)

Това ти го пишеш, пък аз коментирам, че значи метафизиката не може да бъде наука, щото науката се базира на експериментите.
Виж ми кюто за повече инфо.

Невъзможно е да не е възможно.

Стефане, приятно ми е да чуя един университет философ.
Пишеш: "Едва Кант прави връзката между гносеология и метафизика. Според него нашите възможности за познание правят метафизиката невъзможна или по-скоро - тези двете нямат допирни точки. Значи метафизиката изхожда от иманентните ни понятия, дадени от Бога, и не може да има нещо общо с емпиричните ни понятия, които получаваме чрез сетивата. Те са неистински, защото не могат да преодолеят изначалния дуализъм на ноумена и феномена. ".
Не съм философ по образование, но доколкото си спомням Кант такова нещо не е писал. Подкрепи мнението си с цитат.
Поздрави!

Stephan thanks za izcherpatelnia otgovor.
Tova che metfizikata e = na ontoligia iavno e definicia ama che e = i na logika, spored opredelenieto na metafizika (ontologia) koeto ti si dal suvsem ne mi se vijda trivialen fakt. Tova che svetut e poznavaem vuobste spored men vece e fenomen, a tova che e poznavaem i sustevremenno logichen e dvoen fenomen. Zamisli se primerno nad slednia fakt, ne e li uchudvasto primerno kolko e universalo prilojebieto na matematikata (v chastnost), pri naseto znanie (nauka) za sveta, kak si go obiasniavash tova, ot edna strana matematikata e chisto choveshko tvorenie (izmislica), ot drugata strana e relnia i obektiven sviat, e kak se poluchava taka che svetut e vuzmojno da bude opisan chrez matematikata ili pone na nas taka ni izglejda. Ne e li logichno :))), ako v nashite modeli za sveta matematikata e tolkova vazna, t.e. edva li bihme imali niakakva relna nauka bez poniatieto daje samo i za chislo, da se pretendira che matematicheskite strukturi triabva da imat ontologichen status.

Kolkoto do Kant, ne znam, ama na men mi se struva che vobste vsichki poniatia s koito raboti choveka sa abstrakcia i/ili podhodiasto obobstenie na empirichnite poniatia polucheni chrez setivata t.e. niamame znanie koeto ni e dadeno nagotovo po niakakuv iracionalen put.

Pozdrav ot Sofia :)))

Ще се опитам да ти обясня с цитати нещата. Използвам последното издание на "Пролегомени" от1993 год., защото да се ровя в "Критиката..." би било много уморителна и неблагодарна дейност за едно постване.

Кант приема за предпоставка на своята философия, че за да се създаде една наука като метафизиката, трябва първо да изследваме познавателните способности на човека и възможността му да познава въобще от понятия:
“...но впоследствие и напълно ще се убеди, че такава (наука) съвсем не може да има, ако не се изпълнят предявените тук изисквания, върху които почива възможността й; и тъй като това още никога не е станало, ще се убеди, че ИЗОБЩО ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА МЕТАФИЗИКА.” (стр.17)
Метафизиката се познава чрез разума, който той нарича още и "спекулативен разсъдък", докато емпиричните науки се познават чрез т.н. “здрав разсъдък” или само “разсъдъка”. Но тези две познавателни способности се занимават с коренно различни неща. Първата познава понятията, които черпим от самите нас, докато втората познава емпиричните (позитивните) науки, т.е понятията които черпим отвън. “Така и двата, здравият, както и спекулативният разсъдък, са полезни, но всеки по свой начин: първият, когато се касае за съждения, които намират непосредственото си приложение в опита, а втория, където трябва да се съди изобщо, ВЪЗ ОСНОВА НА ЧИСТИ ПОНЯТИЯ, НАПРИМЕР В МЕТАФИЗИКАТА, където здравият разсъдък, който се нарича сам така, но често per antiphrasin, няма никаква преценка.” (стр.20)
Метафизичните понятия - според Кант – лежат априори (т.е. преди опита или иманетно) в човешкия разсъдък и той ги черпи от там без оглед на сетивния свят. Тази идея – по неговото твърдение – му е подсказана от философията на Дейвид Хюм. “...скоро намерих, че понятието за връзката между причина и действие далеч не е единственото, чрез което разсъдъкът си мисли a priori връзки на нещата, а по-скоро че ЦЯЛАТА МЕТАФИЗИКА СЕ СЪСТОИ ОТ ТАКИВА ПОНЯТИЯ.” (стр.21)
И по-долу Кант вече в прав текст формулира дуализма между емпиричните науки и метафизиката – като преди това вече е обяснил двойствения характер на познавателните способности в самите нас, т.е. че познавателните способности, които ги изследват са различни (виж по-горе):
“...що се отнася до ИЗВОРИТЕ на едно метафизическо познание, още в понятието му лежи, че те не могат да бъдат емпирични. Принципите на това познание (към които принадлежат не само неговите основни положения, а и основните понятия) не трябва значи никога да се вземат от опита: защото то трябва да бъде не физическо, а метафизическо познание, т.е. ТАКОВА, КОЕТО ЛЕЖИ ИЗВЪН ОПИТА.” (стр.27-28)
За явленията (phenomena) и същностите (noumena) – ще бъде много дълго за цитиране. Прочети си §§32 и 33 и сл. От същата книга (стр.86 и сл.)

Поздрав: Стефан от морето

навярно, но не влизам в кюто. Ако науката се разбира в един по-тесен смисъл - като позитивна наука - значи метафизиката наистина не може да бъде наука. Но като мисловно изследване със свой предмет и вътрешна логика, с понятиен апарат и т.н. - тя си е една истинска наука, редом с другите науки. Виж какво съм отговорил на азу за Кантовото понятие за метафизика и мисля, че ще ме разбереш по-добре.

Всичко добро ти желая!
Стефан

Мнението е изтрито от iv_rup