|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 И моята любовна история - на пияно
|
|
| Автор |
Stefan Pan (М&М) |
| Публикувано | 25.11.11 01:02 |
|
|
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Помниш ли, когато те накарах да почувстваш края още преди да го има началото... Тогава, на втория етаж, когато ми превеждаше песен. Сред тълпата в кафенето, изолирани в наша собствена малка сфера...
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
А помниш ли как ми разказваше и някак искаше да ми го кажеш, че си готова да водиш битка дори и със смъртта за мен..
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Помниш ли колко много ме обичаше? И моя ...
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
И всички морета, на които не отидохме, и всички огньове на плажа, които не накладохме в топлата лятна нощ... Заради мен...
Помниш ли колко пъти не ти казах "обичам те", а само "струва ми се, че те обичам"..
Помниш ли колко много ме искаше и колко малко ти давах... от мен..
Помниш ли?
Помниш ли как накрая се измори?
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Помниш ли ?
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
.
Помниш ли как все пак не можахме да спрем и превърнахме живота си в ад..
света около мене ще срина
пожари ще запаля навсякъде
реките назад ще върна
земята ще съборя с камъни
с дерета ще набраздя лицето си
канавки ще сгънат пръстите
пропаст ще насече ръцете ми
в планина ще втвърдя сърцето си
... пътища няма да има
до мен не ще можеш да стигаш
мостовете без жалост сривам
защото... стига ми толкова, мила
твърде силна отрова си. стига ми
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
И след всичките тези години..
Но без илюзия - тази приказка има край..
автор Неточка
Тази нощ,
тази нощ –
омагьосана,
аз и ти –
ослепели
и ничии,
незапомнени,
незабравили...
Слушай!
Звездите
разказват притчата...
... и няма да помниш
колко много ми липсваш,
че си дом
и причина,
и смисъл,
че си моята най-тъжна
истина,
най-болящата рана
в душата ми...
Ще мълча,
ще вървя
без да търся,
ослепяла за всички
пророчества –
по разкъсани нишки
на времето,
ще подмина
онази пътека,
дето води при теб...
Ще забравя...
Ще затворя вратата
с очите си –
друго име
ще имат звездите,
друга нежност
ще пазят
ръцете ми...
Ще забравиш!
Така е обречено
и така ще се случи –
следите ми
ще са тънички нишки
от времето,
по което ще тръгнеш –
разкъсана,
ослепяла
и чужда,
и ничия –
друго име
ще носят звездите ти,
друга нежност
и няма да ме потърсиш...
... и ще знам
колко много ти липсвам,
че съм дом
и причина,
и смисъл,
че съм твоята най-тъжна
истина,
най-болящата рана
в душата ти..
Слушай!
Тази приказка
има край
и там някъде –
ти си дом,
аз съм твоята
истина...
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Тема
|
Re: И моята любовна история - на пияно
[re: Stefan Pan]
|
|
| Автор |
Vitalite (флуидна) |
| Публикувано | 25.11.11 09:06 |
|
|
Скромността изразява точният баланс между крайностите.
| |
|
|
|
Стефанеее...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
