|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
Тема
|
Моята любовна история
|
|
Автор |
registriran123 (непознат
) |
Публикувано | 10.11.11 08:23 |
|
Здравейте пичове. Искам да споделя своята неприключила любовна история.
Преди 25 години имах голяма любов с една девойка. Толкова голяма, че бяхме еталон за всички приятели и познати. Нещо изключително. Но влязох в казармата. около 8 месеца получавах писма почти всеки ден (Тогава писмата бяха на хартиен носител:) ). Всяко писмо от девойката завършваше с обръщението "Вечно твоя" и постоянно споделяше как чака с нетърпение да се уволня да създадем семейство и да си имаме деца. Така докато получих и едно писъмце в, което пишеше, че е срещнала друг и повече да не я тъся и да не и пиша. Още не знам как не съм се гръмнал??? Времето минаваше аз само се питах ЗАЩО.
Минаха години, аз се ожених без да съм влюбен. Обичам жена си както се обича съпруга. Имам прекрасни деца и съм щастлив със семейството. Но през цялото време съм мислил и копнял за тази първата. Докато един ден след 25 години се срещнахме. Трябваше ни само веднъж да седнем на кафе и всичко да избухне с още по- голяма сила. Тя ми сподели, че е харесала мъжа си защото бил лощо момче. Спала с него почти случайно, а той нарочно и направил бебе. Това е причината да се оженят и да започне нейният ад. Още на сватбата "изяла" два шамара, защото говорела много с някакъв сервитьор. И така цял живот.
Сега твърди, че е лудо влюбена в мен, цял живот е съжалявала за грешката си и ме е обичала. Аз преоткрих страстта. И двамата копнеем всеки момент един за друг. Правим и невъзможното да се видим поне за час от време на време. Открих, че живота без страст не струва. И така сега се желаем лудо и се крием като мишоци да не ни хванат.
Това е пичове накратко моята неприключила любовна история. Обичах лудо, изневериха ми и ме зарязаха, простих, и отново след 25години Обичам лудо.
| |
|
Как си представяш живота с жена, която се оставя да я носи течението?!
Изглежда тя и до днешен ден не може да управлява живота си и оставя пропуски към връзката от външната страна, от която външни елементи имат достъп.
п.п. Бъди нащтрек с хора, които не могат да учат от преживяно. (за друг вид учене да не говорим)
| |
|
Всъщност и аз съм се оставил на течението. Не ми пука за нищо освен за нея. Влюбен съм и я желая всяка минута. Искам това да продължи защото живота отминава, и не ми се пропуска нищо.
Всъщност реагирам (както и тя) като тийнейджър.
Казал съм си наслаждавай се на мига пък каквото ще да става.
PS
Както се пее: "Колко е лесно да бъдеш влюбен на 20 години..................................., а колко е трудно да бъдеш влюбен на 40(и няколко ) годиниРедактирано от registriran123 на 10.11.11 11:00.
| |
|
Както казват : Първата любов ръжда не хваща.
| |
|
"Човек се познава в ситуация" -
Жан Пол Сартър.
Вие сте се виждали само за приятните моменти от живота,а помните неприятните със своите половинки.
Трябва да се разсъждава трезво,а не да се поддаваме на емоции.
Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!
| |
|
Аз нямам неприятни спомени с моята законна половинка. Имам хубав брак.
Но.
Сега преоткрих страстта. Обичам косите и. Обичам блясъка в очите и . Обичам звънкия и смях. Обичам нежния и стон когато се любим. Обичам страстните прегръдки и дивото желание, което ми показва. Обичам брадичката и. Обичам хумора и . Обичам всичко в нея. Не искам да поумнявам.
Искам да си остана потопен в този хубав сън.
Ако сега съм на смъртно легло мога да кажа: Обичах и бях Обичан. Няма нищо по-хубаво от това.
Щастлив съм, че познах истинската любов. Тази лудата, безумната, безусловната. Тези, които не са изпитвали това могат само да съжаляват. Ако имам хиляди животи, през всеки от тях бих искал да изпитвам тези чувства.
| |
|
Е, това е горе-долу познато явление - случва се да се връщаме към стари връзки. Рядко излиза нещо хубаво, обаче.
Иначе - и двамата сте в средна възраст, което предполага и съответната криза, човек никога не знае кога ще го тресне. Кризата, де.
Според мен Холдън е прав - ти може и да имаш добър брак, ама 20 годишния брак предполага рутина - много ясно, че жена ти не може да се конкурира с нова, особено пък неизживяна някаква младежка любов. Естествено - нейния мъж с шамарите и ревността не може да се конкурира с теб.
От друга страна - тази девойка веднъж вече "случайно" ти е изневерила. Сега сигурно "случайно" изневерява с теб. Кой знае кога ще срещне поредното "лошо момче", в чието легло пак ще се окаже "случайно".
Съвета ми е - щом не можете да си държите гащите обути, поне се крийте и не рушете докато не сте горе-долу сигурни, че искате да градите нещо ново.
| |
|
Благодаря на всички за коментарите.
Радвам се също така, че до сега няма традиционни хейтърски коментари.
Всичко, което всеки от Вас е писал е вярно и вероятно повлияно от досегашния Ви живот и опит. За това ценя всичко написано.
Но не може ли човек да си открадне малко щастие? Това е като едно дете скришом да обере с пръсче от прекрасната торта и да се оближе доволно.
Аз не искам да градя или да развалям нещо. Просто искам до като мога да остана потопен в цялата тази страст.
| |
|
Общо взето, Ком ти е казал каквото бих ти казала и аз. Все някога този момент настъпва, особено при повечето мъже ( и не само, предполагам), оженили се някога, следвайки повече гласа на разума- чувството че животът преминава, остават още може би малко години до старостта, а нещо много важно си пропуснал... И най- лесно е да съпреживееш наново старата любов, още повече за самия теб тя е "неизконсумирана" емоционално.
Аз не искам да градя или да развалям нещо. Просто искам до като мога да остана потопен в цялата тази страст.
Само се надявам да си предвидил, че съпругата ти, ако разбере по някакво стечение на обстоятелствата или усети (как не го е усетила още, странно ми е...) тази твоя страстна авантюра, ще прояви разбиране към емоциите и нуждите ти. И... че и двамата с обекта на твоята страст чувствате нещата по аналогичен начин- без желание за промяна, без необходимост от градеж и нов "проект", и че когато страстта премине у двама ви, ще е паралелно и безболезнено. Надявам се да си мислил и за това...Защото понякога романтиката метаморфозира в драма, особено ако тази жена вижда у теб и "спасителя"...
| |
|
Сега няма да се сърдиш обаче :
Ако бях на мястото на жена ти, щях да ти родя поне 6 деца. Не защото много искам бла-бла, а защото очевидно това е главното ти призвание, което движи живота ти
п.п. Има и други подбуди човек да има 6 деца, но това в твоя случай просто е неизбежно
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|