|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Твоята любовна история
[re: Aз бяx]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 15.11.11 08:53 |
|
Е, и ти някой ден ще излезеш извън коловозното мислене. Дано.
Скромността изразява точният баланс между крайностите.
| |
|
Нека кибиците да се кефят интересното предстои.
Далеч съм от мисълта да те съдя или да не те съдя: на какво отгоре? То си е "твойта работа" (както дума един любим русенлия). Просто твойта сага ми оставя доста горчив вкус. Плюс съчувствие към съпругата и децата ти. Всеки има право на любов и бла-бла-бла, но също така всеки има право на информиран избор, мамка му! Това е: не те съдя за така наречената ти любов на живота, ядосвам ти се на страхливостта в поведението. Но... ти си знаеш най-добре. Така или иначе, плащане на сметка ще има - от този момент няма "изсулване".
| |
|
Тук няма толкова място логиката, а емоциите, мила моя. И в тях няма аргументи от типа на логично е-не е логично. Може би именно заради разумът не са оставили семействата си веднага. Според мен точно в това ненаправено досега решение се крие логиката, която така упорито търсиш в другото - а другото, то е страст, изживяване, енергия, удоволствие..... и т.н. докато стигнем до любов може би, защо не.
..rude & not ginger...
| |
Тема
|
Re: Твоята любовна история
[re: Vitalite]
|
|
Автор |
Aз бяx (Всичкотрошачка) |
Публикувано | 15.11.11 12:57 |
|
Кака... Преди известно време един мъж, когото много харесвам, уважавам, ценя и изобщо... изпитвам към него чувства, който мога да нарека общо "любов", ми каза, че иска да създаде семейство. Не може да го направи с Единствената, която обича, защото тя вече има семейство - щастливо. Но аз му казах, че бих се омъжила за него, деца и така нататък. Той каза, че не може да ми причини това.
Разликата от това до случаят на пусналия темата е много голяма. Аз знам за Голямата любов и знам, че не мога да се меря с нея в неговите очи; той също осъзнава, че няма да намери жена, която истински да я замести. Аз обаче имам екстрата "информиран избор", а моят (да го нарека така, да не се бърка с автора на темата) има екстрата "честност". В какъв точно коловоз съм според теб?
Извън коловозното мислене се излиза, когато всеки си поеме отговорността за действията. Тук НЯМА поемане на отговорността за вече сключен брак без "великата изпепеляваща страст", а в първия удобен момент се кривва настрани. Това, че е с Единствената или че дълго време не е имал шанс да го осъществи, защото не е срещнал подходяща за изневяра жена, не е извинение, нито оправдание, нито картбланш - не и в тази ситуация.
Ако аз все пак имам щастието да се омъжа за "моя", ще го направя с ясното съзнание, че щом той има шанса, ще отиде при Неговата. Имането предвид на един такъв "маловажен" факт изцяло променя ситуацията - ако го направя и остана сама, аз ще съм си за ебане; но жената на регистрирания няма късмета с такъв мъж.
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.
| |
Тема
|
Re: Твоята любовна история
[re: Doctor Who]
|
|
Автор |
Aз бяx (Всичкотрошачка) |
Публикувано | 15.11.11 13:00 |
|
Емоциите му не са били желаните в продължение на 25 години, не са били желаните, когато се е женил... Сега изведнъж има шанс да прояви желаните емоции, които толкова години е ограничавал, а останалите да го духат. Кое му е за радване?
Я кажете - според вас той на кого изневерява? На съпругата с Единствената или на Единствената със съпругата?
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.Редактирано от Aз бяx на 15.11.11 13:06.
| |
|
Доста бракове по света, част от тях и успешни, каквото и да значи това, не са сключени на базата на първата, голяма и единствена любов. Да не говорим, че и за немалко жени те са плод на приключилото състезание с билогичния часовник и нуждата да отговорят на очакванията да се видят в бяло...
От друга страна, сигурна ли си, че този мъж си е давал сметка преди 25 години, че първата му любов няма да бъде завинаги, ако не съвсем забравена, то поне оставена да прашасва в стария албум със спомени, който "разлистваме" със сантимент към отминалата младост и нищо повече?
Човек не е завършена и константна величина на 20 или 25, след което с него да не се случват никакви промени. Какви ще са тези промени, зависи от много неща, понякога и извън нас, а и от взаимодействието с човека до нас. Обичта към партньора ни също не е като подписана полица, даже и да е нещо, скрепено с подпис- за да я има, тя трябва да бъде обгрижвана от повече от един човек. Понякога пък правим и грешки в избора и си носим кръста. Въпросът е, ако един човек е сгрешил в избора си, примерно, доколко е оправдано целият му живот да премине под знака на отговорността към другите и отказа от лично щастие, ако се случи така, че открие на един по- късен етап човек, с когото мисли, че може да живее далеч по- хармонично и удовлетворително, както в конкретния случай ... Разбира се, това е по принцип, тъй като за конкретното семейство не знаем нищо- авторът на темата заяви само, че има добра съпруга.
За да съществува информиран избор, което е, разбира се, честната позиция, би трябвало обаче първо човек да знае много добре какво точно иска да прави по въпроса с чувствата си и хората, които имат връзка с тях. Тук отговорите на важните въпроси не са бързи и лесни. А ако човек не е сигурен, би ли трябвало тутакси да хукне да наранява с признание ближния съпруг или съпруга? Разбира се, най- лесното и правилното е да не се изневерява, ала уви, се случва. Понякога се случва и не само от скука и нужда от сексуално разбнообразие, а защото в нечии взаимоотношения зеят големи дупки от липси ( разбира се, и сексът сам по себе си е едно от нещата, които куцат яко в огромен процент бракове- често това е подценявано от страшно много жени, които си мислят, че важното е да имат добра успеваемост в кухнята и да си гледат сносно децата- , ама това е друга тема).
На мен лично ми е по- трудно да си представя момента, в който от леглото на любимия влизам в леглото на законния, но това си е само мой проблем. Пък и отдавна съм приела, че при мъжете този проблем не стои с такава сила...
Редактирано от PipilotaV. на 15.11.11 13:32.
| |
Тема
|
Re: Твоята любовна история
[re: PipilotaV.]
|
|
Автор |
Aз бяx (Всичкотрошачка) |
Публикувано | 15.11.11 13:58 |
|
Въпросът е, ако един човек е сгрешил в избора си, примерно, доколко е оправдано целият му живот да премине под знака на отговорността към другите и отказа от лично щастие, ако се случи така, че открие на един по- късен етап човек, с когото мисли, че може да живее далеч по- хармонично и удовлетворително
Но аз не говоря за момента, след като вземе избора за живот под знака на отговорността и така нататък. Говоря за момента на самия избор - доколко е оправдано вземането на такъв избор и трябва ли да се опитва да се поправя точно сега и по този начин. А този начин за мен е нараняващ, следователно грешен.
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.
| |
|
Утре излизам на площада.
Предполагам, че ти ще си първата хвърлила камък по мене
| |
|
Аз не хвърлям камъни (поне не истински де). Само искам хора като тебе да не развяват като пример или "щастливо споделяне" недообмислените си постъпки със закачени на тях весели етикети. Леко неетично е и лошо възпитава.
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.Редактирано от Aз бяx на 15.11.11 14:10.
| |
|
хора като тебе
Моля, понеже аз не мога да се погледна от страни, кажи се казва на хора като мен. Помияри, прелюбодейци, безотговорни, страхливи, гадни нещо друго?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|