|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|
Трябва ли даден брак да се търпи просто така. За де не разгневим хората. Да не кажат нещо роднините и т.н.
Не, не и пак не.
Не разбирам какви отговори търсиш тук. Просто слушай сърцето си.
Вземи решение, но сам и абсолютно съзнателно.
Скромността изразява точният баланс между крайностите.
| |
|
|
|
Не, не е лошо. Да си "катализатор" не означава непременно, че си просто инструмент за реализирането на нещо.
| |
|
|
|
Не, естествено. Но когато тръгнеш да го разтрогваш, разбираш що народ е набъркан в него по един или друг начин на практика.
Нима ти се чувстваш така: че поддържаш статуквото на семеен повече заради отзвука, който евентуална раздяла би имала сред околните?
| |
|
|
|
Нима ти се чувстваш така: че поддържаш статуквото на семеен повече заради отзвука, който евентуална раздяла би имала сред околните?
Когато за първи път след 25г. пихме кафе, Тя ме попита "Щастлив ли си".
Аз отговорих "Да много" и бях искрен.
| |
|
|
|
Оф, добре пък, че ти ме разбра "добре". А аз се скинах да намигам, за да няма съмнение.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Възможните сценарии са най-различни - от крайно песимистичния твой до крайно оптимистичните. Вероятно истината е някъде другаде.
Той си го каза в първия постинг още - брака му е бил без страст. Просто брак.
И изборът му не е бил кой знае какъв. Всъщност, изборът му е бил да живее ли брак без страст или да не живее. Все пак е избрал първото, но това не е никакъв избор.
Отговорността си я носи - както казах, опитва се да пази честа, достойноството и чувствата на жена си. Малко ли е?
Ако беше оня дявол, който го описваш, нямаше да му пука. И грам.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Пардон. С тези емотиконки се злоупотребява толкова често и по всякакъв повод, че вече съм объркана.
| |
|
Тема
|
 Re: Твоята любовна история
[re: Stefan Pan]
|
|
| Автор |
Aз бяx (Всичкотрошачка) |
| Публикувано | 14.11.11 22:30 |
|
|
Ти представи избора като "брак или самоубийство" Надявам се, че много грешно съм те разбрала.
Останалите в такава ситуация ще имате ли очи да погледнете половинката си след всяко свиждане с Голямата неръждясала любов? Сигурно аз съм с остарели разбирания, но нормален човек би трябвало да се срамува от подобни постъпки. И не мога да си представя, че след като толкова бързо се е отдал на изкушението, той не е чакал този момент всичките тези години. А ако го е чакал - всичко, което е направил със/за семейството си през тези години се съсипва и опорочава от нечий несбъднати мечти.
Не, няма лошо в несбъднатите мечти, нито в любовта, пак казвам. Но аз, когато вземам важни решения в живота си, гледам да не наранявам никого или поне да нараня възможно най-малко. Тук не виждам да е зачетено подобно усилие, освен с това, което изказвате като негово оправдание - пазел името на жена си. Ми аз пък казвам, че всъщност пази собствената си репутация - както я е пазил и като се е оженил и е направил деца. Той май сам си каза, че не е спрял мисли и копнее за Първата.
И също не мога да повярвам, че този страстен момент ей-така ще си замине от живота му, ако Тя реши да не направи първата крачка.
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.
| |
|
|
|
Всички, които ме съдите и, които не, имате право.
Поговорките са на база дълъг опит на много хора. Аз потвърдих една от тях "Стара любов ръжда не хваща"
Но аз отрекох друга "Времето лекува" . Лекува-чушки.
Истински чувства не се лекуват. За мен раздялата дойде като смърт. Неочаквана, зашеметяваща, ужасна. Не можех да попитам защо. Не можех да се сбогувам. Не можех да кажа колко обичам. Не можех да направя нищо. НИЩО.
Тази болка е в гърдите ми 25 години. Дали това е много?- има-няма 90% от съзнателния ми живот.
Но тези 25години не изтриха и любовта ми. Не изтриха всичко, което един мъж може да изпитва към една жена. И сега имам чувството, че любовта ми е възскръснала. Какво да направя?-да захвърля всичко това? Някой би ли имал сили да го направи?
Това, което съм описал е едната страна на везните. От другата е семейството.
Друг път ще пиша за него. А дали ще изравня везните или те ще натежат към някоя от страните е мой проблем.
Това е за сега.
Нека кибиците да се кефят интересното предстои.
| |
|
|
|
Няма защо да го обясняваш. Пък особено на някой като мен, който знае какво е да живееш много дълго с някого и така и да не се усетиш истински близък с него. Но ако не си усетил преди или след това истинската близост, даже не си даваш ясна сметка какво точно нямаш...
Ако не си се чувствал достатъчно обичан в семейството ти, жалко...Нямам представа. Но знам, че ако става дума наистина за любов, тя все някога те изправя пред избор. А при добро семейство и хора, които страдаш, че ще нараниш, той е ужасно труден.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
| 
|
|
