че аз за приятелство със секс говорех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, Стефане, добре, че главният герой в темата ме разбра по- добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пропуснах да напиша нещо много важно.
Аз не само обичам. Аз се чувствам ОБИЧАН.
Не мога да ви обясня защо. Но е така.

Какво значение има "за пред хората" - това е последната фаза, която, ако влезеш в нея със смъкнати гащи, значи си съвсем без очи останал.
Аз говоря, че всеки трябва да си носи кръста. Не може да направиш някакъв избор и след години, след една "случайна" среща, да решиш, че може да покоригираш тоя избор, защото ти се прищяло.
Мога да си обясня човек на неговите години, дето досега всичко си е правил по учебник, да започне да се държи като тийнейджър, но не мога да разбера как чувства окей с това, само защото околните не знаели. И кво, ще си изживее страстта с любовта на живота си и ще се върне при невзрачното си, но добре гледано семейство и всичко ще е наред? Альо! Хората забягват за временно удоволствие, но се връщат при съпрузите си, защото ги обичат, а не обратното.
А той пише, че се чувства обичан с "истинската си любов". Кво иска да каже, че 25 години не се е чувтвал обичан от другата си жена? Че как са се оженили, семействата им от село са ги сватосали по стара традиция? Не мога да го повярвам това.
За мен този човек е на първо място безотговорен, на второ не знае какво иска и на трето - потенциална бомба за останалите участници. Той не мисли за последствията. Не мисли как ще нарани жена си и децата си, когато разберат, че са били просто адски слаби заместници на нещо друго в живота му; не мисли, че това ще сполети и "истинската", нито че същата може да отнесе такъв бой, че да не излезе месец от болницата, ако лошото момче разбере; не мисли, че същата може да го ползва за трамплин, за защита, за резерва, за какво ли не. Той е заслепен не толкова от любов, колкото от идеята, че "ей, Боже, най-сетне имам това, което загубих преди двайспет години и искам да си го изимам до дупка".

***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.

Oткривам и мъдрост и болка в твоя коментар.
Това, че страстта е голяма, не ознаава, че връзката е изградена само от страст.
Има и нещо друго. Какво ще напишеш ако кажа, че съм готов и на развод.
Всички разведени ли са изроди, хаховци, глупаци и т.н.
Нещата са доста сложни и никога не са само черни и само бели.
Аз съм нормален човек и съм вплел в себе си черно и бяло.
И все повече си мисля, че ако тя се раздели със своя, аз бих я последвал.
Нека да не обяснавам защо няма да съм аз този, който прави първата крачка.

Той е заслепен не толкова от любов, колкото от идеята, че "ей, Боже, най-сетне имам това, което загубих преди двайспет години и искам да си го изимам до дупка". Тук не си права, повярвай. Понякога, някой хора, някъде, се обичат истински. Тези хора са срещнали своята единствена любов . Своята духовна и физическа половина. <P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от registriran123 на 14.11.11 11:35.</EM></FONT></P>

Редактирано от registriran123 на 14.11.11 11:36.

Ясно защо не правиш първата крачка, но утре като ти каже "не ме търси повече", както преди години, какво ще направиш? Ще погледнеш философски на нещата, че не ви е било писано? Цялата история за мен е безсмислена. Повече логика виждам и двамата още като сте се срещнали пак, да оставите семействата си, защото не са ви били никога на сърце, както би трябвало. А вместо това - изневяра. Ти вярваш ли, че тя ще направи първата крачка? Аз не вярвам. И пак стигам до безсмислието "да изживеем момента" - този момент може всеки момент да свърши. Да си на 25-30 - добре. Ама ти си на 45-50. Какво е това изживяване на момент, изтърван преди половин живот?

***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.

Ти оставяла ли си някога съпруг, била ли си инициатор на развод? И как го реши, ако да? Колко време ти трябваше, за да се увериш, че не грешиш, че така трябва, че няма какво да се спасява, примерно, че не можеш да живееш повече така?
Много често чувам хората тутакси да излизат с радикални решения. Но да се разделиш с някого, с когото си живял дълго, да стигнеш до точката на окончателното решение, не е толкова просто и лесно, колкото изглежда... Много се е говорило из клубовете и за хващането за "два клона", което било особено характерно за жените. Само че не е трудно да си представи човек, че третият може да бъде катализатор на процеси, за които иначе не всеки намира достатъчно кураж, тъй като една раздяла е нищо друго, освен негативни емоции, меко казано, във всички възможни посоки. Ако бъдеш припознат и за виновен и инициатор на раздяла, в която е замесен трети, върху теб е възможно да се изсипят и упреците на цели фамилии и приятелски кръгове, ако бракът ти на видимата повърхност е бил добър. Така че, разводът е само сълзи, обвинения, изтриване на красиви някогашни спомени и изхвърлянето им понякога в коша, упреци, жлъч, страдание, чернилка, и чак след това (понякога на мнозина и това не им се случва) освобождение- зависи за какъв брак става дума. И още по- кофти е, когато не искаш, но причиняваш мъка и разочарование у децата си, ако са на възраст, в която не могат да разберат какво се случва... А за да пристъпиш към всичко това, осъзнавайки какво следва, трябва да си много силно мотивиран.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaV. на 14.11.11 14:03.

Само че не е трудно да си представи човек, че третият може да бъде катализатор на процеси, за които иначе не всеки намира достатъчно кураж
Според теб възможно ли е аз да съм катализатора.
И лошо ли е да си такъв?- ако от другата страна всичко е истинско.

Пипи, да те питам още нещо изхождащо от твоя опит.
Трябва ли даден брак да се търпи просто така. За де не разгневим хората. Да не кажат нещо роднините и т.н.

Мне...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите