помощница.
Тая вечер се сетих,че имам цифров фотоапарат "Кодак".Отдавна не бях го ползвал.Има карта памет 512 kB (може да бъде и по-голяма,но на мен ми стига).Записва и видеоклипове със звук.Прави много качествени снимки.Има светкавица,режими за нощни снимки,снимки на документи от малко разстояние и разни други екстри.Видеоклиповете не са много качествени, като на камера.Зависи от осветлението,защото тогава светкавицата естествено е изключена.
Автоматично се настройва според осветлението.
Освен това записва в долния десен ъгъл на кадъра дата и час,както всички цифрови камери.
Като ги пусна на компа са брилянтни снимки на 19" TFT монитор.
Та ще започна да правя досие на прислужницата.
А фотоапарата е малък.Събира се спокойно в джоба на ризата,в изключено състояние.Иначе ,като е включен, обектива е изскочил напред.
Правил съм с него курвенски номера на разни чиновници.Закачам го на врата си и го включвам.Човека отсреща не подозира,че го снимат и записват.Мисли си,че съм някой отвеян любител фотограф.А апаратчето по нищо не показва,че записва.Само на монитора се вижда какво става.Ама монитора не се вижда от обекта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Холдъне, нищо не си чул - стегни се и престани с тая домашна помощница. Предложихме ти няколко решения, задействай се моля те и не се дръж като препил тийнейджър!

Значи - с тия 512 МВ не можеш почти нищо да запишеш, трябва ти допълнителна карта-памет. Ама по-напред ти трябва изобщо друга стратегия - за.би шпионските подходи, вземи положението в ръце и оправи тая какафония.

Дааа, мъж като остане без работа, само с глупости се занимава!

Бе 512 МБ за снимки са предостатъчни.Толкова ми е картата памет,а няма да купувам нова,заради една мърла.Ако мина на по-малка резолюция стават много повече снимки,но това е достатъчно,понеже заснетото прехвърлям в компа и я изтривам.На максимална резолюция са над 500 снимки.Виж за видео са малко(около 10 мин.).Но не ми трябва видео,за да снимам какво има в хладилника.
Това по скоро го правя за себе си,понеже забравям,за да избегна излишни нерви и съмнения.
В казармата ни учеха,че трябва да създаваме на бойниците работа,за да не мислят за глупости.
А Дзержински беше казал: "Проверката е висша форма на доверие".
Апропо,а жена като остане без работа с какво се занимава?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Refine на 27.09.10 15:10.

Е, ама това е, щото си имаш Главна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей, ще я споделя с всеки Главната, само настроение да имате

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля само в провинцията има главна улица.В София няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно си права!
Само мрънкам,вместо да се стегна.
Генезиса ми е заложен още в детството.Баща ми беше в затвора 5 г.(за финансов начет-беше счетоводител .Помня съзнателно баща си за пръв път ,когато бях на 7 г.Посрещнахме го като го освободиха от затвора на едно дунавско пристанище.Майка ми му носеше дрехи,да се преоблече ,защото не знаеше с какви дрехи ще дойде от затвора.Все нещо са им плащали в затвора та са му останали малко пари и досега помня какво ни донесе.Беше кутийка топено сирене.За пръв път опитах това нещо.
Живяхме в бедност изгонени от богатия род на баща ми и от тяхните къщи.След това като ученик и студент се водех за неблагонадежден, понеже баща ми е бил в затвора.Постоянно имах проблеми със заплаха за изключване от института.
Майка ми и баща ми се лишаваха от най необходимото,за да ни издържат със сестра ми.
Богатия род на баща ми, ни разреши да живеем 4 души в една сутеренна (подземна) стая (3х4 м) с каменен под в една от техните къщи.Водата беше от селския кладенец,от където се носеше с кофи .Дори прасетата живееха по-добре.
Комунистите не разрешаваха на баща ми да работи професията си и стана тухлар в местната тухларна.Тежък труд в прах и горещина.Накрая си отиде на 58 г. от рак.Тогава бях студент 1 курс.
Още по-голям глад и мизерия.Разполагах с един лев на ден. За всичко (храна,учебници,дрехи) без квартирата 15 лв..
Запознах се с едно момиче от курса.Родителите и бяха лекари.Тя имаше неврастения.Родителите и не обръщаха внимание на болестта и.Брак от съжаление,понеже всяка вечер изпадаше в безсъзнание и започваше да чупи всичко наоколо, включително и чаши в ръката си.Трябваше някой да е винаги до нея и да и помага,понеже гълташе езика си и се задушаваше.
Всяка вечер правеше скандал.И то с наслагване.Тоест всеки скандал включваше и предишните.
Когато почина баща ми тя не ме пускаше да отида на погребението му.
Тогава ми падна пердето и я зарязах.Живях няколко месеца като клошар където ми падне.Накрая си намерих квартира.
Защо ли разказвам тая история.Все едно никой няма да я прочете докрай.
Доста тривиална.Тя има и продължение с втория ми брак,също неуспешен,но по други причини.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ха-хааа, да не си възпитаното ми, учено и учтива Аз?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите