|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: Пак от моите особени теми. Състрадателни ли сте
[re: Abadaba]
|
|
Автор |
NikiFin (старо куче) |
Публикувано | 24.02.09 23:12 |
|
така пише по книгите, но реално не е така. Убедих се не веднъж, че спокойствието на децата ми изобщо не зависи от моето такова. Без значение дали съм нервна и го показвам, нервна и не го показвам или спокойна и вътрешно и външно, това изобщо не влияе на нервността на децата ми. Има проблем, и аз съм може би виновна отчасти за него, но не мога да намеря грешката си и никой не може да ми я посочи.
Децата ми са истерични по рождение, близнаци са, освен това са и зодия Близнаци, значи умножени по 2. Като се добави, че денонощно не мирясват и не ме поставят да си почина резулатът е повече от логичен и на мое място всеки друг едва ли би бил много по различен. Може да съм изтървала нещата от самото начало, въпреки че не мога да открия точно къде и как е станало. Но проблем има и след като лекарите каха, че проблемът не е здравословен, продължавам да търся др причини и начини. Сега по изключение съм пратила баща им да спи с тях, защото последните 2 нощи Теодор почти не мигна, рева цяла нощ и искам да проверя дали е защото аз бях там или наистина проблемът си е в него. Но явно аз съм виновна предимно, защото пак като го слагах да спи тази вечер истерясва и по никакъв начин не мога да го успокоя, иска да го нося и да ме врътка. Оставих го истерясващ в леглото и пратих баща му да се орпавя. Само като го е видял е млъкнал и заспа без проблем. А мен като ме види и почва да реве. Даже понеже спят в съседната на нашата стая и съм забелязала Теди как проверява дали аз спя в др стая или баща им. Понякога ту аз влизам при тях ту баща им и като не може да разбере кой е там и почва от далече тихичко да подпитва Мама, мама. Ама това тихо и очевидно опипвайки почвата. Ако се яви тати млъква. Ако обаче мама се покаже ела глей кво става, дига цело село на ура. Имам си проблем аз и ще си търся начим да се оправям.
Но се отплеснах, темата е малко по друга.
| |
|
не мога да повярвам, че има и други минали по моя път и оцелели. Значи да не се отписвам преждевременно и да се стегам да търпя този ад още неясно колко години .
Бай ти Спок не пише ли наръчник по оцеляване на родители с неспокойни деца. Това много меко го е казал, аз бих ги нарекла истерични и деспотични. Пък то остава след всичко това и да не са надарени. Ще ги убия, да имат само късмет да излязат някакви смотльовци
| |
|
Така. Стана ясно, че ти вярвам, щото вървя по твоя път. На другите май по добре да не обясняваме, като гледам няма шанс да ни повярват и разберат. Обаче от това, което пишеш си правя извода, че трябва просто да ги оставям да се наревават. Напоследък се движа почти пермаментно с тапи в ушите. И нощем бих ги оставяла да се оправят как знаят, пък аз да се скътая в др край на къщата и да си нанкам. Ама все ме е страх да не вземе нещо да им стане от рев. .
Има нещо наследствено явно, и аз като бебе съм била много страхлива и чувствителна и съм спала само при условие, че държа пръста на майка ми. Ако случайно стане да иде до тоалетна аз сядам в леглото и я чакам да се върне. Ама всичко това ми звучи мноооого хубаво на фона на това, което преживявам. Ще държа пръсти нон стоп, ама не е само това. Той иска да го държа в изправена позиция и да го чешам цяла нощ. А спра да чешам, а се размрънка и ако не стане неговото се стига до нечувани истерии
| |
|
като си представя и др крайност да те питат нон стоп как си и от какво имаш нужда е изнервяща. Мъжът ми точно това казва като теб, че ако искам нещо очаква сама да си кажа. Разбирам го и съм съгласна. Но проблемът е, че наистина в неговия случай непукизмът му ми идва в повечко. Ох, много съм вързана и не мога да изразя точно какво ме притеснява. Но си го усещам вътрешно и продължава да си ме притеснява. Не е свързано с кое е логично и нормално, просто е усещане за нещо, че не е както трябва да бъде, но не мога да го обясня и да се обоснова. Баси патката съм
| |
|
не го харесваш достатъчно? Харесваш го, обичаш го, но знаеш, че има и по-силна версия на чувствата ти? И така да е, няма значение, защото си избрала него, така че - не се втелявай за глупости.
"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
| |
Тема
|
Re: така е
[re: NikiFin]
|
|
Автор |
Фиш (SandsInMyShoes) |
Публикувано | 25.02.09 10:39 |
|
Ники, или си помагаш сама т.е надмогваш себе си и се променяш или продължаваш да пишеш сърцераздирателни постове
Защо трябваше да раждаш деца с толкова малка разлика.В момента си непълноценна майка.Голямото ти дете има нужда от контакт, той е на възраст, когато трябва да проговаря и майчиния си и бащиния си език.Ти приказваш тук, че децата ти са истерични.Голямо значение има с какво идваме на този свят, но и какви майки ни посрещат.Заблуждаваш се, че децата ти интуитивно не усещат твоето състояние.Точно в ранната си възраст сме с много силно развити сетива.Е, сега моите деца(вече тинейджъри) могат да са заблудени от привидно спокойния ми вид, а от вътре да ми кипи.
Отделяй час на ден за йога или нещо релаксиращо(упражненията на Норбеков също стават).Или просто намирай време да се излегнеш с нежна музика за половин час.Опитай си да си помислиш на мъжа ти лесно ли му е?Веднъж провален брак, сега женен за източноевропейка, финансова криза, ЕС?
Ай, че много дълго а и ти без това не четеш , а само се оплакваш от живота си.Ако искаш ще ти напиша и хубавите страни на живота ти!
| |
|
Аз не питам как да си заобичам мъжа защото не това е проблемът. По скоро как да запазя любовта си към него при положение, че отношението му към мен не е това, от което имам нужда
| |
Тема
|
Re: така е
[re: Фиш]
|
|
Автор |
NikiFin (старо куче) |
Публикувано | 25.02.09 15:23 |
|
Защото искам да имам повече от едно дете, а ако изчакам още малко може да се окаже късно. Всяко нещо трябва да си стане с времето. Като съм вела байрака на младини, на дърти години ще бързам да наваксам. От една гледна точка си права за нуждите на децата и че една майка не стига за толкова бебета. Но помисли си как е в живота, винаги ли получаваме каквото искаме. Не. Нито децата нито големите, и трябва от сега да се учат, че не са център на света и не всичките им капризи ще бъдат задоволени. Сега им е трудно докато го осъзнаят, на мен също. Но в последствие ще им е от полза, да се научат на търпение, а не на всяко щракване с пръсти да им се изпълняват желанията. Не искам да си отглеждам глезочи и егоисти. Навремето като са имали по 10 деца и не са си сядали на задника от работа, а децата буквално сами са се гледали та кво, не са ли се отгледали и станали хора. С днешните философии за гледане на деца си произвеждаме лигьовци и деспотчета и после си клъчем главите.
Раждала съм ги, ще се оправям някак си с тях. Но очаквам от мъжа ми помощ, а не допълнителни нерви
Хубавите страни на живота си също си ги знам. Аз си имам всичко, за което някога съм си мечтала. Проблеми винаги има обаче и е съвсем нормално да се опитаме да си ги решим. Ако ще да е само едно дребно проблемче пак е нормално да бъде решено за да не ни притеснява, нали така
| |
|
И аз ти отговорих - като не се втеляваш за глупости.
"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
| |
|
Разбира се - състрадание и съчувствие.
Ώ
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|