Питането е към мъжката част,но и женски мнения ще са полезни. Ситуацията:преди около две седмици приятелката ми и гаджето й се сдърпаха за глупости и цяла седмица нито той я потърси,нито тя него.Тя казваше,че я е обидил,той какво си е мислил не знам,но факт е,че комуникация нямаше.Междувременно на приятелката ми баба й умря-инсулт на 55 години,неочаквано,лека й пръст на жената.Та девойката хем,зарязана,хем плаче за баба си,която я отгледа,родителите й в чужбина.

Пак преди седмица,по-скоро десетина дни двамата се сблъскали случайно на улицата,живеят в един и същи квартал,и естествено се озовали в близкото кафе да си изясняват отношенията.Той й обяснил,че я обича,но тя го била обидила,тя същото обяснявала,че го обича,но била обидена и т.н. уж нормална любовна разправия.До момента,в който приятелката ми казала колко й е било тежко заради баба й,и заради него едновременно,не че той имал откъде да знае.
И тук идва интересното,вместо гаджето да разбере защо тя не му се е обадила,побеснял и й казал,че не иска да има нищо общо с нея повече.И си тръгнал.И вече не й се обажда -10 дена вече.

Е,сега ми кажете,какъв е този мъж,който нанася удар,когато тя така и така е паднала вече,в най-тежкия й момент.Не ми е работа да се бъркам,но й казах,че просто е лош човек,да го забрави.Но не й е лесно.
А преди говореха за семейство и общ живот,не са малки-на по 30 са и двамата,уж всичко беше наред,до онова скарване.Не знам за какво е било,тя казва-глупости,нищо съдбовно.
Е,защо тоя неочакван край,според вас?

бабата на 30 годишната ти приятелка е била на 55 ??????

Баба й беше на 65,печатна грешка.И не съм казала 30,казах на по 30,да.Баба й е родила майка й на 17,майка й се е женила на 18.Приятелката ми е на 29,ще навърши 30 през август,смятай ако искаш.И не разбирам какво общо има това?
Питането ми беше защо някои хора постъпват така-в случая е мъж,но и жени има,които нараняват другите в най-тежките им моменти,сякаш им е приятно да причиняват мъка допълнително.Защо?От лошотия?

Да, той е лош.Щом се държи по този начин в такъв момент - трябва да го преодолее и да не се среща с него повече.Ще върши такива предателства и в още по-сериозни моменти занапред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя не се среща,но не й е добре,както се сещаш.Виж,аз никога не съм го харесвала,но не е било моя работа.И сега не мога да й натяквам,казвах ли ти аз.
Тя се мъчи да намери обяснение,а аз се мъча да й помогна.И затова питам.Лошотията ли е обяснението.Как можеш толкова време да повтаряш на човек,че го обичаш,а да му отвъртиш плесница в тежък момент.Ей така напук?За собствено удоволствие,че другия го боли,та да го заболи още повече?

То даже и няма какво да обсъждаме. Като странични наблюдатели ни е ясно, че такъв няма да стане по-добър.

Проблемът си остава отново за твоята приятелка, която трябва да се раздели с него. Ако може. Никой не може да й помогне, освен нея си.

На тази тема писах близо четири години в "Клуб на разведените". Вече престанах да пиша там, защото заприличах на развалена грамофонна плоча и все едно и също говоря. Хич не твърдя, че съм прав, но съпоставянето на случаите показва, че основните причини за разделите НЕ са чак толкова много.

Както си описала нещата ми се струва, че този случай е от вида "Разговор между глух и ням". Т. е. - вечното оплакване от страна на жената:

- Той не ме разбира, той не ме слуша, следователно - не ме обича вече, нищо че твърди обратното.

Той:

- Тя само за своите проблеми мисли, само с нейните дреболии ме занимава, пЪлни ми главата с глупости, обичам я, но ми писна вече.

------------

В твоя случай се добавя и смъртта на близък роднина. Жалко за жената. Но! (Не ме разбирай грешно! Неее!) Но! В подобна ситуация бях. Семеен бях, почина бабата на тогавашната ми съпруга. Е, подкрепях я, съчувствах й, но какво да направя повече от това??? Мъката си е мъка. Но!

Еее, наду ми главата с оплакваниците си! Сълзи, сополи, сълзи, сополи... Дъъълги обяснения колко била добра, колко са се обичали, ама еди-коя си година еди-какво си станало, през еди-коя си... Ден, два, три, седмица, месец два-три-четири, година две-три-четири-пет...

Мдааа, с мъжкото ми мислене си казвах: "Абе, бахмаримааму! Тя мен изобщо не ме забелязва!"

Тааа, нищо чудно въпросният мъж да си е казал нещо подобно: "Тая, вместо да ми обърне внимание и да се сдобрим, реве за баба си! Яааа, стига толкова!"

----------------

"Е,защо тоя неочакван край,според вас?"

Де да знам?! Аз 12 години си задавам този въпрос. Отговор нямам. 12 години го задавам на майката на сина ми. Отговор - замислено мълчание!

Е, поне едно е ясно - НЕ се разделихме заради баба й. Причината беше банална.

Мъжете и жените сме коренно различни!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си,на мен и на теб е ясно.На нея не.Търси му някви оправдания,измъчва се,въпреки че няма намерение да се вижда с него.Според мен той я използваше през цялото време-емоционално,лъскаше си егото с нея.А й говореше за любов и семейство.Скарването им например онова глупавото-той закъснял за срещата им с половин час и тя си тръгнала.Той обиден,че не го е дочакала,тя обидена от закъснението,което не се случва за пръв път,по половин час,по 40 минути,нарочно,да го чака.Ей такива номерца й въртеше.Комплекси и лошотия.Няма как да й обясня,докато сама не го повярва.То верно не е за обсъждане.

Ама тук не е така.Тя не му е натяквала,просто му е казала,че й е тежко,защото докато той не се е обаждал,тя е имала и друга мъка,и затова и тя не го е потърсила.Не го е обвинявала,той е нямало откъде да знае.И в този момент-прас-гледай си работата,ти мен за всичките си мъки ли ще ме държиш отговорен и край.Или е искал да я измъчва допълнително,за кеф,той май си е такъв човек,или пък просто е отказал съчувствие,не му се е занимавало.Това според мен де,познавам го,такава му е душичката май.Ама това е отстрани.А според приятелката ми,имало други обяснения.Залъгва се сама себе си.Няма как да й помогна.

И още за избрания момент.Те и така,и така не се бяха виждали от седмица.Ако му е писнало,да не й беше говорил,че я обича в онова кафене.Да й беше казал,не ти се обаждах и няма вече,край.А не обичам те,ама исках да те боли,и сега като виждам че те боли двойно и за мен,и за бабати,я да те заболи още повече.Нещо такова стана.Е,какъв е този човек?Пълен кретен,според мене,ама,нямам думи.А тя реве,ми то естествено,дойде й като гръм от небето.