Банална тема повдигам-изневяра,но търся истински мъжки мнения-не момчешки,защото болката в душата не спира.Как мъжете могат да класифицират едно такова поведение на друг мъж-на 48.:не закъснява,не отсъства,в работно време не знам обаче какво прави,крои планове с мен за бъдещето,казва че ме обича,добър е,спокоен,прави секс с мен 2-3 пъти седмично,ходим много често на гости,екскурзии,пикници с приятели,имаме големи деца и 28г.хармоничен брак,граден на взаимно уважение,обич и много любов,И ВЕЧЕ ТРЕТА ГОДИНА ТОЗИ МЪЖ ВСЕКИ ДЕН без почивните дни,говори с някаква жена по телефона,не служебно,аз съм в течение с работата му,може и да се среща с нея,не знам.Отказва всякакви разговори по темата.Два пъти опитах,но срещнах агресия и възмущение.Това изневяра ли е и как според вас трябва да се държи умната жена,за да дочака края на тази криза?Дайте вашата гледна точка,може на някой това да се стори до болка познато!Чакам мненията ви като лекарство!!!

Не се тръшкай.Бъди мила и усмихната.Понякога на шега може да подхвърлиш нещо.
Явно човека има нужда от разговор,което го няма с теб.Остави го да си изживее увлечението.Може да разговарят на служебна тематика.
Все пак три години са множко.
Явно не са правили секс.Иначе щяха да се крият.Дай му възможност да преспи с нея.Тогава идва часа на истината.Шанса да се разочарова е много голям,след толкова години брак.
В общи линии и мъжете и жените обичат комплименти.Не натрапчиви,а ей така между другото.
Помисли и за това.
А това,че се възмущава е обяснимо.Той не ти е изневерил физически.По принцип мъжете смятат за изневяра само физическата.
Те не осъзнават духовната изневяра.
Не го разпитвай.Не прави скандали и женски номера.
Ще му мине.Проблема е в това,че те имат някаква телефонна любов,която не е споделена в леглото,или не са били насаме достатъчно време.
И тук в нета сме много мили и добри,но всъщност не винаги е така.
Та спокойно.Минал съм по тия пътища(на 57 съм).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, вземи и ти да си говориш с някои пред него и нищо не му казваи, а като вземе да пита много, буди такава, какъвто е бил и тои с теб, повярваи вси4ко ще си доиде на мястото.
Късмет.

което си написал, и се иска много сила за следване на съвета ти, но мисля, че е най-правилният.
Не съм била в такава ситуация, и не ми се иска да бъда, защото съм сигурна, че е много горчиво, но просто не мога да кажа каквото и да било напреки на постинга ти, единствено защото най-добрият "мехлем", във всяка една ситуация - независимо дали в личния или в професионалния живот - е запазване на собственото самочувствие и чувство за самодостатъчност.

Лично аз, не знам как успях да го направя, но съм напълно излекувана от ревността. Нито съм следила кой какво прави, нито проверки съм правила къде, кого, с какво и що, и така... Мене са ме търсили, какво, защо, кога, как, и зачитането на личното време и пространство е нещо много важно. Ако се пристъпи границата /недай си боже да тръгне да ми прави сметка с моите пари какво и колко купувам/, нещата стават не много лицеприятни.
Но когато една жена има подобна сериозна връзка, и то на една сериозна възраст, когато се предполага, че партньорът е един, и ще бъде винаги същият, и вярата за това е много силна, при всички положения присъствието на друга, за която дори се отказва коментар - ТОВА Е ОБИДНО! - се чувства като потенциална заплаха.

Към потърпевшата: как бих реагирала аз, на твое място: след като многобройно ми е бил отказван дори елементарен разговор за въпросната жена, с която той се чува така често, и извън служебни въпроси, бих приела хамелеонския си вид, какъвто определено мога да приемам, в зависимост от събеседника си. С други думи, който търси, си го намира. Бих започнала да си намирам занимания, НЕсвързани с него, и бих му дала цялата свобода на света, която би могъл да има, от моя страна. Но резултатът би бил: обвинение срещу мен в безразличност. Това, обаче, би било двоен стандарт - след като не получавам полагащото ми се уважение - ДА СЕ РАЗГОВАРЯ поне, да се споделя, не да се ЗАБРАНЯВА, тогава, извинявай, каквито и чувства да имам към тоя човек, с радост и удоволствие бих му теглила една елегантна майна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bambi* на 25.05.07 10:12.

и много винмателно няколко пъти изчетох годините възрастови, които споменаваш, за да съм сигурна, че не съм аз жената.
Може да се пише много, бъди убедена, че и двамата уважават наличието на семейния секс, гости, пикници и дори теб, затова и нещата са в тази позиция.
Вероятно изневярата се е изконсумирала и физически, защото няма начин- три години са топло време за нежност.Страшното е не дали ще бъдат заедно, а че се нуждаят един от друг, въпреки теб и семейните ценности(как ме мрази тези дума, и аз нея).
Знам едно, със сигурност, няма да си тръгне от теб, щом до сега не го е сторил, вероятно е отговорен и добър мъж и ти си сигурно подобна на него, ала и жената от телефона сигурно е добра.Изобщо едни добри същества и ако до всяко едно, зстане още едно....тогава предвиждам такъв живот...
Не унивай, не зная каков да ти кажа...аз съм от другата страна и зная, че ако някой се нуждае от теб диво, ще те намери и без телефон- ала с телефона е по-лесно и не задължава, разбираш ли?Така, че бъди спокойна и това ще мине.

Искрено съжалявам всички хора, които играят "номер две" в отношенията в една двойка, и са като тебе, "от другата страна". Определям такива хора като морални мизерници, но тъй като не те познавам, а и не искам да те познавам, мога само да ти кажа: господ да ти е на помощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ревността от чувството за собствено достойнство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този, който изневерява, сам е отговорен за това, което прави.
Предполага се, че сме разумни, знаем какво правим и умеем да казваме не.

винаги са две, нали? Така че това: "Този, който изневерява, сам е отговорен за това, което прави." просто не върви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите