колко е лесно / Общества / Полове / Мъжки клуб

тогава го видях – когато вир-вода се тръшнах до масата. висок и симпатичен, умерено лежерен тип. пушеше до бара. хм. огледах се: май беше единствения наистина интересен екземпляр в целия зверилник.
- кой е? – попитах минаващ наблизо приятел.
- никаква идея.
най-популярният сценарий – зяпам го известно време, а после си тръгвам. и повече никога, никога не го срещам. което е добре защото сигурно има брат наркоман и вреден навик. да дъвче клечка за зъби, например.
после някаква пепелява дългоноса мацка притича наоколо. сценарий две – интересен и кух като градинска лейка тип с грозно гадже. върни се в т.1, т.е. тръгвай си – мислех си, докато разсъждавах на кого от мъжете, с които танцувах е парфюмът по ръцете ми. много силен мирис на мускус. и нещо остро като току що обръснат кадрови военен. миришеше на дисциплината, с която някой е способен да стане по тъмно и да се бръсне до синьо. мускусът, обаче, пропълзяваше заедно с лек дъх на канела, вино и дим...
станах, пресякох дансинга и го докоснах по рамото “извини ме за нездравото любопитство, но къде си се учил да танцуваш?”. приятен мек испански. половин час по-късно, стискайки телефона ми, сърцераздирателно ми обясняваше какво ще му причиня, тръгвайки си. онзи ден излизах с него, довечера ще пием вино.

"въпрос на самочувствие е - каза ми недков - да се справиш с най-готиния тип или най-готината мацка на съответното място." после се замисли - "нали знаеш, че ще му разбиеш сърцето?" "знам" - засмях се аз. "е, в такъв случай, дръж се като мъж отново." - поощри ме недков и приключихме темата.
ако бях мъж и бях свалил красива и умна кубинка, щеше да си е съвсем в реда на нещата да я чукам и после да си ида. поради някаква причина, понеже съм жена, се очаква да мисля за крехкото сърце на този тип.
довечера трябва да го предупредя - че това не го мога. че ще му разбия сърцето и после ще си ида. така ми изглежда честно.