да се смееш ли, да плачеш ли... / Общества / Полове / Мъжки клуб

икономическа емиграция на цигани, които се представят за българи, и правят много бели в чужбината. Създават ни кофти имидж.

А за Сенегал да ти разкажа една история.
По онова време нямаше толкова таксита и често се наемаше такси, което е горе-долу в твоята посока, за да не чакаш излишно. Те не бяха и скъпи такситата.

Та... взимаме с гаджето едно такси към Студентски град и в него има един към 50 г. негър. С дънки, ризка и много нахилен. Завързваме нэкъф "социален" разговор. Гаджето ми, седи до него на задната седалка, му обяснява как да стигне до някакво си заведение.
Говори му бавно с прости думи и на много отчетливо артикулиран радиотелевизионен Би-Би-Си английски.
Негърът слезна преди нас от таксито. И на много учтив оксфордски английски, придружен с леко подигравателна усмивка, ни покани на лекцията му в Университета следващата вечер. Връчи ни и покана.

Оказа се, че е виден специалист по социолингвистика. Лекцията му беше върхът на сладоледа, особено за онези комунистически времена.
Негърският дядко се оказа гражданин на Сенегал и на САЩ, освен това виден деятел на академичната общност на Сенегал.

Лично отидох да му се извиня за нашето поведение миналата вечер. Извинението беше дадено веднага и с усмивка. Покани ни на коктейла след лекцията и в речта си ни спомена като "великолепната българска младеж, която винаги е готова да помогне на закъсал чужденец, независимо от расата му".
Хе-хе!

Наздраве!