Педофили - личен опит / Общества / Полове / Мъжки клуб

ми напомни едно стихотворение. всъщност знам защо.
в случай, че не разбереш - ти не си с нищо по-добър от него.

В живота си нивга не бих се надявал
На толкова мил комплимент:
Покани ме Дявола-стария дявол-
Дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
Със ивица,златни лъчи
И пускайки кръгчета дим Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той: “In vino veritas!”
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла-
да пием за мойта сърдечност неземна
и сивите земни тегла!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност ,и в черна омраза
за своята стъпкана чест-
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна-
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян,окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
“Човек без капчица чест!”

Един господин ме целуна:”Ах,братко,
и ти ли!…Ей,кой да те знай!”
Две хубави дами ми казаха сладко:
“Елате в нас утре на чай!”

Чудесно!Невиждано!С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри,царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: Важен,блестящ,елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм,лъжец,
спекулантин,безчестник,но…винаги с чест!…