Да си питам и яз за един казус. Няма да слъгвам, че е за колега, приятелка и т.н. - за мен си е.
Та така ето я и картинката:
Аз - омъжена (може и да липсва нещо в брака ми, но още не съм открила какво - като цяло се чувствам добре в този брак). Той - женен (от малко повече време, вероятно в етап на криза). Аз и Той сме колеги, по-лошо - аз съм шеф на мъжки екип, Той - част от екипа.
Е, доста дълго се правих на неразбираща него, после на непознаваща себе си и на недостъпна (наистина си мислих, че в живота ми може да има само един мъж, ама явно мисля и знам не са много съпоставими). Сега в живота ми има двама мъже - съпруг и колега. Харесвам ги по различен начин, обичам ги по различен начин, секс с колегата няма, но ... знае ли се...
Просто се чувствам виновна от емоционалната си изневяра и от това, че съм адски объркана. Не търся съвет, просто си споделих...
Макар, че ми се искаше да не съм участник точно в такава "сапунка".

Аз пък имам един брадат 50 и кусур годишен колега, с когото, понеже няма как да заформим романтична история, по цял ден си разправяме глупости и се хилим като идиоти

А ти ще се оправиш, ще се оправиш, викам Види ми се, че не си от онез заблудени овци, дето разправят, че най-сигурният начин да се пребориш с изкушението бил да му се отдадеш Оскар Уайлд го бил казал туй. И кво като го е казал Оскар Уайлд?! Оскар Уайлд е педерас!
Няма да ти давам съвет, щото ти само сподели, макар да си питаща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

успееш ли да разчупиш шаблоните си , ще останеш приятно изненадана

Може и да е бил педерас ма поне явно много повече от теб е разбирал живота, аман от некъдърнице дет не оценяват постиженията на другите ААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

Мога да устоя на всичко освен на изкушението

Той може би е разбирал своя живот, но едва ли би разбрал моя, сладурче. Виждам, че това важи и за теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тука си прав, педерасите са чувствителни хора

Лошо няма. Да си го прасне девойката, та да й дойде сърце на място.
Иначе не е работа
По-добре да те гризе съвестта за нещо, което не е трябвало да направиш, отколкото да те мъчи изкушението и да бездействаш.

И какво прави човек без никакви шаблони ? Как си го представяш, защото след дълго мислене си представих едни човечета зад едни решетки дето всеки ден пият много хапчета щото едни други човечета с бели престилки са решили, че шаблони са нужни.
След още малко мислене се сетих за още по други човечета, пак зад решетки защото четвърти във сини дрешки са решили, че без шаблони не може.
Не бе, бъзик ...
Забавно е от време на време да се рзчупват шаблоните, ама и те (шаблоните) понякога помагат.
Пробвал съм с колежки и установих, че точно тези шаблони са си много полезни.
За изневерите - по добре с не много познат щот емоционалното обвързване си е ....
Абе шаблони - не можеш с тях, не можеш и без тях. Или това беше за жените ...

И това си е за мен.
Ситуацията беше такава:
Аз - омъжена от мноооого години, чустваща се чудесно в този брак.
Той - свободен, изключително сладък, но немислимо по-млад от мен.
Предложение от негова страна да се виждаме, с обещание, че никой няма да разбере.
Аз, естествено, шокирана!
Следват няколко разговора на кафе с идеята той да се откаже. Не се отказва, иска си и това си е, междувременно усещам, че започвам да потъвам.
Не знам как успях да се опазя да не хлътна, в крайна сметка нищо не се случи - отдръпнах се навреме. Като казвам нищо - имам пред вид точно нищо - дори целувка.
Естествено, бързо след това бях заместена - според мен с по-некачествен заместител - дори бих казала - ерзац-продукт.
Не злобея - просто съм обективна .
Дори се чуствам предоволна, че не се поддадох на изкушението - все пак се оказа, че това коя съм и каква съм не е имало значение, от значение е бил факта, че съм жена.
Към питаща - ти поне обичаш и те обичат - завиждам ти!

Преди години ми се случи нещо подобно, но аз си плюх на петите и избягах. Буквално! Позорно може би и тъпо, но се изплаших. Второто ми дете беше вече на 2 години, семейството ми изживяваше тежък период- от криза в криза, разправии разни, а от другата страна сякаш всичко онова, което ми липсва. Изплаших се, че ще се поддам и напуснах.
Не съм пример за подръжание обаче!!!