проблемът е следният. преди време помолих много любезно и захарно приятеля си да ми направи една услуга. той естествено се съгласи с охота и обичайните обяснения колко ужасно ще е щастлив да направи нещо за мен/нали все повтаря, че обичал да прави неща за мен/. от тогава мина доста време. още не го е свършил, и всеки път като го подпитвам , всеки път ме амаразбирасе-ва по най възторжен начин. и пак не го свършва. подпитвам го вече почти през ден. сама на себе си ставам досадна. дали наистина иска да свърши това за мен и просто е много зает/уморен/болен/забравящ или просто му е неудобно да ми каже, че няма желание. в случай на първото-как да подходя- да продължа ли да го подпитвам, да спра ли изобщо?

работата е там, че ако това не се свърши до седмица две просто може изобщо да не се върши, и аз трябва тия дни да се обърна към някой друг. като го попитам "сигурен ли си, че изобщо имаш желание, няма да се обидя, ако не искаш" "нее, ама как, няма такова нещо, много искам" . мъже , моля ви, дайте съвет

намираш някой друг който да ти свърши работа и ако приятеля ти ще се сети някой ден, че трябва да направи нещо - просто му се сервираш това, че работа е свършена от някой друг. Това ще му бъде за урок, че трябва да си държи на думата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Това ще му бъде за урок, че трябва да си държи на думата."


Къв урок, на този май изобщо не му дреме, че не държи на думата си и не само това, ами и не му стиска да каже "няма да свърша работата"

Ако му пукаше, нямаше толкова време да я омагьосва само с обещания...

До Ж :
Извинявай мила, но гаджето ти не ми допада като характер, защото тази ситуация е показателна и за други негови черти.........айде няма да задълбавам
ама важното е теб да те кефи...

Аз не съм мъж, ама...Кви са тези локуми Питай го направо - ще върши ли нещо или не, то ако за всяко нещо трябват такива кандърми...

питах го директно. питах го кога. казва ми някакъв ден и не го спазва- и така досега 5 пъти поне . за директното. за индиректното- 10тина:)

ами харесва ми, да но го уволних от длъжност помагач на този етап

точно така, както ти е казал Вълка и то без никако огризение.

И аз съм съгласен с предложението на Вълк, с една "модификация" обаче - намираш начин работата да бъде свършена (дали от теб самата или от друг...), но без приятелят ти да знае за това, а накрая със същия любезен и захарен тон му благодариш за съдействието и ценната помощ. Ако е пич на място - случаят повече няма да се повтори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък друго си мисля.
Ако тази работа може да се свърши видно,намери друг човек който да я свърши,но в този момент иди с приятеля си та и той да види колко лесно и бързо може да се свърши.
И на края му кажи лелеееееееее ма то било много просто и бързо ставало.
Така по лесно ще му покажеш че можеш да разчиташ и на друг/друга.

*Си което бях,ще бъдеш което съм*

и с 2 крака - просто защото нямам повече

Dolce vita!