Година и нещо гаджето ми (на 32 години) казваше и ми показваше колко много ме обича. Аз никога не му казвах, че го обичах :-(
Преди месец и половина му казах, че и аз го обичам. Седмица - две всичко беше страхотно - споделена любов.
Докато преди 3 седмици той каза, че чувствал някаква празнина между нас /не в секса, секса бил много добър/ и му трябвало врема да остане сам и да си помисли. Непрекъснато му пращах смс-и със съобщения за моята любов. Той не отговаряше, не вдигаше и телефона, не поиска да се видим.
Вчера ми каза пак по телефона, че това бил края така мислил и трябвало да се разделим. И щял да се обади след 2 седмици да се видим, сега не бил готов за среща и той страдал...

Дайте ми съвет как мога да си го върна. Наистина го обичам и бих му простила всичко. Само за него мисля.
/Той твърди, че няма друга жена./

Редактирано от bialata на 11.04.05 10:41.

Ами... Явно е време всеки да продължи по своя път.
Кажеш ли на някой, че го обичаш, значи любовта ви е фалшива. Той го е усетил това.

А на левой груди - профиль Сталина,
А на правой - Маринка анфас.

Е това, хаджи Дончо, беше невероятна глупост!
Мила, бих ти дала съвет, но за такъв питаш мъжете, а аз съм дама.
Стискам ти палци нещата да се развият добре и за двама ви!

Dolce vita!

Извинявам се, вече питам всички :-)

Защо трябва да си връщаш някой, ако той не е щастлив с теб?
Ако го обичаш, ще го пуснеш да си отиде и да намери своето щастие.
Ако сам се върне, значи иска да е с теб.
Ако искаш да го притежаваш само за себе си, това е всичко друго, но не и любов.

А на левой груди - профиль Сталина,
А на правой - Маринка анфас.

Няма проблем .
За мъжете, като че ли, винаги е по-трудно да кажат "обичам те" - те са "силният" пол и смятат, че всяка по-емоционална проява е израз на слабост. Бившият ми (вече) приятел имаше поведение, подобно на твоето, без да ми казва, че иска да се разделим. Просто някак си охладня, след като и аз му признах чувствата си. Направих се, че не ми пука, държах се с него като с добър приятел, споделях всичко - и кой ме кани да излизаме, и къде ходя и с кого, и всичко... Към него проявявах почти безразличие - престорено, разбира се. И в един момент започна да ме носи почти на ръце. Разделихме се, защото имахме твърде малко неща, а това, че прекрасно правехме любов, не бе достатъчно, следователно - end of story .
Не се отчайвай... не му се обаждай.. така ще разбереш доколко силен човек е той, и дали те заслужава... бъди жена, и то - дама. С достойнство.
Успех, мила!

Dolce vita!

Е, не каза ли същото, което и аз казах?
Тръгнеш ли да изразяваш чувствата си с думи - значи не си успял да ги изразиш по друг начин, или не са те разбрали. Значи няма истинска любов, ако се налага да се признава с думи.

А на левой груди - профиль Сталина,
А на правой - Маринка анфас.

Не, хаджи Дончо, не казах същото. Ако желаеш, прочети го отново, и можеш да сравниш

Dolce vita!

Просто някак си охладня, след като и аз му признах чувствата си.

Коментар трябва ли ти?
Признала си ги, когато вече не е имало взаимна любов.
Фактът, че нещата започват да се казват, вместо да се показват, значи че нещо прекалено много куца.

А на левой груди - профиль Сталина,
А на правой - Маринка анфас.

Съжалявам, но или аз съм "хапнала" някои от думите/изразите в постинга ми, или в бързината просто съм забравила да ги напиша!

Dolce vita!