е да де - ти ме пита аз от кои предпочитам да съм, а нали казах аз кво избирам.
нито от първите, нито от вторите.

а че и двата варианта са си зле по свой начин също е вярно. то и третия вариант не е кой знае колко добре... единствената полза е, че не се тормозиш за глупости.

разбираме нещо...
ее, не вярвам, че искаш да кажеш, че ти си много неприятна за общуване след като търсиш грешките в себе си
Дали съм приятна или не хората преценяват, не аз. А за себе си исках да кажа, че първата ми реакция е да погледна собствените си грешки, след това на другите и накрая да оценя цялостната ситуация, А НЕ ЧЕ СЕ СЪСРЕДОТОЧАВАМ ОСНОВНО В СОБСТВЕНАТА СИ ВИНА...Аз ако направя равносметка колко пъти съм грешилиехеее, то тогаз би трябвало да не съм жива от себебичуване...ммх...

La donna e Perpetuum mobile

" копам мамо копам .ела вийж ква дълбока дупка праа .че и калчицата е убавичка ..... не бой се чадо .не се притеснявай ... мотиката е глупост ,дупката да става по дълбока също е глупост ..... осезаемо е чуството "

единствената полза викаш . право викаш . сигурно и знаеш че много трудно става това да не се тормозиш за глупости .....

знам, казах го само щото преди това каза, че като си прекратила контактите ти с хората и те не са те потърсили, изводите, които се направила са били за твоето отношение, а не за това на останалите и че си търсила грешките в себе си. надявам се да си търсила грешките в подбора на хората, а не в твоето отношение към тези хора.
иначе си е ок, че не зацикляш на собствените си грешки. ама понякога изобщо не трябва да гледаш за грешки...

нали пак е в резултат на отношението.
Често Идиот на Достоевски ми е като кръвен брат...
В конце концов всичко е относително, тъй че спирам до тук.

La donna e Perpetuum mobile

българите сме варвари.
нали знаеш:

"Ние, варварите, издигаме големи храмове за вашите богове.
Там ходим при голяма нужда по голяма нужда.
Ние, варварите, сме варвари, защото ви има вас. Вие, просто, сте.
Вие правите пътища; ние ходим по тях с тежки кални обувки.
Вие измисляте колелото; ние въртим на него захарен памук.
Вие произвеждате копринени чаршафи, ние правим красиви бебета. Върху тях.
(...)
‘Във всеки има нещо добро’, казвате вие. ‘Глупости’, казваме ние, псувайки.
(..)
Вие давате нобелови награди. Ние май няма да ги получим.
Вие дистилирате алкохол. Ние пием до забрава.
Вие създавате имена. Ние ги носим.
(...)
Вие имате псевдоними. Ние имаме прякори.
Вие закопавате най-големия си комик. Ние го откопаваме.
Ние обичаме да се смеем последни.
(...)
Вие измисляте оръжия. Ние ги използваме.
Вие създавате стратегии. Ние не спираме да водим войни.
Вие ни давате 5 минути. Ние си даваме повече.
(...)
Вие говорите за времето. Ние не носим чадъри.
Вие ни кръщавате. Ние си носим кръста.
Ние раждаме светци. Вие ги канонизирате. Дълго след като умрат.
Вие измисляте лекове. Ние разнасяме болести.
Вие измисляте музика. Ние я пеем ангелогласно.
Вие правите дрехи. Те ни стоят добре.
Вие колекционирате картини. Ние си изрязваме снимки от списанията ви.
Ние сме вулгарни. Вие сте наясно какво означава това.
Вие разбирате че земята е кръгла. Ние я правим да изглежда плоска.
Вие градите градовве. Ние разбиваме лгери. Ние често рушим.
Ние питаме. Вие задавате въпроси.
(...)
Вие имате глобални разбирания. Ние имаме местни нрави.
Ние ви мразим. вие не ни обичате. Животът е кратък.
Вие търсите смисъла на живота. Ние живеем криво-ляво.
(...)
Ние чудотворим примитивно изкуство. вие го купувате.
(...)
Вие имате псевдоними. Ние имаме апокрифи.
Вие имате добри зъболекари. ние страдаме от кариеси профунда.
Ние не искаме да сме варвари. Вие искате да не сте варвари.
Вие искате. Ние можем, но не знаем как. Не го правим и ние, и вие.
Вие ни възлагате задачи. Ние се въздържаме от изпълнението им.
Вие пращате картички. Ние събираме марки.
Вие градите стени към нас. Ние през това време измираме.
(...).
Вие сте по-добрите. Ние сме най-добрите.
Вие ни пищете азбуки. Ние правим правописни грешки.
Вие емитирате пари. Ние ги нямаме. Ако ги имаме, ги харчим с лека ръка.
Вие искате по-добър живот. Нас не ни е страх от смъртта.
Аз съм злобен. вие можете да го оцените.
Вие създавате закони. Ние с охота ги нарушаваме.
Ние казваме: ‘Аз съм безплоден.’ вие сте импотентни.
Черквите и жените ни са по-красиви от вашите. Това май е всичко.
След време ние ще сме вие. Вие вече ще сте други.
Пак НИЕ ще сме варварите. "

esto no es tan simple como parece

кой го е писал?

La donna e Perpetuum mobile

Прилича по стил на Ст.Стратиев малко... ама не съм сигурен.

Приятелите са твърде скъп разкош...
Те струват скъпо не поради това,
което правиш за тях,а поради това,
което се отказваш да правиш заради тях
Х.Ибсен
Ето защо, двайсетгодишна,като помъдрееш ще разбереш,че истинските приятели се броят на пръстите на едната ти ръка.

Филип Филипов
‘КамикадZе газет’брой 1; февруари, 1998

esto no es tan simple como parece