|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
... за бойния дух
|
|
Автор |
MichaelLeRoi (ShadowMan) |
Публикувано | 02.02.05 23:24 |
|
Какво е усещането във вас когато гледате фими с мащабни бойни сцени (Смело сърце, Троя, Александър) и знаейки, че хората в предната редове най-верояно да бъдат убити. Тоест, мислили ли сте какво ще е усещането ако вие сте там?
| |
|
Страх!
| |
|
в интерес на истината и аз всеки път баш за тва си мисля
ако е извадено от контекста - некви балъци на неква война и аз ей тъй съм там ... случайно , меракът да си опазя живота нема да ме спаси - първото дето се сещам е, че ше е мноо хубу да съм си взел резервните потури ...
но същевременно ми е кристално ясно, че ако ситуацията е реална и треа да се бия ... всъщност за нещо ... ония Господ да ги опази
представи си примерно, че турчолята идват да ни ебът жените ... как па нема да съм смело дупе ?
между другото всичко свързано с Троя и Сашо-адашо е максимално драматично, но съвременните войни са сто пъти по-брутални
и тука неам предвид само броя на загиналите
така както аз го виждам при бой с хладни оръжия мелето пак си е меле, ма поне има неква теория с красота и майсторство да се спасиш
а са и отпред да са, и отзад - пешаците лапат пишки
дядо ми беше полковник от Отечествената война
имаше буквално една торба медали, а след края на войната беше завършил и второ висше военно
разказвал ми е навремето как е пропушил
когато отишъл на фронта бил на 18
ма не като да речеш ... е са неко пишляме дето е на 18, а определено вече е имал дупе, щото е бил ятак, воден от фашистите на ..."разпит", дет не му е останал здрав нокът
при първото сражение той бил танкист и оживял
всички останали от неговото село загинали
и се спекъл, и в тоя момент пропушил
почина на 68 години без дори да се опита да ги откаже
| |
|
Моя дядо бе с патерици от войната, почина когато бях на около 8 години, та нищо не ми е разправял. Филмите ги дадох за пример само, дори при съвременни филми като Блек хоук не знам дали е така, тоест виждане на режисьора. Инак си прав за войните сега. В казармата бях кашик, тоест аз съм тоя отпред, около танка. Ама все сме си казвали че као стане война докат станем ще ни утрепят.
Страха дава сили, гнева също, но пък трябва да се овладеем за да не преминем към тъмната страна.
| |
|
Възхищавам се на красивата хореография, измислена от режисьора.
Честно, мислиш ли че има такива неща като боен дух и т.н., когато не гледаш отгоре?
Има само животински инстинскт да убиеш, за да оцелееш сам.
Бойния дух го има само при тези, дето гледат отгоре и ръководят.
Каждый мужчина в душе бармалей.
| |
|
много съм си мислела за това, и как се промених ....
като бях на 16 и си представех че може да има война и гаджето ми да умре там, бях решила едва ли не да го вържа и да не го пускам....
по-нататък мисленето ми се промени, сега съм готова да съм в първата редица, не защото съм много смела, напротив, сигурно ще изтръпна от ужас, но при мисълта, че ако няма никой, или тези дето са готови да умират са малко нищо няма да остане от държавата....и ще преминат, и ще убиват, горят, рушат, изнасилват, мачкат деца и бебета....т.е. няма да остане нищо, или и да остане няма да си струва да се живее така
една нощ си говорихме с мъжа ми затова, след като гледахме последната серия от "властелина на пръстена"...да, по-добре човек да се пробва умирайки, но да защити всичко което обича
мисля че усещането ще е ужас, настървение, омраза
| |
|
Ненормално би било да не изпитваш страх...хм...много е относително- идеята за която се биеш и не знаеш дали ще победи след твоята смърт, но все пак си умрял доволен и в покой че си станал жертва в нейно име, и дали е по-важна тя или собственото ти оцеляване на каквато и да е цена...Помня, че когато прочетох "Време разделно" много мислих за това и не можех да реша кой е прав, защото зависи какъв е човека и с какво ще понесе да живее и за какво иска да умре...Понякога е по-лесно да умреш, отколкото да живееш...
Обикни тишината
| |
|
още не съм служил, щото студентствам, но след комисията и мен ме писаха мотострелкови:)) - имам чувството, че почти всички ги ръгат за кашици
интересувал съм се от реалната файда от казармата и има ли тя почва у нас :) , и като цяло нтелигентните пичове викат, че идеята на задължителната военна служба не била да се научиш как да се прочуеш, а да придобиеш най-основни бойни навици, като бойни е малко пресилено казано - мисля, че като пример даваха " да не изпуснеш калашника , когато почне да се гърми":)
дано да не ни се налага да овладяваме страха точно на война, но някак си нямам щастливо предчувствие
без и аз да знам защо все си мисля, че или хамериканците най-накрая ще успеят да подпалят света или нещо друго ще стане и нашето поколение ще отиде на война
вече 60 години мир е доста време
Редактирано от Kontra на 03.02.05 18:59.
| |
|
Ей, Контра!
От много учене ти се привижда война! Я недей така!
Вие може и да искате да си доказвате колко сте силни, безстрашни и други подобни, ама ние дето имаме деца не ни се иска да си помисляме за война!
| |
|
В отговор на:
Вие може и да искате да си доказвате колко сте силни, безстрашни и други подобни, ама...
стига глупости, нормален човек доброволно и ей тъй за да се доказва такова нещо не би си поискал
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|