Re: Ти / Общества / Полове / Мъжки клуб

Излиза че в България едва ли не всички мъже са израстнали без бащи или търсят по-добра партия. а мен ако питате изобщо не знаят какво търсят - в доста случаи не са наясно със себе си на първо място , а от там и с другите и в частност- с жените.

Почетете и вие мъже, а може и да намерите себе си тук .

Синът, израснал без баща до себе си, се плаши от обвързване
Примката на брака ужасява мъжете
Повечето от тях търсят в партньорката образа на майка си

Щом чуят за венчило, много мъже започват да се държат с партньорките си така, сякаш те са вампири и всеки момент ще изпият кръвта им.
Любопитно е какво кара силния пол да се чувства с примка на шията при всяка сериозна връзка. Не бива да забравяме, че мъжете обикновено са възпитавани да бъдат герои, а жените - да живеят в двойка. Това обяснява защо някои дами страдат от "синдрома на ласото", т.е. стремят се да уловят мъж. Мъжете със синдрома на "въжето около шията" пък винаги гледат да се измъкнат извън обсега на въпросното ласо. Корените на тези проблеми ще открием в семействата и на двамата.
Какъв партньор ще изберем и каква връзка ще създадем зависи до голяма степен от отношенията, които са имали родителите ни. И от това как е функционирал триъгълникът майка - баща - дете. Проблемите обикновено започват, когато това равновесие се наруши. И по-точно, когато бащата липсва, а майката се опитва да компенсира отсъствието му, като играе няколко роли наведнъж. Така прекомерната майчина грижа създава от детето мъж, който се бои да обича. Студеният и мълчалив баща, който не подкрепя дъщерята в нейното психическо развитие, пък превръща впоследствие щерката в прекалено взискателна и резервирана дама.
Бащата в един дом обикновено е ангажиран с всичко друго, но не и със сина си. Това нарушава равновесието в триъгълника майка - баща - дете. Дисбалансът подтиква майката и сина да сключат нещо като символичен "брак" или договор за взаимна подкрепа. Това се отразява пагубно на двойката, която синът ще трябва да създаде в бъдеще. За младеж с такъв комплекс първата или първите връзки са само средство за развенчаване на майчината фигура. От само себе си се разбира, че голяма част от усложненията биха могли да се избегнат, ако бащата бе заемал мястото си на съпруг и бе обръщал на сина си вниманието, от което той е имал нужда. Но тъй като случаят не е такъв, синът се бори с майчинския комплекс, който несъзнателно го разяжда. Той проектира майчините си черти върху партньорката си. Това автоматично предизвиква повторение на миналото, защото е твърде възможно скоро той да започне да се държи с приятелката си, сякаш му е майка.
Този страх от обвързване почива на пожертваните нужди от самоутвърждаване и автономия, на забраната да се изразяват отрицателните чувства и на потисканата сексуалност в детството. Елементите от неписания договор между майка и син често се пренасят изцяло в двойката, която младежът създава по-късно. Често тези мъже трудно разговарят за интимни неща с половинката си и се срамуват от това, което усещат. Мислят си, че излагайки на показ интимния си свят, рискуват да дадат оръжие в нейните ръце. Страх ги е да не попаднат под неин контрол и да загубят и малкото лична територия, която притежават. Защитават идентичността си чрез мълчание.
За тези мъже най-важното е да приемат, че им е позволено да изразяват и задоволяват всичките си желания, дори и те да противоречат с тези на партньорката им. Дори ако по този начин да й причинят болка. Основното е да не декларират отговорността си за нея.
За да прогони комплексите си, мъжът, който се бои да обича, първо трябва да излезе от образа на доброто дете на мама. А това не е толкова лесно.

и едно лично мнение на една жена

Бягат от венчило, защото чакат по-добра партия

Според мен всички мъже живеят с илюзията, че са неотразими. И се страхуват, че ако, не дай си Боже, се обвържат, останалата женска част на планетата ще загуби възможността да се докосне до тяхната красота и интелект. Затова често зарязват сериозни партньорки в търсене на нещо ново и атрактивно.
Една моя приятелка преживя подобен "урок". Всичко започна нормално - с дълъг процес на ухажване от негова страна. Когато най-накрая той спечели нейното сърце, нещата се развиха бързо и те започнаха да живеят заедно. След година тя сподели, че между тях се е породило напрежение. Той започнал да говори за свободата си, а тя да усеща необяснимо отчуждение. Въпреки че господинът беше близо на 40 години, той бе започнал да се страхува, че едва ли не ще изпусне страхотни възможности и евентуално по-добра "оферта" от друга дама. Сипеше всякакви философски съждения относно свободата и независимостта си. Мисълта за брак и за деца го ужасяваше. Интересното е, че и други наши приятели реагираха като "дявол на тамян" при споменаването на думичката брак.
Струва ми се, че мъжете се страхуват от обвързване не само защото се притесняват да не изпуснат нещо "по-добро", а и защото търпят подигравки от останалите в своята мъжка общност, ако някой задълбочи отношенията си с една жена. Дружно започват да му се подиграват - "Мъж под чехъл", "Сложиха ли ти юздите" и ред подобни глупости. Разбира се, според мен един истински силен, успял и свободен мъж не би се поддал на подобни провокации от страна на неудачниците, но за съжаление те са отчайващо много сред т. нар. силен пол. Може би жените трябва да приемат факта, че мъжете са от "друга порода" и не бива да се впечатляват нито от незрелите им разсъждения, нито от маниите им.
Простичко казано, момичета, във времената на ин витро и на сексшоповете едно общество от амазонки би могло да просъществува и без мъже, при това много по-дълго от онова през древността... Не проповядвам феминизъм, но наистина ми писна да гледам страхливи и недорасли мъже, за които понятието "брак" е мръсна дума!