Не, не давай заден ход и не омаловажавай първоначалната си тема. Карай за достойнството, това ми вдига адреналина.

Иначе "държи се добре - качва му се на главата" е нещо останало ни за спомен от tean age. Ние помъдрелите знаем, че битовите обобщения нямат нищо общо с реалността (ако се случи да имат - това е случайност). Под битови обобщения разбирам псевдо-констатации от рода на "гъркините са трътлести" или "мъжете мислят само за еди-кво-си" или "немските коли са здрави" и пр.

Всеки отделен случай е дотолкова уникален сам за себе си, че не може да бъде обобщен и да стане клише - вкл. от моя личен опит. Лично съм се убедил, че различни жени се държат различно с мен (а аз нали съм си все същия). По тази ми (битова) логика стигнах до естествения извод, че насила хубост не става и винаги съм държал на себе си, т.е. да ме приемат такъв, какъвто съм. По същата логика стигнах и до извода да не налагам мнението си на всяка цена (жената се чувства свободна, демек). Но всичко това се развива на възраст между 18 и 20 години /и то преди 20 г./. Я, че е хубаво да си спомниш младините.

Като резултат в следващите 10-тина години имах дълготрайни и стабилни връзки. Държах се добре и с мен се държаха добре, никога не съм изпитал усещането, че някой ми се качва на главата или че ме управлява.

Но това са тийнейджърски проблеми, дай по същество за любовта и достойнството pls (морален, философски план - нещо от сорта). Не ща да разсъждавам аз, стилът ми е тежък и учебникарски.

мисля, следователно не знам

Редактирано от Гeвpek на 29.01.02 21:53.

Ужасно трудно е !
Трябва много талант за това.И много добро познаване на женската психология.Именно заради второто е ужасно трудно...

Виж, аз явно не бих могла да пиша в такъв стил. За мен нещата са доста по-простички. Чест, достойнство, себеуважение, на съвсем битово ниво имат общо взето един смисъл. Да не допускам някой да се възползва от зависимоста ми и да се държи по начин който не ми допада. Много хора търпят всякаво отношение или липса на отношение или дори унижения, заради любов, заради деца, заради пари (в личния живот) както и заради безработицата (на работното си място)
Всичко това се дължи на липса на достойнство.

Когато водата стигне до шията, всеки се научава да плува

май ти е болна тема това? абе като толкова не може да го накараш да се влюби този твой мъж мечта, що просто не си намериш друг?

You can run, but you can't hide!

Не уцели в 10. Ако нещо хубаво ми се е случило в тоя тежък живот, то това е че съм срещнала съпруга си. Нямаш представа каква шестица от тотото е.
Лошото е, че двете ми дъщери като го гледат искат да намерят нещо подобно, но не се намира. Наистина съпругът ми е самородно злато.
Между нас казано, аз направо не го заслужавам.

Когато водата стигне до шията, всеки се научава да плува

животът ти е тежък? А за дъщерите - това е естествено - те нямат друг критерий за мъж, освен бащата и е в реда на нещата да си търсят сходен съпруг. Аз на моите, обаче, не им пожелавам да търсят някой като мен - нека някой по-посредствен, но животът им ще мине по-подреден и не толкова драматичен.
А ти защо така скромно го раздаваш за себе си спрямо мъжа си? Всяко гърне си намира похлупак. Получила точно толкова, колкото си дала. Хубав мъж - дала си искрена душа и голямо сърце.

Semper Fidelis

В отговор на:

Автор: Stephan
Тема: Re: И защо реши, че

животът ти е тежък? А за дъщерите - това е естествено - те нямат друг критерий за мъж, освен бащата и е в реда на нещата да си търсят сходен съпруг. Аз на моите, обаче, не им пожелавам да търсят някой като мен - нека някой по-посредствен, но животът им ще мине по-подреден и не толкова драматичен.
А ти защо така скромно го раздаваш за себе си спрямо мъжа си? Всяко гърне си намира похлупак. Получила точно толкова, колкото си дала. Хубав мъж - дала си искрена душа и голямо сърце.

Semper Fidelis

______________________________________________________________
Po-posredstven?
Ot tebe?
......
Hadali e vyzmojno

Не съм от ревливите, но не мога да квалифицирам живота си като лек. Може би защото господ подлага на изпитания точно тези които обича. Смятам, че господ ни обича, защото в семейството ни има много любов и здрави и добри деца. В същото време извън това имахне много проблеми. В шест поредни години погребвахме по един близък човек. Накрая бяхме толкова изтощени, че имахме желание да избягаме на самотен остров. Не съм набожна, но в същото време съм вярваща. Не знам какво е това в което вярвам, природа ли е, някаква сила ли е, но знам, че човек получава толкова, колкото заслужава. Така след толкова изпитания настъпи затишие. Но ние вече сме с нагласата да чакаме следващото изпитание и не можем да живеем спокойно и да се радваме на хубавите неща. Все се ослушваме и когато ни е хубаво, веднага си мислим: Много хубаво не е на хубаво.
В същото време аз съм неизлечима оптимистка и само това ме крепи.

Когато водата стигне до шията, всеки се научава да плува

лелелелеле на кой да завиждам, на него или на теб? поздравления и същия късмет на дъщерите ти!

You can run, but you can't hide!

Мога ли да отида поне да се изпишкам, без да ме преследваш навсякъде?

Semper Fidelis