не само в леглото а и изобщо в разговори и желание да се прибира в къщи. да бъде "винаги влюбен"

естествено.

Ще споменя няколко условия,като в никакъв случай не претендирам за изчерпателност,нито че съм ги степенувала по значимост.
1.Съпругата трябва да е слънчева.Да посреща благоверния си с усмивка,а не от вратата да се започне да му се муси,да го упреква,да се кара с него,да се заяжда.
2.Мъжът има нужда от лично пространство и то не трябва да бъде нарушавано.
3.Жената не трябва да забравя,че мъжът мисли по друг начин-светоусещането му е различно.
4.Мъжът е суетен и е добре от време на време поне егото му да бъде подхранвано с похвали,суперлативи,мили думи...
5.Жената никога не трябва да "навира" в очите на съпруга си своите недостатъци.И не трябва д а прави сравнение между себе и други жени/когато ще изгуби от сравнението,разбира се/
6.Жената трябва да полага усилия да изглежда привлекателна.На никой мъж не му е приятно да възприема жена си като повлекана.В стандартния случай съпрузите се виждат само къщи.Изън къщи той се среща с жени,кото са положили усилия да изглеждат добре,които са се постарали да подчертаят само хубавото у себе си.Жените,осланящи се на обстоятелството,че са майки на децата му,могат да загубат съпруга си.Не че това е маловажно,но надали може дълго време да е единственият фактор,който го кара да се прибира при нея с радост.
7.Домът трябва да е уютен,атмосферата ведра.
8.Проблемите трябва да се обсъждат,да се правят опити да бъдат ликвидирани още в зародиш,а не да се оставят да се разрастват лавинообразно.
9.Каквото и да и разправя мъжът,жената никога не трябва да споделя абсолютно всичко с него....Има неща,коитое по-добре той никога да не узнае.
10.....
11...
12...

ще бъде наистина непрекъснато влюбен в теб.
И да добавя в липсващите точки:
-всеки месец различна жена /например смяна на прическата или цвета и/
-разхлабен каиш отоло врата на мъжа /колкото по го стягаш-толкова повече той се опитва да се отскубне/
-почти никаква ревност и проистичащите от това тежки разговори /трябва да си вярваме, щото иначе почваме да се следиме и накрая се хващаме/-в смисъл това допълва редчето за личните тайни дето всеки трябва да си ги пази за себе си.
-не го наричай твоята половинка, защото и той и ти сте един цял човек а не по половин.
-малките жестове на обич /като леко потупване по дупенцето, когато преминава покрай теб/
-и не забравяй също да оценяваш всяко негово усилие независимо от крайния резултат, защото той оценява ежедневно /да речем манджата, която си сготвила и ако ти не оценяваш неговите усилия, всяка манджа ще става повод за мърморене/
-и най важното: в семейството има два вида виканици-караница и скандал
караницата е заради пари или родители, скандала е винаги заради секса.Или че е малко, или че е много или че се практикува на друго място. Избягвай поне караниците. От скандала няма как да избягаш.

Какво защо?

блуъъъ! отврат!

... да не може да избегне скандалите (ако се съди по определението)?
Поне на мен това не ми стана ясно. Ако има различия в сексуалната нагласа - зайби.

pochnesh li da mislish kak da mu zadurjish interesa, pishi go begal veche.
vajno e da ne si davash zor,zashtoto pochnesh li neshto da pravish s usilia i to spriamo muja si, a ne intuitivno,nai-mnogo da se predizvika obraten efekt.toi te e haresal takava kakvato si . s vuzrastta staraniata da budeme po- i po-krasivi i privlekatelni poniakoga za kakastrofalno tejki. v edna jena privlekatelen e neiniat vutreshen vechno nerazgadan sviat, a ne vunshnostta s koiato lesno se svikva. obaianieto na jenata izliza otvutre a ne vliza ot vunka.i edna malka taina-muja e vinagi vliuben kogato ti nikoga ne mu kazvash che go obichash no toi go useshta s cialoto si sushtestvo

специалистка по мъжете. Е, не по всички.
Защото разните му там дами, които се правят на много "вътрешни и вечно неразгадани" с разните му там "светове" - направо си поглеждам към небето и си казвам - е, и това го има. Наистина го има - в клуб Романтични пише една Рама - тя се прави на такава ексцентричка. Но откачалки - дал Бог...
Това за уникалността - са си общи приказки - нима мъжете не са такива? Любовта е функция на момента - дошъл ти е момента и се влюбваш (често пъти в съвсем случаен човек и после си трошиш главата) - но и това си е особеност на живота. Иначе и Кристина Агилера да ти дойде - все едно - оставаш си в кратера на своите грижи...
И още нещо - ние мъжете тези неща трудно ги усещаме - така че последното ти изречение ми звучи някак фантастично!

P.S. Забравих да ти кажа: почти се бях влюбил в теб, ама този портрет, дето го извади и мен извади от равновесие и реших да посветя любовта си на компютъра.

Редактирано от Stephan на 05.10.01 22:51.