Ние жените по някога сме непоносими. Има моменти, когато аз самата не се понасям))) Чудя се, мъже, кое е това или тези наши женски качества, заради които проявявате търпение към нас.

По-добре такаотколкото така

ни омайвате с ангелски гласове и с прелестни форми - и колко са ни силни на нас ангелите? - Падаме в прегръдките ви на сърцати яребички и даваме мило и драго за любовта ви и нежността ви...

Кой може да прощава повече от мъжете?


Бог е милостив и към мъжете, и към жените - затова, каквото и да стане - хората продължават да се обичат!

Само заради фасадата ли било

По-добре такаотколкото така

какво има зад фасадата? - Само Господ.

Понякога и един живот не стига, за да разбереш какво има в главата на човека отсреща, до теб и т.н. Пък и хората, с които живеем и обичаме също се променят. Има една субстанция във всеки един от нас, която на различните възрасти и периоди получава ново лице, нова форма и въобще може да се промени на 180 градуса. Това никой не може да предскаже, нито да предугади, както не могат да се предсказват и земетресенията и вулканите. И тогава разбираме, че човекът, когото сме обичали толкова много и сме живели с него, се е оказал друг човек и т.н. Всъщност човекът си е един и същ, ама си метаморфозира като всичко друго. Представи си през пролетта - кой може да направи връзката между пъпката и цвета, докато вторият не разцъфне. Също и между плода и цвета - те са толкова различни по форма и вид. Също и между какавидата и червея и между червея и пеперудата - те са форми на една и съща органична текуща природа.

В цялото ми многословие мисля, че прозира една простичка идея. Приятен ден, Алби!



Лошото момче в ДИР-а поздравява достойните!

...къде ще идат?
След като не си падат по мъже /виж предните теми / , то какво им остава ...
Най-много да ни сменят с друга жена .
А тя - пак е жена....
С нас поне са свикнали.

Qui scribit, bis legit.

с Алба, Мамо Нети, но за мен най-голямото предизвикателство в живота си остава да понесеш един брак до край, каквото и да се случи... И тук не става въпрос за търпене, защото цивилизованите хора са достатъчно заети, за да се налага да се търпят. По-скоро до ценността на човека сам по себе си - отношенията между хората не се основават само на любов (тя си отминава бавно или бързо).

Вие, варненки, все предизвиквате философски размисли и много ме затруднявате с вашите теми.

Аз по най-философско дървен начин съм казала, че в брака е трудно да обичаш другия, не защото живееш с него, а тъкмо въпреки това.

По-добре такаотколкото така

скъпа Алба!
Най-лесно е да обичаме Шарън Стоун или Изабел Юпер от снимките по списанията или филмите. Там те са винаги прекрасни и докарани да задоволят и най-капризния вкус. Но на живо - с всички недостатъци и капризи, с всяко петънце по тялото им, ако щеш, прикрито от гримьорите - това само Господ го може без проблеми. И затова обичта е трудна - защото трябва да оцелява въпреки живота.

Поздрав! (Пребори ли се с вирусите?)

...,че си светец! Далечен роднина на Свети Валентин....

Qui scribit, bis legit.

плъзгаш. Вече един гениален българин ме обяви за клиничен случай и аз си го приех, даже се титуловах такъв. Но нали съм се занимавал с филисофия - вече близо 20 години - та се опитвам да не се връзвам на сетивността. Когато съпругата ми се кара, си мисля за Сократ, който докато разговарял с учениците, Ксантипа му изсипала кофата с помията на главата. Философското при мен е, че кофата ми се разминава и си казвам: Е, имало е по-зле от мен! И се чувствам най-щастливият съпруг на света!!!!
А по времето на Сократ още не са знаели, че ще се роди и св.Валентин.

Бъди здрава, Смехотворке! сигурно мъжът ти няма мойте проблеми с такава весела булка!