Но има и такива, които надминават учителя си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В момента се сещам за един типичен случай на професионална деформация.

Веднъж, на упражнение по съдебна медицина, имахме асистентка, заместваща нашия преподавател. Беше възрастна жена, със сигурност сега е пенсионирана.

Тя ни разказа, че е ходила наскоро на екскурзия /не помня в коя планина/. Както си газела в някакво поточе, видяла череп... човешки череп. Грабнала го, разгледала го и установила даже, че най-вероятно е женски. Според нея. Замъкнала го в полицията, разбира се, за да започне разследване.

През цялото време, асистентката ни не можеше да скрие радостното си вълнение от неочакваната си находка. Имах чувството, че да беше открила златно съкровище, нямаше да е толкова доволна. Останах с усещането, че това е бил не само най-прекрасният момент от екскурзията й, но и в целия й досегашен живот.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Да, но едва ли са открили никакви отпечатъци. Водата заличава всичко. Много хора биха се стреснали, ако видят череп, вкл. и аз. Тръпки ще ме побият.

Най-много да са открили нейните отпечатъци по черепа.
Не знам как са се развили събитията.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Има и ДНК тестове. Ще вземат материал от близките на някой безследно изчезнал и така. Може би.

Ако си паднал стани и ако пак паднеш пак стани

Статията ми допадна. Има точни примери в нея и е написана добронамерено към двете страни - лекари и пациенти.

Винаги съм мислила, че е нужна култура в отношенията, а тя е дефицитна. И оттам много неща в процеса на работата се объркват.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

На предишната ми работа бях сложила на вратата на кабинета хубаво написано обяснение към пациентите, освен задължителните обяви.
Как трябва да се отнасят помежду си, както и взаимно с лекаря. По позитивен начин. Да се изчакват, да бъде спокойна атмосферата. Защото от това зависи ползотворната работа.

С гордост си показвах творението на колегите. Но веднъж една колежка ми рече: ,,Докторке, ти добре си го написала, ама чете ли го някой?"
Замислих се. Кавгите и бутането продължаваха. Пациенти, които бяха неотложни или спешни, трудно се пускаха от другите. Че и с мен яко се караха, ако помолех някой видимо зле да влезе пръв.
Масово не си записваха и часове плановите случаи.

Ядосах се, махнах листа с написаното от вратата, направих го на парчета и го хвърлих в коша с отпадъци...

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ