С работата полека лека се свиква. Помня че като студент доста стресово ми беше да вляза в болничната стая и десетина чифта очи да се обърнат към мене. После изобщо не ми правеше впечатление. Разпределението си карах в Ямболската болница. Там стаите бяха минимум с по толкова легла. Същото е и когато пациент влезе в кабинета ти. Като започнах като участъков лекар първоначално се чувствах неловко, после... През кабинета ми са минавали по 30 и повече човека и изобщо не ми е било до това как се чувствам. Същото е и при работата в условия на спешност. Важното е да имаш достатъчно знания и умения и да можеш да ги приложиш максимално добре. Като те подгони службата и свикваш щеш не щеш. Отделен е въпроса с междуличностните отношения. Много колеги са напускани Спешна помощ именно след инциденти като този от нощното дежурство срещу 01.05. в Перник.

Ако си паднал стани и ако пак паднеш пак стани

Днес научих виц. Леко циничен, но всъщност отразяващ истинската същност на определен тип пациенти.

На надгробната плоча на един хипохондрик пишело: ,,Казах ли ви, казах ли ви, че съм болен".

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Предишния ми пост може би не беше точно по темата. Нека разкажа една стара история, ама актуална. Ноември 1999г. ми гръмна щепсел в ръката и ме поизгори. Тогава още бях участъков терапевт, на другия ден бях втора смяна и ми хрумна идеята да отида на преглед в районната си поликлиника- 25та поликлиника, сега ДКЦ. Е, отивам аз в поликлиниката ориентирам се къде е хирургическия кабинет а пред него една тълпа не ти е работа. Ориентирах се кой е последен и зачаках. По едно време идва някакво тежкарче по анцуг и маратонки, подобни на кубинки, размахва някакъв оранжев жиесем и видиш ли не можел да чака. Тълпата го отсвири някак си. След това се появява някаква старица- размахва ръце все едно плува Крол и крещи "Трябва да вляза, трябва да вляза!!!" Както си вървяла по улицата се блъснала в някакъв клон видиш ли и си разкървавила веждата. Хайде влезе. След около два часа между мен и вратата на кабинета вече нямаше никой. Отвътре се чува някакъв глас като на пиратски капитан: Арее, който е наред да влиза! Влизам аз а насреща ми един алкохолизиран дъртак в мърлява престилка. Тоест пардон- колега в дълбока следпенсионна възраст. Какво що, показвам му раната. Погледа, погледа и пита какво работя. Казвам му че съм лекар и той направи такава отегчена гримаса все едно съм отишъл да му губя времето и да му саботирам работата. Е, сестрата се разтича проми раната, направи превръзка и го пита кога да отида на контролен преглед. Той пусна една много лека и много пренебрежителна усмивка все едно "Абе я му е*и майката на тоя" Не го каза ама то направо се чу. Отидох веднага при нашия хирург едно че ме прие без да чакам, второ от раз ми даде десет дни болничен защото раната си беше сериозна. Та мисълта ми е следната- не знам колко и какви перипетии е имал този дядка в дългия си житейски и професионален път и каква чувствителна душа се крие зад пиянската му муцуна и мърлява престилка но поведението му беше недопустимо. Като му тежи службата да си седи в къщи и да си гледа внуците. Или да отвори частен кабинет да видим кой ще му влезе. Друг случай- викат екип в един колбасарски цех в едно от селата край Перник заради припаднала жена. Хвърчи линейката на лампи и сирени, пристигаме в цеха и какво? Припадналата, някаква пикла пардон (може би)девойка на 20- ина години си беше в съзнание и не била припадала ами й се завило свят. Направих преглед, поразпитах я, макар и с доста зор стана ясно че и друг път и се е случвало, че я е гледал лекар, че е установен Мениероподобен синдром и т.н. "С доста зор" казвам защото овца да бях разпитвал по лесно щях да получа сведения, поне аз със такова впечатление останах. Както и да е, уточнихме нещата, зареждам да й направя Деган. В този момент обаче една друга... девойка се сопва: Какво ще и правите??! Ама с такъв тон все едно съм извадил скалпел. Или клизмен маркуч. Обяснявам че ще правя Деган. Какво действие има?! Е как да не му се прииска на човек да бъде арогантен, че и циничен даже? Ама обясних накратко как действа дегана. То пък се оказа че овцата, дето ни извика, го пиела по едно време. Ама го спряла... И така

Ако си паднал стани и ако пак паднеш пак стани

Между цинизъм и непукизъм има разлика. Има едно нещо което се нарича отговорност и съвест. Първата работа на доктора е да спаси човека а след това да се грижи за неговите болки - физически и душевни. Ако ампутацията без упойка ще спаси човека - по добре да го боли и да оживее отколкото да умре без тази болка. Състраданието в случая ще го убие защото няма да искаш да му причиниш болката от рязането.
Отношението към пациента е чак на 3-то място след живота и здравето му. Предпочитам да ме псуваш 1000 пъти и да ми сложиш упойка отколкото да ми говориш мили думички и да ме режеш на живо.
Състраданието по принцип пречи. Пречи за вярното взимане на решения. В много случаи за да не се засегне или обиди пациент или за да не му се причини болка ще се пропусне самото излекуване което ще му спаси живота.
Имам един приятел който беше завеждащ на бърза помощ преди години и си беше практикуващ спешен медик. За него пациентите влизат и излизат. Дали излизат за домашно лечение, дали към друго отделение или към моргата - те влизат и излизат. Важна е бройката свободни легла и възможността на екипа да поеме още хора. То е ясно, че с каквото могат ще им помогнат. Ще направят всичко по силите си за всеки от тях. И ако си зает да мислиш за току що умрелия няма да можеш да мислиш за този който може да спасиш сега. После въпросния човек взе анестезиология и сега е в частна болница но това което си го имаше тогава то си остана. Пациентите по някога умират. Ако вчера му бяхме сложили ето това лекарство днес щеше да е жив. Ама късно се усетихме. Късно разбрахме болестта. Колегите са го лекували от друго. Е, и ако колегите се бяха сетили да сложат това лекарство преди 3 дни като е отишъл при тях пак щеше да е жив. Ама сега да се тюхкаме за умрелия или да излекуваме който можем.
Всичко е в съзнанието. Цинизма не е толкова страшен колкото безхаберието.
Сещам се пак за един случай от преди много години. Един дядо, доста стар болен от нещо хронично. Ама пенсията не му стига и като спре лекарствата и в спешния център. Там го закърпят, 2-3-5 дни в някое отделение и пак на село. И така през няколко месеца. И си говорят хора от различните екипи - 5 пъти му изписваме грешните лекарства и не ще и не ще да мре тоя дядо. Касата плаща за него 100 лева а те пръскат по 1500. Само ги вкарва в разход. Сега от една страна думите им са цинични но от друга - 8 пъти са му спасявали живота и продължават да го правят. Това е точно на обратното на един друг доктор дето разправя - тоя си е умрял. Няма какво да го качвам в линейката. Няма да издържи до болницата. Да ви пиша направо смъртния акт. Яд ме е че не го набих а и човека живя още 8 месеца след това.
Та май морала е по-важния в случая.

Всъщност важно е да си добре подготвен и достатъчно мотивиран. Хладнокръвие се придобива в процеса на работата.

Ако си паднал стани и ако пак паднеш пак стани

И лекарят да не се опасява да каже, когато нещо не знае.
Мен понякога ме питат за разни хомеопатични препарати. А аз не разбирам от тях и точно това отговарям.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Да, моралът е главното, което трябва да имаш. Тогава ще си и съвестен, и отговорен, и ще се стремиш да знаеш и можеш повече.

А безхаберието е най-страшното. Среща се навсякъде, но в нашата професия просто е недопустимо.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Във връзка с твоя случай на младата жена, която била припаднала, се сетих как веднъж отидох на адрес на възрастна жена с ритъмни нарушения.
Спомням си, че правих ритмонорм... тя не се повлия. Извиках екип на Спешна помощ и лекарката каза, че ще я откара в болница.
Пациентката взе да си стяга багажа. Изведнъж седна и започна да си слага червило.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от saksun на 09.05.16 13:52.

Аз пък бях извикан при някаква бабка, и тя с ритъмни нарушения. Реших да я карам в болница. Да ама... бабата не можела да остави котката сама в къщи. Споразумяхме се да затворим котката в една от стаите. Котката обаче не ще да излиза от хола. Аз и някаква внучка(ако се не лъжа) на бабата почваме да гоним котката. Тя обаче не се дава. След повече или по- малко екшън я прогонихме във въпросната стая. И внучката ми казва: Ама вие сте много спокоен човек. Абе спокоен... Самообладание, какво да се прави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите