Пръстови отпечатъци... / Наука / Природни науки / Медицина

Впрочем точно в този случай когато хирурга искаше да остави пациента да умре щото нямало да издържи операцията и аз му скочих, че ще го заколя ако не започне да оперира - хирурга който беше доста възрастен и беше завеждащ на отделението ми каза: Медицината не е професия. Тя е призвание. Отиде, свърши си работата и спаси човека.
От публикацията ти не става ясно за един или за двама различни хирурзи ми пишеш. А ко е един, хубаво е че си му скочил та да си припомни какви са му задълженията, респ. призванието, но едва ли си струва да ми го цитираш като пример за това че медицинската професия е призвание. Както и да му буташ допълнително в джобчето. Ама българина май си е такъв- лиже ботуша, който го рита и плюе в ръката, подадена му безкористно за помощ. Защото подобен случай ми е разказвала и една сестра, с която работихме в Спешна помощ София- град. Наложило се кюретиране. След кюретирането- болки, температура, колегите казали че след кюретиране е така. Докато не взел да й се издува корема. Е, тогава хирурга,техен- на нея и мъжа й семеен приятел, заявил че се касае за перитонит и че случая е неоперабилен. Тя агонизирала около седмица в адски мъки в хирургичното отделение, без някой да й обърне внимание. Съпруга й, макар и доста як(според нея) нещо не се е намесил така добре както тебе и накрая когато тя вече буквално умирала някаква млада докторка, дошла на дежурство, при вече наистина огромен риск, я е оперирала и спасила. Извадили от корема й огромно количество гной заедно с матката и яйчниците и така. А въпросния хирург май все още си им е семеен приятел. Та така за докторите, пациентите и бай Ганьо.