Въпрос за ваксините / Наука / Природни науки / Медицина

Предлагам един интересен материал, който дава известна светлина върху дискутирания въпрос.

"Разкритията на един вътрешен човек за ваксините

Това интервю бе публикувано от Джон Рапопорт в началото на януари 2002 г. Четейки го, ще откриете, че проблемите, пред които сме изправени днес свързани с насилствена ваксинация със създадена в лабораторни условия ваксина, която да ни „пази“ от лабораторно създадени „болести“ (свински грип, птичи грип, т.н.) са заложени от доста дълго време. Изследователят на ваксините цитиран тук, казва в прав текст, че Световната „заличаваща“ организация, СЗО (авторът иронизира Световната Здравна Организация (СЗО); в оригинала: World Homicide Organization – бел. пр.) има за дневен ред НАМАЛЯВАНЕ на населението и че много африкански лидери знаят много добре, че бързо разпространяващия се HIV и СПИН в Африка са причинени от ваксинациите през 1970 г., спонсорирани от СЗО. Този бивш служител във фармацевтичните среди развенчава също и широко разпространеното ДОПУСКАНЕ за безопасността на ваксината, промотирана от традиционната медицина, CDC (Centers for Disease Control and Prevention – Център за контрол и превенция на заболяванията – бел. пр.), Националния здравен институт, щатските здравни отдели, както и техните верни медийни пропагандисти, които повтарят като папагали СУЕВЕРИЯ вместо ФАКТИ."

Джон Рапопорт (В – въпрос) интервюира пенсиониран изследовател на ваксините (О – отговор), наричан с псевдонима д-р Марк Рандъл:

В: Едно време бяхте сигурен, че ваксините са критерий за качествена медицина.
О: Да, наистина бях. Аз помогнах в разработването на няколко ваксини. Няма да кажа кои точно.

В: Защо?
О: Искам да запазя анонимността си.

В: Значи мислите, че може да имате проблеми, ако излезете пред обществеността?
О: Смятам, че мога да изгубя пенсията си.

В: На каква основа?
О: Причините нямат значение. Тези хора имат начини да ти създадат проблеми, ако си бил вече част от Клуба. Познавам един-двама човека, които бяха поставени под наблюдение и бяха тормозени.

В: Тормозени от кого?
О: От ФБР.

В: Наистина?
О: Естествено. ФБР действа под друг предтекст. А и IRS (Internal Revenue Service – подобно на нашата Национална Агенция по Приходите – бел. пр.) може да се намеси.

В: Е, значи край със свободата на словото.
О: Аз бях част от „вътрешния кръг“. Ако сега започна да цитирам имена и да правя конкретни обвинения срещу научни работници, ще имам много неприятности.

В: Какво стои в дъното на тези усилия за тормоз?
О: Ваксините са последната защита на модерната медицина. Ваксините са главното оправдание на всеобщата „гениалност“ на съвременната медицина.

В: Вярвате ли, че на хората трябва да им бъде дадено право на избор дали да бъдат ваксинирани или не?
О: В политически аспект – да. В научен аспект, хората се нуждаят от информация, за да могат да направят добър избор. Едно е да кажеш, че изборът е добър. Но ако си заобиколен от лъжи, как би могъл да избереш? Освен това, ако FDA (Food and Drug Administration – щатската Комисия по храните и лекарствата – бел. пр.) беше управлявана от почтени хора, тези ваксини никога нямаше да получат лиценз. Те щяха да бъдат щателно изследвани през целия им жизнен цикъл.

В: Има учени изследователи на историята на медицината, които твърдят, че всеобщия спад на заболяванията не се дължи на ваксините.
О: Зная това. Доста дълго време не обръщах внимание на изследванията им.

В: Защо?

О: Защото се страхувах от това, което щях да открия. Работех в областта на разработване на ваксини. Прехраната ми зависеше от тази работа.

В: А след това?
О: Направих свои собствени изследвания.

В: До какви изводи стигнахте?
О: Спадът на заболяванията се дължи на подобрените условия за живот.

В: Кои условия?
О: По-чиста вода. Модерни канализации. Хранене. По-прясна храна. Намаляване на бедността. Микробите може да са навсякъде, но когато си здрав, не се разболяваш толкова лесно.

В: Как се почувствахте като приключихте с разследванията си?
О: Отчаян. Осъзнах, че работя в област, която се крепи на лъжи.

В: Някои ваксини по-опасни ли са от другите?
О: Да. Например DPT (коктейл от ваксина против дифтерит, ваксина против коклюш и ваксина против тетанус – бел. пр.). MMR (съдържа ваксина против дребна шарка, против заушка и против рубеола – бел. пр.). А някои съвкупности от ваксини са по-опасни от останалите съвкупности на същата ваксина. Доколкото съм запознат, всички ваксини са опасни.

В: Защо?
О: Поради няколко причини. Те карат човешката имунна система да участва в процес, който има тенденция да компрометира имунитета. Те могат в действителност да причинят заболяване, именно от което би трябвало да предпазят.

В: Защо ни информират за статистика, където се доказва огромната успеваемост на ваксините в заличаването на заболяванията?
О: Защо ли? За да ни заблудят, че тези ваксини са успешни. Ако една ваксина подтисне външните симптоми на едно заболяване като дребната шарка, всеки смята, че ваксината е успешна. Но, под повърхността, ваксината може да увреди самата имунна система. И ако тя причини други заболявания, например менингит, този факт се замаскирва, защото никой не вярва, че ваксината може да направи това. Хората си затварят очите за връзката между двете неща.

В: Твърди се, че ваксината против едра шарка причинила спирането на разпространението й в Англия.
О: Да, но когато изучаваш наличната статистика, придобиваш една друга представа.

В: Която е?
О: Имаше градове в Англия, където хора, които не са били ваксинирани, не прихванаха едра шарка. Имаше места, където хора, които са били ваксинирани, преболедуваха едрата шарка. Освен това, епидемията от едра шарка вече утихваше, в момента, в който беше представена ваксината против нея.

В: Значи казвате, че сме били лекувани според неверни данни?
О: Да. Точно това казвам. Това е история, която беше забъркана, за да убеди хората, че ваксините са неизменно безопасни и ефективни.

В: Вие сте работили в лаборатории. А там медицинската чистота на работа е много важен въпрос.
О: Обществеността вярва, че тези лаборатории, тези производствени съоръжения са най-чистите места на света. Това не е вярно. Замърсявания стават постоянно. Получаваш всички видове остатъци от експерименти в една ваксина.

В: Например, маймунският вирус SV40 е латентен в полиоваксината.
О: Ами да, това се случи наистина. Но не това имам предвид. SV40 премина в полиоваксината, защото ваксината беше направена с част от маймунски бъбреци. А аз говоря за нещо друго. За действителните условия в лабораторията. За грешките. За грешките по невнимание. SV40, който по-късно бе открит в ракови клетки – това наричам структурен проблем. Това беше приемлива част от производствения процес. Ако използваш маймунски бъбреци, отваряш вратата за микроби, които не знаеш, че са в тези бъбреци.

В: Добре, но нека за момент пренебрегнем разликата в различите видове замърсяване. Какви замърсители открихте Вие по време на дългогодишната Ви работа с ваксините?
О: Така, ще ви кажа малко от това, на което се натъкнах, както и от това, което откриха мои колеги. Ето един частичен списък. Във ваксината против дребна шарка Rimavex открихме различни пилешки вируси. В полиоваксината намерихме акантамеби (среща се в сладката вода, поразява централната нервна система – бел. пр.), които са т.нар. „мозъкоядящи“ бактерии. Маймунски цитомегаловирус в полиоваксината. Маймунски пенест вирус (SFV – пряко свързан с HIV – бел. пр.) във ваксината против ротавируси. Вируси от птичи ракови клетки във ваксината против MMR. Различни микроорганизми във ваксината против антракс. Открих потенциално опасни ензими-инхибитори в няколко ваксини. Патешки, кучешки и заешки вируси във ваксината против рубеола. Птичи вирус на саркомни левкоцити във противогрипната ваксина. Пестивирус във ваксината против MMR.

В: Нека да изясним това. Това са всички замърсители, които не следва да участват в състава на самата ваксина.
О: Точно така. И ако се опиташ да изчислиш вредата, която тези замърсители биха могли да причинят, е, няма как да знаем точно, защото не е правено никакво тестване или много недостатъчно такова. Това е игра на рулетка. Рискуваш. Освен това, повечето хора не знаят, че някои полиоваксини, ваксини против аденовируси, против рубеола, хепатит А и дребна шарка са направени от недоразвита човешка тъкан от човешки ембрион. Открих това, което смятам, че са фрагменти от бактерии и полиовирус, които биха могли да са се пренесли от тази ембрионална тъкан. Когато търсиш замърсители във ваксините, можеш да се натъкнеш на неща, които са доста озадачаващи. Знаеш, че това нещо не би трябвало да е там, но и не знаеш какво точно си намерил. Открих и нещо, което смятам за много малък фрагмент от човешки косъм и човешка слуз. Натъкнах се на нещо, което може само да бъде наречено „чужд протеин“, което значи почти всичко. Би могло да означава протеин от вируси.

В: Алармени сигнали се чуват отвсякъде.

О: Как мислите, че се почувствах аз? Не забравяйте, че този материал отива директно в кръвообръщението без да преминава през някои от обичайните имунни защити.

В: Как бяха приети Вашите открития?
О: В общи линии беше нещо от сорта: „Не се притеснявай, това не може да бъде избегнато.“ При изготвянето на ваксини се използват различни животински тъкани и точно тук е входната врата на подобни замърсявания. Разбира се, дори не споменавам обичайните химикали като формалдехид, живак и алуминий, които целенасочено се слагат във ваксините.

В: Тази информация е доста потресаваща.
О: Да. А аз споменавам само някои от биологичните замърсители. Кой знае колко още други има? Тях не можем да открием, тъй като не мислим за тях. Ако тъканта е, например, от птица, която се използва за ваксината, колко възможни микроба могат да бъдат открити в тази тъкан? Нямаме си и представа. Нямаме си и представа какви биха могли да бъдат или какво въздействие биха могли да имат върху човешкия организъм.

В: А отвъд въпроса за чистотата?
О: Занимаваме се с основни грешни предпоставки относно ваксините. Това, че те стимулират имунната система по сложен начин, за да създадат условия за имунитет от заболяването. Това е неправилна предпоставка. Нещата не работят по този начин. Една ваксина би трябвало да „създаде“ антитела, които, индиректно, да предложат защита срещу заболяването. Обаче имунната система е много по-голяма и с доста по-голямо участие отколкото прости антитела и съответните им „клетки-убийци“.

В: А имунната система е?
О: Цялото тяло, наистина. Плюс съзнанието. Може да кажете, че всичко е имунна система. Ето защо може да имаме здрави хора по средата на епидемия.

В: Значи нивото на общото здраве е важно.
О: Повече от важно. Жизненоважно.

В: Как са представяни грешните статистики относно ваксините?
О: Има много начини. Например, предположете, че 25 души, които са си били ваксината против хепатит Б се разболяват. Е, хепатит Б е заболяване на черния дроб. Но можеш да наречеш заболяването на черния дроб по много начини. Можеш да промениш диагнозата. Тогава си открил корена на проблема.

В: А това се случва?...
О: Постоянно. Това ТРЯБВА да се случи, ако лекарите автоматично заключат, че хората, които си бият ваксини НЕ заболяват от болести, от които би трябвало да бъдат предпазени. А точно това заключават лекарите. Виждате, че това е кръгова аргументация (circular reasoning – логична заблуда за верността на две отделни твърдения. Например: „Прав съм, защото съм прав“; http://en.wikipedia.org/wiki/Circular_reasoning – бел. пр.). Това е затворена система. Не признава вина. Не е възможна вина. Ако човек, който има ваксина против хепатит, се разболява от хепатит или от някое друго заболяване, автоматичното допускане е, че това няма нищо общо със заболяването.

В: През годините Ви на работа по разработката на ваксини, колко лекари сте срещали, които са признавали, че има проблем с ваксините?
О: Николко. Имаше няколко, които в частен разговор поставяха под въпрос с какво всъщност се занимават. Но те никога не биха се показали публично, дори в компанията, за която работят.

В: Коя беше Вашата повратна точка?
О: Имам приятел, чието бебе умря след ваксиниране с DPT.

В: Разследвахте ли случая?
О: Да, неофициално. Открих, че бебето е било напълно здраво преди ваксинацията. Не е имало причина за неговата смърт, освен ваксината. Това породи моите съмнения. Естествено, исках да повярвам, че бебето е получило лоша проба ваксина. Но разгледах случая по-дълбоко и открих, че не това се е случило. Обземаха ме все повече и повече съмнения с течение на времето. Продължих изследванията си. Разбрах, че противно на което съм мислил, ваксините не се тестват по научен път.

В: Какво имате предвид?
О: Например, не се правят дългосрочни изследвания за която и да е ваксина. Последващите тествания не се правят внимателно. Защо? Защото отново се прави допускане, че ваксините не причиняват проблеми. Така че кому е нужно някой да проверява? Отгоре на това, реакцията към ваксината е така дефинирана, че се счита, че всички негативни странични ефекти трябва да се появят малко след ваксинацията. Но в това няма никаква логика.

В: Защо няма логика?
О: Защото ваксината очевидно действа в тялото за дълъг период от време след като е приета. Реакцията е постепенна. Влошаването също може да бъде постепенно. Неврологичните проблеми се развиват с течение на времето. Те се случват в различни условия, дори според анализите на традиционната медицина. Така че защо това да не е случая и при ваксините? Ако химическото отравяне може да възникне постепенно, защо да не може същото да се случи и с ваксина, която съдържа живак?

В: Това ли е което открихте?
О: Да. През по-голямата част от времето ние се занимаваме с взаимовръзки. Взаимовръзките не са идеални. Но ако вземеш 500 родителя, чиито деца са имали неврологични заболявания година, след като са взели ваксината, това би трябвало да е достатъчно да предизвика интензивно разследване.

В: Дали наистина е било достатъчно?
О: Не, никога. Това веднага трябва да ти говори за нещо.

В: Което е?
О: Хората, които правят разследването нямат интерес в оглеждането на фактите. Те допускат, че ваксините са безопасни. Така, когато наистина разследват, те винаги измислят оправдания за ваксините. Те казват, „Тази ваксина е безопасна.“ Но на каква основа правят заключенията си? Те си служат с идеи и дефиниции, които автоматично изключват замърсяване на ваксината.

В: Има много случаи, при които кампания за ваксинация се проваля. Където хората са заболели от това, срещу което са били ваксинирани.
О: Да, има много подобни примери. И там доказателствата са просто игнорирани. Оставяни са настрана. Експертите казват, ако изобщо казват нещо, че това е просто изолиран случай, но в крайна сметка ваксината е предложена като безопасна. Но ако събереш всички кампании за ваксинации, където са възникнали странични ефекти или заболеваемост, ти осъзнаваш, че това НЕ са изолирани случаи.

В: Дискутирали ли сте някога това, за което говорим сега, с колеги, докато все още сте работели в производството на ваксини?
О: Да, дискутирал съм.

В: Какво се случи?
О: Няколко пъти ми беше казано да си мълча. Беше ми ясно показано, че трябва да се завърна към работата си и да забравя опасенията си. На няколко пъти се страхувах. Колегите се опитваха да ме отбягват. Усещаха, че биха могли да им сложат етикет „съучастник“. Всичко на всичко, въпреки това, се държах добре. Направих всичко възможно, за да не си създавам проблеми.

В: Ако ваксините са наистина вредни, защо тогава са давани?
О: Преди всичко, не съществува „ако“. Те са опасни. По-трудният въпрос е да се реши дали те вредят на онези хора, които всъщност нямат външни симптоми. След това се изправяте пред изследване, което трябва да бъде направено, но не е. Учените трябва за вземат проби, за да открият нещо като карта или диаграма, която показва точно какво правят ваксините в тялото от момента на тяхното приемане. Това изследване не е направено.
А относно въпроса защо са давани, можем да си стоим тук в продължение на два дни и да дискутираме всички възможни причини. Както казахте много пъти, по различните етажи на системата хората имат своите мотиви. Пари, страх да не изгубят работата си, желанието да наберат точки, престиж, награди, повишение, погрешен идеализъм, неблагоразумен навик и т.н. Но, на най-високите етажи на медицинския картел, ваксините са с най-голям приоритет, защото те причиняват отслабване на имунната система.
Знам, че това е може би трудно за възприемане, но това е истината. Медицинският картел в най-високия си етаж, не действа с мотива да помага на хората, а да им причини вреда, да ги отслаби. Да ги убие. В един момент от моята кариера имах дълъг разговор с човек, който заемаше висок правителствен пост в една африканска държава. Той ми каза, че е добре запознат с това. Каза ми, че СЗО е лицето на тези интереси за намаляване на световното население. Трябва да кажем също, че съществува тайна организация в Африка, състояща се от различни официални лица, които сериозно се опитват да променят облика на бедността там.
Тази мрежа от хора знае какво всъщност се случва. Те знаят, че ваксините са използвани и се използват, за да унищожат собствените им държави, да ги направят готови за превземането им от глобалистите. Имал съм възможността да говоря с някои от тези хора от мрежата.

В: Президентът на Южна Африка, Табо Мбеки, наясно ли е с тази ситуация?
О: Бих казал, че е отчасти наясно. Може би не е напълно убеден, но е на път да разбере цялата истина. Той вече знае, че HIV е измама. Знае, че лекарствата против СПИН са отрови, които разрушават имунната система. Знае също, че ако проговори по какъвто и да е начин за ваксините, ще бъде обявен за луд. Той си има достатъчно проблеми след позицията си по въпроса със СПИН.

В: Каква е тази мрежа, за която говорите?
О: Тя акумулира в себе си огромна информация за ваксините. Въпросът е как ще бъде реализирана една успешна стратегия? За тези хора, това е трудна задача.

В: А в развитите държави?
О: Медицинският картел има своите ограничения за действие, но и те постепенно изчезват. Главно защото хората имат свободата да подлагат на съмнение лекарствата. Обаче, ако въпросът с избора (правото да приемеш или да откажеш лекарството) не събере достатъчно хора, тези бъдещи проектозакони относно ваксините срещу биологични болестотворни агенти ще спечелят. Сега са важни времена.

В: Фурорът по ваксината срещу хепатит Б изглежда една добра възможност.
О: Да, предполагам. Да се твърди, че бебета трябва да имат ваксина, а след това веднага да се признае, че човек се заразява с хепатит Б от сексуални контакти и използвани игли, е едно нелепо съпоставяне. Медицинските власти се опитват да се прикрият като казват, че всяка година около 20 000 деца в САЩ се заразяват с хепатит Б по „неизвестни причини“ и именно заради това всяко бебе трябва да бъде ваксинирано. Аз оспорвам тези цифри и изследвания, които ги подкрепят.

В: Британският лекар Андрю Уейкфийлд, който откри връзката между ваксината MMR и аутизма, бе скоро уволнен от работата си в една лондонска болница.
О: Да, така е. Уейкфийлд имаше блестящи трудове. Неговите открития за връзките между ваксината и аутизма са впечатляващи. Може би знаете, че съпругата на Тони Блеър се занимава с алтернативна медицина. Има вероятност тяхното дете да не е било ваксинирано с MMR. Блеър наскоро подмина този въпрос в интервюта в пресата и стана ясно, че той просто отказва да отговори на постоянните въпоси относно „личен и семеен живот“. Във всеки случай вярвам, че съпругата му е била заставена да мълчи. Смятам, че при възможност тя поне би казала, че е съпричастна на всички онези семейства, който са обявили публично, че децата им са били силно увредени от MMR.

В: Британските репортери трябва да си пробият път до нея.
О: Те са се опитвали. Но аз мисля, че тя се е уговорила със съпруга си да си мълчи въпреки всичко. Тя би могла изключително да помогне, ако наруши обещанието си. Беше ми казано, че тя е под натиск, и то не само от съпруга си. На нейният пост вече действат МИ6 и британските здравни служби. Това е считано за въпрос на национална сигурност.

В: След като веднъж разбереш медицинския картел виждаш как е свързан с националната сигурност.
О: Това е глобална сигурност. Картелът функционира във всяка държава. Той ревностно охранява неприкосновеността на ваксините. Поставянето под въпрос на тези ваксини е все едно епископ от Ватикана да се усъмни в светостта на причастието на католическата църква.

В: Знам, че една холивудска звезда публично обяви, че ако не се ваксинира, ще трябва да се прости с кариерата си.
О: Холивуд има много силна връзка с медицинския картел. Има няколко причини, но една от тях е, че актьорът, който е известен, може да си спечели огромна слава, ако каже каквото и да е. През 1992 г. бях свидетел на твоята демонстрация срещу FDA в центъра на Лос Анджелис. Един-двама актьори говориха против FDA. Днес би било доста трудно да се намери актьор след онова време, който да е говорил публично против който и да е медицински картел.

В: Какви са настроенията в Националния Здравен Институт?
О: Хората се състезават за пари за изследвания. Последното нещо, за което биха мислили, е предизвикване на системата. Те вече са във вътрешна война за пари. Те нямат нужда от повече проблеми. Това е една много изолирана система. Тя зависи от идеята, че съвременната медицина би спечелила във всяка битка.
Да се признаят систематични проблеми в тази област значи да се предизвика съмнение в цялото предприятие. Следователно може да смятате, че Националният Здравен Институт е последното място, където някой би правил демонстрации. Но вярно е точно обратното. Ако пет хиляди души бяха отишли там да изискат сметка за действителните ползи от тази изследователска система, настоявайки да знаят какви реални ползи са били обявени публично от милиардите изхарчени долари, инвестирани в тази сграда, нещо би могло да се случи.
Искра би могла да бъде запалена. С последващи протести бихте могли да получите всякакъв вид признания. Някои от изследователите биха могли да започнат да издават вътрешна информация.

В: Това е добра идея.
О: Хората в костюми са толкова близо до тези сгради, доколкото полицията би им позволила. Хора в официални костюми, хора в спортни екипи, майки с деца. Заможни хора. Бедни хора. Всякакви хора.

В: А какво ще кажете за комбинираната деструктивна сила на много ваксини, давани на бебета през последните години?
О: Това е пародия и престъпление. Не съществуват истински изследвания в каквато и да е дълбочина, които да са направени по този въпрос. Отново се прави допускане, че ваксините са безопасни и следователно всяка една комбинация от тях е също безопасна. Но истината е, че ваксините не са безвредни. Така потенциалната вреда се повишава като се приемат много от тях за кратък период от време.

В: Тогава настъпва есенната грипна епидемия.
О: Да. Все едно само през есента тези микроби се пренасят в Щатите от Азия. Обществеността приема тази предпоставка. Ако това се случи през април, е лоша настинка. Ако се случи през октомври, е грип.

В: Съжалявате ли, че сте работили всички тези години в областта на ваксинирането?
О: Да. Но след това интервю ще съжалявам малко по-малко. А и работя по други начини. Давам информация на определени хора, когато смятам, че ще я използват добре.

В: Какво е единственото нещо, което искате обществеността да разбере?
О: Че трудната задача за доказване на установена безопасност и ефикасност на ваксините е в ръцете на хората, които произвеждат и ги лицензират за широка употреба. Само това. Това не зависи от теб и мен. А за доказване на това ви трябва добре структурирани дългосрочни изследвания. Имате нужда от подробни проучвания на резултатите. Трябва да интервюирате майки и да обърнете внимание на това, което те казват за бебетата си и какво е тяхното състояние след ваксинация. Трябват ви всички тези неща. А тези неща не се правят в момента.

В: Неща, които никога не са се правели.

О: Да.

В: За да избегнем всякакво объркване, бих искал да обобщя още веднъж усложненията, които ваксините биха могли да причинят – кои от тях и как това се случва.
О: Основно говорим за два потенциални негативни резултата. При първият, човекът се заразява от самата ваксина. Той заболява от това, от което ваксината би трябвало да го защити. Това е така, защото някои модификации на вируса се съдържат във ваксината, с която се започва превантивното лечение. При вторият резултат, човек не се заразява от това, срещу което се ваксинира, но след време, може би по-скоро, а може би не толкова скоро, той развива друго болестно състояние, което е причинено от ваксината. Това състояние може да бъде аутизъм, поне това, което се нарича аутизъм, или да бъде друго заболяване като менингит. Той може и да получи психични отклонения.

В: Има ли начин да се сравни честотата на тези различни резултати?
О: Не. Защото изследванията на постваксинационния период са некачествени. Можем само да гадаем. Ако попитате колко от 100 000 деца са ваксинирани против дребна шарка и колко развиват странични ефекти от ваксината, няма еднозначен отговор. Точно за това говоря. Ваксините се основават на суеверия. А със суеверия не получаваш факти, които можеш да използваш. Получаваш единствено истории, повечето от които са създадени да подсилят суеверието.
Но, от много кампании за ваксинации, можем да сглобим история, която разкрива някои доста обезпокоителни факти. На хората се вреди. Вредата е истинска, тя може да бъде доста задълбочена и да означава смърт. Вредата НЕ Е ограничена до няколко случая, както ни карат да вярваме. В САЩ има групи от майки, които дават показания за аутизма и детските ваксини.
Те излизат пред широката общественост и говорят публично. Те се опитват основно да запълнят празнината, която е била създадена от изследователите и лекарите, които обръщат гръб на истината за ваксините.

В: Нека ви попитам нещо. Ако вземете едно дете, да кажем в Бостън и го отгледате с качествена и пълноценна храна, то спортува всеки ден и е обичано от родителите си, не е ваксинирано против дребна шарка, какъв би бил здравният му статус сравнен със средностатистическото дете в Бостън, което се храни нездравословно, гледа телевизия по пет часа на ден и е ваксинирано против дребна шарка?
О: Разбира се, тук са замесени много други фактори, но бих заложил на по-добрия здравен статус на първото дете. Ако то се разболее от дребна шарка като навърши девет, шансовете му пак биха били по-високи от това на второто дете, което също е прихванало дребна шарка. Определено бих заложил на първото дете.

В: Колко време работихте с ваксини?
О: Дълго време. Повече от десет години.

В: Поглеждайки назад, можете ли да си спомните една основателна причина, за да кажете, че ваксините са успешни?
О: Не, не мога. Ако имах дете сега, последното нещо, което бих позволил, е ваксинация. Бих сменил щата, ако трябва. Бих сменил фамилията си. Бих изчезнал. Със семейството си. Не казвам, че трябва да се стига дотам. Има начини да заобиколиш грациозно системата, ако знаеш как да действаш. Съществуват изключения в правилата, които можеш да декларираш във всеки щат, на база на религиозни и/или философски виждания. Но ако съм притиснат до стената, бих действал.

В: И все пак има деца навсякъде, които приемат ваксини и изглежда са здрави.
О: Ефикасната дума е „изглежда“. А какво ще кажете за всички деца, които не могат да се концентрират над уроците си? Какво ще кажете за децата, които имат пристъпи на гняв от време на време? Какво ще кажете за децата, които имат ментални проблеми? Знам, че има много причини за тези случаи, но ваксините са едната причина. Аз не бих рискувал. Не виждам причина да рискувам. А, честно казано, не виждам причина да позволявам на правителството да има последната дума. Съвременната медицина, от мой личен опит, е в много случаи противоречива. Получаваш едно или друго, но никога и двете.

В: Така стигаме до правилата на играта.
О: Да. Позволете на тези, които искат ваксини, да си ги получат. Позволете на несъгласните с тях да ги откажат. Но, както казах преди това, не съществува поле за игра, ако полето е наситено с лъжи. А когато става дума за бебета, имаш родители, които вземат всички решения. Тези родители се нуждаят от голяма доза истина. А какво ще кажете за детето, за което говорих, че е починало след приемане на DPT? На база на каква информация са действали тези родители? Мога да ви кажа, че е имала огромна тежест. Но не е била вярна информация.

В: PR-ът на медицината, в единодушие с пресата, плашат до смърт родителите със своите страшни сценарии за това, което ще се случи ако децата им не вземат ваксини.
О: Те правят да изглежда така, сякаш е престъпление да откажеш ваксинация. Те го приравняват с това да бъдеш лош родител. Бориш се с това с вярна информация. Винаги е предизвикателство да се изправиш лице в лице с властите. И само ти можеш да решиш дали да го направиш. Отговорност на всеки човек е да вземе решение. Медицинският картел харесва залога. Той залага на това, че страхът ще победи.

* * *

„Д-р Марк Рандъл“е псевдоним на един пенсиониран разработчик на ваксини, който е работил в продължение на много години в лабораториите на големи фармацевтични компании, както и за щатския Национален здравен институт.
Марк се пенсионира през последното десетилетие.
Той казва, че е бил „отвратен от това, което е открил за ваксините“.
Както знаете, от началото на кампанията ми против фалшивите новини, аз започнах атака срещу ненаучни и опасни твърдения относно безопасността и ефикасността на ваксините.
Марк беше един от източниците ми.
Той не говори много с охота, дори и в анонимност, но с настоящия законопроект за задължителна ваксинация с налагане на глоби за криене, той реши да наруши мълчанието си. Той живее спокойно в пенсия, но като много мои дългогодишни източници, го измъчва съвестта по отминалата му работа.
Марк е доста наясно с обхвата на медицинския картел и с неговите цели за намаляване на населението, контрол на съзнанието и общо отслабване на световното население."

Ето и източника: www.rense.com (чрез www.parallelreality-bg.com/)

Въпроси, митове и факти за ваксините

Вероятността дете да бъде поразено от мълния е 1 на 10 хиляди – точно сто пъти повече от риска му да получи остра алергична реакция към две от най-популярните в световен мащаб и задължителни у нас ваксини – срещу морбили и срещу хепатит Б. Това е един от многото примери, които дават Световната здравна организация, УНИЦЕФ и държавните здравни институции в опитите си да убедят родителите по целия свят, че ползите от ваксините са повече от потенциалните вреди.

На днешния ден, 23 април, за поредна година по инициатива на СЗО започва Световната имунизационна седмица. В нея здравните специалисти от цял свят връщат темата за ваксините в дневния ред, за да напомнят, че за да са предпазени, обществата трябва да поддържат колективно високо ниво на имунизация. "Дневник" събра някои от най-популярните въпроси и митове за ваксините и потърси отговорите в мнения на специалисти и официалната литература на държавната здравна инспекция, общопрактикуващите лекари и Националния център по заразни и паразитни болести.

Как работят ваксините?

Имунитетът на всеки здрав човек се развива, като тялото му произвежда антитела срещу различни чужди агенти (вируси, бактерии, паразити), които попадат там. След като веднъж е изпъдил един такъв агент, имунната система го запомня ("имунна памет") и когато отново се сблъска с него, го разпознава по-бързо и веднага започва да произвежда специфичните антитела. За да стане това по естествен път, е необходимо човек първо да преболедува съответното заболяване. Като се има предвид обаче, че много от ваксинопредотвратимите болести могат да бъдат смъртоносни или с тежки дълготрайни последици, това не е особено практичен подход.

Мисията на ваксината е да симулира, че болестта е попаднала в организма до толкова, че да не го зарази, но да предизвика имунен отговор. За целта се използват убити или отслабени живи агенти в малки и контролирани дози. Невъзможно е обаче да се направи дълготрайна ваксина срещу болести, които се прихващат от много, различни и мутиращи вируси, както е например с грипа, затова се налага ежегодна реимунизация.

Може ли ваксината да зарази дете с болестта, вместо да го предпази от нея?

Това не се случва почти никога. При инактивираните, т.е. убитите, ваксини този сценарий е напълно невъзможен, защото вирусите в тях са мъртви и няма как да предизвикат инфекция.

При живите ваксини действително има такъв риск, но той е минимален. Дори да се появи заболяването, заради факта, че броят и силата на живите агенти са силно редуцирани, то протича в много лека форма, обяснява националният консултант по неонатология Ралица Георгиева. Например при ваксината срещу морбили може да се появи лек обрив, който не е повод за притеснение, а е показател, че ваксината действа. Вероятността за обрив като реакция към ваксината е сравнително голям – 1 на 20, но появата му не означава, че детето е наистина болно, допълва тя.

Друго възможно проявление е повишената температура, която във възрастта между 6 месеца и 3 години може да предизвика гърчове. Те са страшни на вид, но по принцип са сравнително чести при бебетата и обикновено са безвредни.

Едно от десет деца получават зачервяване и оток на убоденото място. Раздразнението в тези случаи минава в рамките на няколко дни. За сравнение, рискът за едно иначе здраво дете да развие енцефалит или да умре, ако наистина се разболее от морбили, е едно на 1000.

По-рядка, но също възможна странична реакция с ваксината срещу морбили – при едно на 40 000 деца – е развитието на тромбоцитопения (или намаление на броя на тромбоцитите в кръвта), която особено при децата минава и без лечение. Едно на един милион пък е опасността от по-сериозни последици като развитие на енцефалит или енцефалопатия в лека форма.

"Някои се разболяват, дори след като са се ваксинирали."

Вярно е. Вероятността детето да не изработи имунитет срещу заболяването, след като е получило ваксината, е между 1 и 5%. Повечето ваксини се налага да се поставят по два или повече пъти, защото имунитетът на децата се изгражда на етапи. Всяка следваща доза засилва имунния отговор до създаването на трайна защитна реакция. Не всички деца дават отговор на първите дози, затова убождането може да се повтори отново след отрицателна проба манту и тогава шансът за "захващане" се увеличава. Това зависи от организма.

Друг вариант дете да се разболее въпреки инжекцията е, ако е попаднало в контакт с болен непосредствено преди убождането и имунната му система не е имала време да реагира на ваксината. Възможно е също да се е разболяло от близка по симптоми, но различна болест. Това се случва обикновено с противогрипните ваксини и различните видове грип.

- "Имунната система на бебета се претоварва с "коктейлите", които им се поставят."

В първите 48 часа след раждането на бебетата в България задължително се поставят ваксини срещу хепатит Б и срещу туберкулоза. Докато навършат една година те са имунизирани и реимунизирани общо десет пъти против пневмококи и с комбинираната петвалентна ваксина против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш и хемофилус инфлуенце тип Б. На тринадесетия месец им се поставя първата от две имунизации против морбили, паротит и рубеола, също задължително.

Звучи натоварващо, наистина, затова и много майки се бунтуват срещу задължителния характер на имунизационния календар и приложението на всички тези ваксини. Причината за голямото количество ваксини в първата година обаче отново е фактът, че имунитетът се изгражда поетапно, затова се налага многократен прием от една и съща формула.

Педиатрите обаче успокояват, че имунната система на бебето може да се справи едновременно с огромно количество микроорганизми – много повече, отколкото се съдържат в петте ваксини, защото борбата с безбройните микроби, с които влизаме в контакт всеки ден, започва незабавно след раждането ни. Освен това, ако ваксините не бяха задължителни, на хоризонта могат да се върнат смъртоносни болести, които отдавна са забравени благодарение на имунизацията.

"Ако останалите са ваксинирани и поддържаме добра лична хигиена, няма откъде да се заразим."

Не е съвсем вярно. Високият дял на ваксинираните сред населението пречи на епидемиите, но не е гаранция срещу индивидуалното разболяване. Разбира се, ако кръгът от ваксинирани около едно неваксинирано дете е плътен, няма голяма опасност за него да се разболее. То обаче няма как да е предпазено постоянно. За да се зарази от морбили например, която е "най-заразната заразна болест" по думите на главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, са достатъчни само няколко секунди в контакт с болен в асансьора, на входа, в магазина.

Хигиената също намалява риска, но не го премахва. Освен това, ако повечето родители започнат да разчитат на същата логика, плътният кръг от ваксинирани ще става все по-рехав, докато защитата изчезне напълно, смятат здравните експерти.

Какво съдържат ваксините?

Антигените на причинителя на заболяването, убити или отслабени, са основната съставка на ваксините. Останалите компоненти, в зависимост от вида и спецификите на ваксината са адюванти за засилване на имунния отговор – например алуминий, стабилизатори като желатин и консерванти като тимерозал с живак при живите ваксини. За да се деактивират вирусите в умъртвените инжекции пък понякога се използва формалдехид. Някои видове се нуждаят и от разтворители, обикновено физиологичен разтвор или стерилна вода.

Съставът обикновено е една от най-атакуваните характеристики на ваксините, коментира д-р Кунчев. По думите му това се случва напук на научните доказателства и многобройни тестове за безопасност на използваните вещества. Консервантът тиомерзал, съдържащ живак, например продължава да се лансира като причинител на аутизъм при децата на базата на "изследователска фантастика".

Никак не се отчита и развитието на медицината и технологиите, които са се отразили съществено на качеството на ваксините през годините. Преди 20 години една ваксина е съдържала около 3000-4000 антигена в една доза, както и множество дразнещи компоненти, които предизвиквали болка, подуване и безсъние у децата. Сега антигените са сведени до 150, а допълнителните съставки са усъвършенствани, пречистени и в минимални количества, така че и раздразнението след убождането вече е минимално.

Освен това в Европа всички ваксини са лицензирани от Европейската агенция по лекарствата. Преди да получат това разрешение за масово приложение те са преминали през голям брой клинични изпитвания, което гарантира сигурността им. В допълнение българските отговорни органи сами се уверяват в безопасността на препаратите и винаги, когато има съмнения, имунизациите се спират до изясняване на риска, обясняван д-р Кунчев. Това е задължителна процедура, когато дете получи остра реакция или почине скоро след ваксинация. Всеки такъв случай се проучва изключително внимателно от комисия в здравното министерство с представители на всички медицински специалности, уверява главният здравен инспектор. Проверките до този момент не са установили нито един смъртен случай вследствие на ваксина у нас.

"Детето може да получи алергична реакция или да се увреди от съставките."

Всяка от съставките във ваксините е в премерена и пречистена форма, освен това повечето се срещат в природата и се приемат по естествен път в огромни количества, без да вредят. Действително има риск от алергични реакции – за желатина например, който се произвежда от животински продукти, той е около 1 на 2 милиона.

Колкото до алуминия - това е най-често срещаният химичен елемент в природата. Приемаме го всеки ден с водата и най-вече с храната, която приемаме. При здравите хора той се натрупва в костите и малка част в белия дроб и мозъка и се отделя сам без специални усилия. През първите шест месеца от живота на бебето то приема около 10 милиграма алуминий от кърмата на майка си, още 40 мг от нормалното адаптирано мляко и до 120 мг от соевото адаптирано мляко. За сравнение – всичките ваксини, които му се поставят в това време, заедно съдържат около 4 мг алуминий, така че ефектът е наистина малък. Може да навреди само когато бъбреците не функционират добре или изобщо и се приемат големи количества в продължение на месеци и години. Под големи количества се разбира поне сто пъти над нормата, която е между 50 и 100 мг.

Живакът от своя страна наистина може да бъде вреден, но в значително по-големи количества от тези, които се съдържат във ваксините. Всъщност той не се слага в чистата си форма, а е една от съставките на консерванта тимерозал и с годините следата му във ваксините става почти невидима. Преди се е използвал конкретно, за да предпазва от замърсяване флаконите, които съдържали няколко дози противогрипна ваксина и след всеки пациент се връщали в хладилника. Сега в тимерозала на противогрипните ваксини се слага етилживак, който се разгражда и изхвърля от организма по-бързо, отколкото метилживака, който се среща в околната среда и се приема например с консумирането на риба. Също като алуминия живакът се приема в много по-големи количества от кърмата, отколкото от ваксината – около 15 пъти повече.

Възражения има и срещу формалдехида, който се слага във ваксините срещу полиомелит, хепатит А, дифтерия и тетанус. Основният аргумент е, че не е удачно да се използва за здраве нещо, което се асоциира с презервацията на трупове. Истината обаче е, че количеството формалдехид в кръвта ни е около 10 пъти по-голямо от това във ваксините, защото той се получава при синтез на протеини и ДНК.

Съставките, към които може да се прояви алергия

освен желатина, са примесите от яйчни белтъци и протеините от дрожди (едноклетъчни гъби, основна съставка на маята). Ваксините против грип и срещу жълта треска се отглеждат в яйца, затова крайният продукт може да съдържа значително количество яйчни протеини, които пък могат да предизвикат алергична реакция при хората с алергия към яйца. Когато има такъв риск, тези ваксини се прилагат по специални протоколи обикновено с наблюдението на алерголог и реакцията е много рядка.

Ваксината срещу хепатит Б и една от ваксините срещу човешки папиломен вирус пък се синтезират в клетки на дрожди и макар че впоследствие се пречистват, все пак остават следи от тях във веществото – между 1 и 5 милионни части от грама. Рискът от алергична реакция в този случай е само теоретичен, защото всъщност хората с непоносимост към хляб и тестени продукти не са алергични към дрождите.

"Ваксините причиняват аутизъм."

Митът за това, че ваксината срещу морбили, заушка и рубеола (MMR) може да причини аутизъм при децата, тръгва през 1998 г. от публикация на британския изследовател Андрю Уейкфийлд, в която той изказва съмнение за връзката между препарата и заболяването. В практиката си той е попаднал на осем деца, развили аутизъм скоро след ваксинирането им, но не е подкрепил спекулацията си с други доказателства. Това му коствало лиценза, а оттогава досега изследователите провеждат многобройни проучвания, за да измерят реалния риск. Такъв на практика няма.

Вероятността неваксинирано и ваксинирано дете да проявят аутистични разстройства е еднакъв. Едно от логичните обяснения, които се дават за асоциацията между двете неща и досега, е това, че заболяването обикновено се доказва приблизително по същото време, по което децата получават рутинната имунизация. Това важи и за други сериозни заболявания и увреждания, но в общия случай няма връзка между тях и ваксините. В полза на спекулациите работи и това, че все още не са изяснени причините за аутизма сред децата, макар че се знае, че заболяването може да бъде генетично заложено.