Аналгин Хин / Наука / Природни науки / Медицина

тааа, виж сега, като за начало - лекарството е една сложна физикохимична система. Действието му се определя не само от количеството и качеството на активната субстанция, но и от вида и съотношението на помощните вещества. Именно те отговарят за разпадането на таблетката /да речем/ в организма, освобождаването на активната субстанция във вида, годен за резорбция. Демек те определят и бионаличността на медикамента /т. е. количеството му, постъпило в кръвообращението, което упражнява терапевтичния ефект/.
Иначе голяма част от активните съставки са природни вещества. Изключително скъпо /и безсмислено/ е те да се добиват изцяло по химичен /синтетичен/ път. Затова се ползват или от готови растителни суровини, или по полусинтетичен път /най-тривиалният пример - синтез на хероин от природен морфин/.
Но темата ми беше защо генерикът не е еднакъв с оригиналния медикамент /и никога няма да бъде/.
Първа причина - оригиналната компания, създала активната молекула има технологичното и физикохимичното ноу хау /естествено/.
Когато падне патентът на оригиналния продукт, компанията е задължена да предостави информация за синтеза на субстанцията на генеричните компании, които да копират медикамента в по-евтини версии. Е, инфо се дава, но не и технологията. Т. е. синтезът на копието се извършва с различни технологии, машинарии и пр. Затова често пъти генеричната субстанция е по-слабо активна от оригиналната. Пример - оригиналният валсартан и генеричните му аналози, напъплили из татковината ни през последните две години.
Второ, както казах - една таблетка е физикохимична система и в нея взаимодействия са възможни не само между активните субстанции, но и между активното и помощното вещество. Т. е. генериците често не ползват помощните вещества, които са вложени в оригиналното лекарство. А те имат много важна функция за освобождаването на субстанцията. Ако то е прекалено бързо - организмът може да се интоксикира, ако е прекалено бавно - няма да се постигне терапевтичен ефект. Понякога само замяната на нишесте с уж напълно безобидната лактоза е причина пациентът да се гътне /какъвто е случаят с фенитоиновата интоксикация през 60-те години на миналия век/. Причина - лактозата освобождава прекалено бързо фенитоина и нивата му в организма на пациента надхвърлят терапевтичния ефект.
Има си цяла наука за това - Технология на лекарствените средства, която се учи цели три курса във Фармацевтичния факултет. Така че това си е цяло изкуство - да направиш качествена таблетка, която хем да върши работа, хем да е безопасна за пациента, а не да се правиш на шмекер и да буташ няколко милиграма хинин за цвят. Но във фармацевтичните заводи у нас почти вече не са останали фармацевти, а само инженер химици, които не разбират нищо от технология за направата на лекарства и съответно качеството на родните генерици не е особено високо /работил съм 2 години в един известен завод и горе долу знам за каква веселба иде реч/.
А проблемът с аналгина, както казах е чисто 'политически'. Западните компании целят да си пробутат хепатотоксичния парацетамол на нашия пазар /който на всичкото отгоре е безсилен при температура над 38 градуса/, и затова преди няколко години поочерниха аналгина. Отделно добрият стар амидофен също беше спрян от производство, и сега остават връзките по заводите, за да си намериш истински аналгин хинин, който си се произвежда и изнася за Украйна и Русия, където се радва на добри продажби.