В университета ни правят на луди – карат ни да учим непрекъснато, и по някаква причина по-голямата част от записаните не завършват учебните години и биват изхвърлени. Аз понеже в момента съм го закъсал с ученето като че ли, и в същото време съм амбициран и искам от мен да стане нещо и да си сътворя живота, който искам да изживея, а не да ме изхвърлят като мръсно куче, уча. Днес седях шест часа и половина в библиотеката – вярно малко бавно четох. Като се замисля доста бавно четох, но поне научих интересни неща. Но определено с това темпо няма да стане. Утре ще чета не шест часа и половина, а десет часа. Толкова е работното време на библиотеката – ще отида като отваря, и ще седя докато затвори.

Дядо ми е чел много навремето. Стъклата на очилата му бяха по-дебели от стъклата на старите прозорци вкъщи обаче. Един от любимите ми писатели пишеше в една книга как си е направил операция за да се отърве от очилата си. Един от успешните студенти тук, с когото се запознахме, обясняваше как имал вече нужда да сложи очила. Не знам дали си внушавам, но след като излезнах от библиотеката днес и се намерих в метрото, като че ли зрението ми беше размазано – не успявах много точно да преценя лицата на хората. Може би просто ми беше замаяна главата, днес не се чувствах добре така или иначе – ще ми се да се оправдая че затова бавно четох, но ако трябва да съм честен бавно си чета по принцип.

Говорихме си с приятелката ми преди около седмица за четенето и връзката с очилата. „Ако излизаш и гледаш сградите, тоест гледките с перспектива, и редуваш с четенето, няма да има проблем.” Изглежда е права, поне звучи логично.

Въпросът ми съвсем ясно е каква е връзката между четенето и развалянето на зрението – според някои било физиологично, други ясно и точно след дълго четене слагат очилата.

На мен да слага човек стъкла на лицето си всеки ден ми изглежда наистина неприятно, и ми се ще да го избегна. Но четенето няма как да избегна, и все повече ще трябва да се чете.

Лошото на процеса с четенето е че при мен протича така – първо пристигам в библиотеката, изобщо не съм концентриран и чета адски бавно. След това се напъвам и след няколко часа опити започвам да чета по-бързо. Ако излизам да гледам сградите през половин час със сигурност ще ми повлияе на концентрацията (през колко време трябва да излизам?) Лекарите тук за да станете лекари сигурно много сте чели. Ще оценя също така всякакви съвети за това как да чета по-бързо и ефективно – въпросът е от много голямо значение!

къде ви тормозят така?
Иначе да - усиленото четене и висене пред компютъра влошват зрението. Нормално е, след усилено пулене лицата нахората да ти се виждат размазани.
Затова трябва почивки по време на четенето - поне 10-15 минути всеки час. Тъкмо през това време може да гледаш пейзажа през прозореца и да мислиш върху прочетеното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чел съм много. Ама винаги съм си давал някакви почивки.
Както ти споменаха - по закон (за работа пред монитор) е 10 мин на час. Така че изгради си режим - четеш 50 мин, след това стоиш със затворени очи 10 мин и се опитваш да си припомниш какво си прочел. Или пък зяпаш в далечината.
Задължително:
1. Ако имаш диоптър - задължително трябва да го коригираш по време на четене.
2. Осветлението трябва да е добро.
3. Разстоянието между очите ти и книгите трябва да е не по малко от 30 см.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Многото четене не "разваля" зрението. По-скоро провокира проблеми, които до сега не са били коригирани и човек чак тогава усеща нуждата да сложи очила. Нормално е след дълго взиране да имаш проблем с фокусирането надалеч. Почивай си отвреме-навреме, иначе колкото и да си наред очите ти, няма как после да не ти е замаяно и размазано.

България - няма невъзможни неща!

Досега мисля как да структурирам някакъв по-точен въпрос към теб ама още не съм го измислил :)

Днес открих че в библиотеката има десет места, от които се вижда долният етаж с всичките му рафтове и четящи хора и е много готино, защото може докато четеш да си отместваш погледа нагоре и да гледаш известно време помещението без да отнема много време :0 Но има само десет места и почти винаги са заети... но пък към пет следобяда вече имах личното си място точно там :) след което трябваше да си избода очите на един монитор ама както и да е :)

Значи, аз до момента никога през живота си не съм имал забележими проблеми със зрението, освен веднъж като ме бяха ударили много лошо в окото за няколко дни. Но от родителите и бабите и дядовците ми няма нито един без очила, и този който най-много е чел най-дебели очила носеше.

Но сега как точно да чета в крайна сметка? Рецептата, която съм открил е да се чете възможно най-бързо - мърдаш очите с максимална скорост отляво надясно, важното е да се хващаш всички думи и да разбираш за какво става дума в написаното, и където има нещо интересно забавяш и четеш така че да си сигурен че всичко си разбрал. Абе сложно е. И после наново и така. Друг вариант е да изпадна в транс от неадекватност над книгата и да се взирам в някой ред в продължение на минути, повтаряйки си го на ум без нищо да разбера от него. Има много начини!

Но това едва ли има много общо с проблемите с очите. Значи бирата вика 30 сантиметра, аз днес май по едно време се замислих, и стигнах до извода че масите са проектирани така че като си напълно изправен и облегнат на върха на гърба си - добра стойка - разстоянието като че ли е по-малко, примерно двадесет сантиметра. Ама не съм сигурен. Когато обаче са дебели книгите е по-кофти - примерно ако книгата е десетсантиметрова става още по-малко, аз днес четох една педнадесетсантиметрова.


Съществените въпроси - на колко време колко почивки, това със затварянето на очите има ли някакъв шанс да свърши някаква работа? Трябва ли примерно на 30 минути да се почива 15 или може на половин час две минути както правя аз, какво точно трябва да се гледа в това време - в затъмнената стая на библиотеката да се гледат хората достатъчно ли е;

Забравих да опиша библиотеката. Значи тя е с много приглушена жълта светлина вътре, и на всяка маса си има по една високотехнологична лампа, която свети някакъв вид жълта светлина в книгите и е неприятно когато са на гланцова хартия. Който има по-добра гледка може да гледа етажерки, останалите седнали хора. Аз досега обичах като си почивам от четенето да се разхождам из етажерките и да разглеждам книгите; което днес се замислих че пак си е четене; ако чета само заглавията може ли?

Ок май само на догатки го докарвам; лошото е че няма нищо като тераса, да се излиза от библиотеката е сложно, трябва да се взима асансьор и да се минава през охраната и машината, която търси оръжия; абе то е нещо като подземна лаборатория.


Изглежда не успях да задам въпрос. Ако ми препоръчаш някоя статия примерно на английски или френски, до която мога да се добера, на тема как да четем без да си развалим очите, много ще съм ти благодарен :-)


Аа, имам нещо като въпрос. Има една друга библиотека, по-некомфортна, но с добри книги. Там осветлението е по-лошо - дневна светлина + някакъв вид лампи, и с прозорци. Доста по-некомфортно е за четене, но кое е по-добре за очите - това или добре проектираната жълга светлина от лампите в голямата библиотека, но без неща за гледане между четенето? То не че по това си избирам библиотеката де ама.

Рецептата за четене зависи от това какво четеш:
Математика, физика, химия, биология се четат по метода преразказ по картинка/формула, с молив и тетрадка, в която преприсваш, прерисуваш и извеждаш, ако е необходимо. Думите са само за разяснение:)

Научни статии се четат с маркер за отбелязване и тънък молив за коментиране.

Художествена литература се чете по метода описан от теб:
"Рецептата, която съм открил е да се чете възможно най-бързо - мърдаш очите с максимална скорост отляво надясно, важното е да се хващаш всички думи и да разбираш за какво става дума в написаното, и където има нещо интересно забавяш и четеш така че да си сигурен че всичко си разбрал."

Учебници по социални науки съм чел малко, но не мисля, че описанто е най-добрия вариант. Идеята не е да прочетеш всичко, а да го разбереш максимално добре. Скоростта е второстепенна, защото с първото прочитане трябва да ти стане ясно и да го зпомниш. Четеш по параграфи. Първото изречение дава темата, а последното типично обяснение и/или връзка със следващия параграф. Ерго, обърщай внинамие на началото и края на всеки параграф, а сканирай междинните изречения. Ако параграфът е съществен фокосирай се над него.

Накрая, при учене, винаги е удачно да се правят бележки - своего рода конспект. Пак казвам, скоростта на четене е второстепенна, разбирането е по-важно.

Това е моят опит на човек, който е в университетската система вече девет години.

ПП: Пишеш много разкрачено. Трябва да поработиш над следните елементи: линейно повествование, кракост и яснота на израза. Това, което може да се каже с две изречения по десет думи, не трябва да се разкрачва в два параграфа от пет изречения.


----
бял подпис на бяло поле

Прав си за разхвърляното писане, имах температура тия дни.

Значи чета социални науки с много точен характер. Разбира се че разбирането е най-важно, но когато при четене с добра разбираемост чета 10 страници за пет часа, а за да си напиша дисертацията трябва да речем да прочета 50, ама и да ги разбера, ама че и да ги науча, а и да прочера и други неща че това може и да не стигне за дисертацията, тогава какво се прави? Дисертацията до края на деня трябва да се свърши, защото на следващия ден се пише друга дисертация / някакъв друг вид домашно.

Видът литература по-конкретно - точна научна литература пълна с дати, факти и специфична терминология.

А и за концентрацията какво правиш? Аз по принция имам две основни състояния - позитивно и негагативно. Разбира се и двете си имат степени, но в някакво типично позитивно настроение като тръгна да върша някаква работа просто си намирам тънкостите й една по една и си я свършвам. В някакво типично негативно настроение обаче сядам да чета да речем, и изведнъж ме удря някоя мисъл от постоянен характер - как да си наредя живота най-накрая, как да заздравя някоя почва под краката си и т.н. Този вид мисъл е най-неподходящо да се появи точно в този момент по две причини - първо ако моментът е негативен със сигурност никаква нова идея няма да се появи по отношение на това какво може да се направи по въпроса, второ и най-вече моментът е отделен за четене, а не за мислене на несвързани с четенето неща. Да обаче кажи го на мисълта, тя е като обезумяло чудовище, нагазва в главата ти и не дава да учиш и тва е, става само да те изкара от релси. Какви ли не тактики съм опитвал - дзен, бързина в четенето, разходки в библиотеката - и пак губя часове преди да започна да уча като гадното чудовище се е навряло в главата ми. Значи как се гони мисъл от главата преди учене? Ако съм в позитивно настроение е много по-добре, защото идват добри идеи по отношение на ученето. Но пак има риск да се изпадне в разни оптимистични разсейвания и още как. А се иска концентрация!

И значи за четенето; абе знам ли, нямам време да пиша по тая тема повече в момента!

И благодаря предварително за отговорите :)


Абе като се замисля на мен всичко си ми е наред, но изобщо не успявам да си го подредя, докогато всичко излезе от релси. Ама вече съвсем излезнах от темата! Обратно на четенето!

Чакай да те питам като си от девет години в ученето. Примерно дисертация на непозната тема как пишеш? Нямам право да преразказвам, нито да преписвам, а и е тъпо, и няма никакъв смисъл. От мен се иска от една страна да науча материала, от друга да го изразя по нов начин. Все едно съм си научил учебника, и после съм отишъл след време и на изпит, и съм писал по темата, с моето си лично отношение.

Как може човек да го направи най-бързо и ефективно? Да речем ако има пет часа да си прочете материалите и да си напише дисертацията?

Аз тук много умувам, но всъщност никакъв ме няма в дисертациите, в писането на домашните и най-вече в спазването на сроковете. Имам чувството че има нещо адски очевидно, което по някаква причина изобщо не успявам да проумея.

Ще почна открая - на български дисертация е научен труд, основан върху собствени изследвания. Пример: "В момента пиша докторската си дисертация". Във френския, италианския и испанския когнатите* на думата "дисертация" имат по-широк смисъл и освен научна дисертация означават "доклад", "домашно задание"; на английски се ползва думите paper и/или assignment.

Много се отдалечихме от темата за очите, затова няма да задълбавам по-нататък. Само ще посоча, че най-вероятно имаш академчен съветник, "faculty adviser", за твоята програма. Такива има дори в България. Обърни се към него или нея за да те насочи към подходяща помощ. Повечето университети предлагат безплатни програми, насочени към подобряването на писмената култура на студентите си. Няма нищо срамно да се ползват тези услуги и аз поощрявам студентите си да го правят.

Успех

*когнати - думи в различни езици, с близък корен и значение. Понякога два когната могат да имат различни значения и тогава се наричат "лъжливи приятели" (false friends).


----
бял подпис на бяло поле<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от linjack на 24.12.09 04:28.</EM></FONT></P>

Редактирано от linjack на 24.12.09 04:29.