последните 4-5 месеца много хора ме питат що ми е увиснал единия клепач. аз отвътре не забелязвам такова нещо, а на стенно огледало като се гледам и двата са вдигнати плътно до горе и не се вижда. както и да е, щом толкова хора независимо го казват сигурно е така, явно се вижда сако когато гледам надолу. бях чувал че при микроинсулти стават такива неща, обаче за няколко месеца не трябваше ли да се върне?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Отиди на невролог - може да е засегната инервацията на мускулите.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе ше караме така за сега, щом не се влошава не го пипам.

Пак може да не го пипаш, ама една консултация няма да навреди.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отивай на невролог. Не е казано, че ще е нещо сериозно. Аз примерно съм така по рождение, но разлийката в дватата клепача е много малка и досега никой не ми е казвал, че единия клепач ми е малко по надолу.

Всичко отдалечено от морето е провинция. Ъ. Хемингуей

че няма да отида то ясно, интересно ми беше да чуя просто какво може да е.

Апаратура, софтуер и материали:

1. Цифров фотоапарат с триножниче. (Нема начин да немаш! Такъв фотоапарат, имам предвид - триножничето трябва да си купиш отделно.)
2. Либел (по-простите хора му викат водно равнило)
3. Бяла стена
4. Молив
5. Нощна лампа със силна крушка.
6. Маса
7. Стол
8. Снимкарски софтуер.

Подготвителна фаза. Разкарваш "домашните животни" да не ти се пречкат. Слагаш стола до масата и сядаш на него с изправен гръб (не като в училище на чина!). Слагаш лампата на масата и я запалваш и насочваш към себе си като в разпит от пошъл криминален филм. Зад теб се пада бялата стена. Гледаш къде ти се проектира главата (сянката) и там теглиш с молива и се сещаш още с кой уред, една хоризонтална права, около метър дълга. После по този начин слагаш надолу още 5-6 хоризонтални линии, примерно през 5 см.

Основна фаза. Слагаш апаратчето на масата срещу тебе. Настройваш го подходящо като за портретни снимки (вж. книжката към него). С помощта на самоснимачката се снимаш докато ти писне. С отворени, полу-затворени и.т.н. очи. Сега, умен забелязвач ще забележи, че хоризонталните линии са наистина хоризонтални, но снимащият се може да не е седнал идеално хоризонтално. После като си помисли малко, ще стигне то извода, че внимателното разглеждане на снимките ще реши въпроса с "хоризонталността" (Затова са няколко такива линии).

Финална фаза. Преточват се снимките в компютър, най-вероятно с USB-кабел (пак вж. книжката). Зареждат се снимките в снимкарския софтуер и се гледат. Може връз прекарваш и допълнителни хоризонтални линии - една от тях задъжлително през зениците (затова беше яката лампа, да ги свие максимално и да не се хабиш много тук с прекарването). После ги завърташ снимките на 180 градуса (надолу с главата, вж. хелпа на програмата). И пак ги гледаш внимателно. Всеки художник ще ти каже, че така най-лесно се разкриват асиметричности.

Пост-финална фаза. Пращаш снимките на няколко твои познати (оригинали и обработени) и ги питаш за мнението като обещаваш черпене с цел по-голяма тяхна отзивчивост и обективност. Повтаряш процедурата с няколко твои непознати (Примерно аз.)
Обобщаваш резултатите.

Странична полза. Като отидеш с изготвените от теб резултати (снимки и изводи) и разясниш подробно и търпекиво цялата процедура на кой да е лекар и той ще ти напише без пазарлък рецепта за каквото си искаш лекарство.

Ясно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и ще го упъти за едно особено заведение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да гледа с възхищение, да си води записки и да възкликне мисленно: "Ах, защо не ни учеха и на такива неща!?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите