|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
тъжни мисли
|
|
Автор | тъжeн чoвek (Нерегистриран) |
Публикувано | 21.09.05 11:00 |
|
Всеки баща упражнява някакъв натиск в/у детето си , за да го оформи като личност(според своите разбирания).В следствие на това детето се променя , като минава през различни душевни състояния , най-силно проявяващи се по време на пубертета.
Един известен писател е степенувал тези състояния така:
-възприемане
-търпимост
-компромис
-примирение
-покорство
негодувание
капитулация
-бунт
Аз мисля , че този писател не е бил наясно до къде може да стигне този натиск. До какви висоти може да се издигне това насилие над оформящата се личност на детето. Да стигне до там , че тази новооформяща се личност да бъде тотално смачкана и заличена!
Ето как аз бих подредил тези състояния:
-възприемане
-търпимост
-компромис
-негодувание
-бунт
-капитулация
-покорство
-примирение
Ако човек е докаран до там , че не просто да е покорен като роб , а дори да се примири с това? И това да се отрази на целият му живот?
Как да забрави?
Как да прости?
| |
Тема
|
Re: тъжни мисли
[re: тъжeн чoвek]
|
|
Автор | тъжeн чoвek (Нерегистриран) |
Публикувано | 21.09.05 11:07 |
|
Как да живее?
| |
|
Нищо ти няма - винаги имаш избор.
Няма какво да се изживяваш като датски принц.
| |
Тема
|
Re: тъжни мисли
[re: PRN]
|
|
Автор | пoceтитeл (Нерегистриран) |
Публикувано | 21.09.05 12:10 |
|
нищо не разбираш.
това е травма, която е осакатила личността му - смачкала е самочувствието и себеуваженито му. деформирала е възприятията му - за собствената му значимост, което неизбежно ще влияе на отношенията му с другите хора.
това се лекува с любов, търпение и разбиране.
| |
|
С малки корекции в подреждането са етапите, през които минава детето, според мен
-възприемане
-търпимост
-компромис
-примирение
-покорство
- капитулация
-негодувание
-бунт
Бунтът е този, който го откъсва от родителя и го утвърждава постепенно като личност.
Докато твоята класация е за родителя - той минава през тези етапи
-възприемане
-търпимост
-компромис
-негодувание
-бунт
-примирение
-капитулация
До това състояние стига изчерпаният от борба по възпитанието на престолонаследниците си родител.
Покорството идва чак на стари години, когато е зависим от детето си повече, или по-малко, или пък никога не идва   .
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
Тема
|
лекува се като..
[re: пoceтитeл]
|
|
Автор | няkoй koйтo знae (Нерегистриран) |
Публикувано | 21.09.05 16:29 |
|
ИЗЛЕЗНЕ от обсега на въпросния родител! Това е много-много-много важно. Ако си говорим за порастнал човек, много е важно да се отдели, да живее сам или с други хора. Също изключително важно е да взима САМ решения, да прави избори .. (въпреки, че ще му е трудно) да се натовари с отговорности ..изобщо да се впусне в неща, които до сега не е правил сам. Не е взимал решения за живота си, не е правил каквото той реши, бил е "подчинен". Всичко (почти) може да се поправи.. поне до голяма степен, стига човек да осъзнава проблема и да РАБОТИ, за да се справи с него.
Успех.
| |
|
Ще ми кажеш ли възрастта си, за да опитам прецения дали въпросът ти е психологически, или за психиатър?
   Редактирано от kem.kem. на 23.09.05 00:46.
| |
|
Няма нужда да забравя или прощава на този етап, въпросният човек.Първо трябва да се ядоса и намрази, да се застъпи за себе си, да се пребори за свободата и идентичността си...и после, някой ден, ще открие,че вече не мрази този, който го е наранил...че се е издигнал над това, че е станал по-силен в следствие на това....
И през това време да не забравя,че светът е голям и интересен,че в него има много готини хора, много красиви места, много интересни неща за правене.И най-вече да не забравя мечтите си.
Mens agitat molem
| |
Тема
|
Re: тъжни мисли
[re: kem.kem.]
|
|
Автор | тъжeн чoвek (Нерегистриран) |
Публикувано | 23.09.05 09:05 |
|
Имаше няколко отговора със съвети,които ми харесаха. Сигурно , ако бях на 18г. и се вслушах в тях ,щяха да ми помогнат.Проблема е ,че съм двойно по- възрастен...
Баща ми е починал преди 10г. Но това не ми пречи всяка вечер да сънувам кошмари с него.
Сънувам , че е жив и всичко продължава...
| |
|
Нещо против да се консултираш с психиатър\психоперапевт в твоята ситуация. Явно е, че не си изписал поста в момент на лошо настроение, щом и дни след това търсиш отговор на такъв капитален въпрос "как да живея".
Ако беше на 18, 20, отговорите и съветите със философско съдържание щяха да са ти полезни, но в твоя случай подозирам сериозна психотравма и посттравматични промени. Дали те са свързани само и единствено с поведението на родителя, или са се появили по друг повод и на фона на това травмиране, може да прецени най добре психиатър, след внимателно интервю.
 
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|