|
|
|
Тема
|
 Натъкнах се на проблем, хора.
|
|
| Автор |
filmfest (темперамент) |
| Публикувано | 29.08.16 07:46 |
|
|
Проблемът ми е от философско и психологическо естество, но съдържа в себе си и геометрия.
Кръгът, всеизвестното кръгче. Рисуваме едно кръгче. Колкото по-голямо го направим, толкова пространството извън него се разширява. Наричаме го познание във философията. Сега аз казвам от психологическа гледна точка-"кръгът не ме стряска". Еми той е съдба, както и да се погледне. Но ни плаши, защото, като разширим неговата орбита и познанието ни поглъща в небитие от философска гледна точка. И все пак от гледна точка на математиката. Защо кръгчето не ме стряска??? ЗАЩОТО КРЪГЪТ Е ЕДИН!
Помогнете да си разреша казуса хора, дали е от математическо естество? Защото видях го в един учебник по математика, като уравнение на окръжностите в координатна система съставена от Декарт.
| |
|
Тема
|
Re: Натъкнах се на проблем, хора.
[re: filmfest]
|
|
| Автор |
filmfest (темперамент) |
| Публикувано | 29.08.16 13:42 |
|
|
Нещо повече и около другите геометрични фигури има пространство извън техните очертания, но те вероятно, като не са поставени в координатна система и за това не се базира това тяхно разположение в пространството, като казус. Ако вселената е триъгълна, а не обемна може би тогава бихме имали други представи за космоса как мислите? Факт е, че всички небесни тела са обли. Ето виждаме в космоса всякакви фигури съставени от различни галактики в едни или други форми. Правят се и звездни карти за тях. Но в крайна сметка считам, че само хипотетично, че извън нашата Вселена нищо чудно да се намира някоя пирамида до нея, която да базира съвсем друг различен свят базиран върху четириизмерно пространство примерно казано.
| |
|
|
|
Всяко тяло, нали има своя гравитация. Като спуснем ос в дадена геометричната фигура ние създаваме нейна тежест. Понеже в пространството фигурите се намират на различно отстояние една от друга по същия начин стоят въпросите с фигурите при които ние, като спуснем ос от горния ъгъл в равнобедрен триъгълник всъщност разделяме абстрактно фигурата на две. И тя започва да притежава обем в съзнанието ни, за да можем всъщност да я възприемем психически. Кръгът обаче винаги може да бъде заменен от друг кръг какъвто и радиус да спуснем в единия и от двата от тях. За това кръгът всъщност е само един.
| |
|
|
|
A?
| |
|
|
|
Здравейте, вие сте първия ми отговор!
Ще броя до четири по същия маниер и ще търся помощ от модератор. Имате право да ми задавате въпроси и допълнителни казуси.
Всичко хубаво.
| |
|
|
|
Пляс, пляс.
| |
|
|
|
Ще останеш без знание.
Българският език е езикът на Богът.
Съдбата се движи.
| |
|
|
|
До тук беше до Б си приятелю и темата е изчерпана.
Това на мен е четвъртият ми спам приятелю.
Още по нататък ще те изтрия, като хлебарка, защото ние хората убиваме хлебарките, мразим мухите и не закачаме горските животни.
Чао!
Чао!
Чао!
| |
|
|
|
А съдбата?
| |
|
|
|
Превеждам ти какво означава написаното от теб "на математически" за да се ориентираш по-лесно; червеното е от мен, а ти се сещай:
В отговор на:
Проблемът ми е от бла-бла естество, но съдържа в себе си и геометрия.
Кръгът, всеизвестното кръгче. Рисуваме едно кръгче. Колкото по-голямо го направим, толкова пространството извън него се разширява (абсурд). Наричаме го познание във бла-бла. Сега аз казвам от бла-бла гледна точка-"кръгът не ме стряска". Еми той е съдба, както и да се погледне. Но ни бла-бла, защото, като разширим неговата орбита и познанието ни поглъща в небитие от бла-бла гледна точка. И все пак от гледна точка на математиката. Защо бла-бла??? ЗАЩОТО БЛА-БЛА!
Помогнете да си разреша блабла-то хора, дали е от математическо естество? Защото видях го в един бла-бла по математика, като уравнение на окръжностите в координатна система съставена от Декарт.
Сега да направим разбор:
В отговор на:
Проблемът ми е от философско и психологическо естество, но съдържа в себе си и геометрия.
ОК, решил си да пишеш в клуб Математика, тогава е необходимо да се уточним: "проблем" означава "математическа задача". Чета нещо за геометрия, дотук добре.
В отговор на:
Кръгът, всеизвестното кръгче. Рисуваме едно кръгче. Колкото по-голямо го направим, толкова пространството извън него се разширява.
Ако оставим настрана факта, че очевидно въпросното кръгче по всяка вероятност е почти никому неизвестно (освен на теб, както изглежда), ти отново успя да разтърсиш изоснови недрата, на които се крепи съвременната наука, този път с твърдението, че колкото по-голям става един кръг, толкова повече пространството извън него се разширява.
И какво казваш, докато рисуваш кръгчето кадастроненият лист (пространството около него) се смалява, а? На това само един истински титан на мисълта може да бъде свидетел, уникална мисъл, моите поздравления!
В отговор на:
Помогнете да си разреша казуса хора, дали е от математическо естество? Защото видях го в един учебник по математика, като уравнение на окръжностите в координатна система съставена от Декарт.
Не, приятелю, казусът ти не е от математическо естество. Друг ти е проблемът на теб, тук евентуално бихме могли да ти обсъдим декартовите уравнения на окръжностите, които те притесняват, но, като начало, би трябвало да започнеш с реално уравнение на реална окръжност, например с уравнение от сорта на
(х-а)^2 + (у-а)^2 = r^2 или поне х^2 + у^2 = r^2, за да може да се получи някаква фигура; то се е видяло, че ти не си "постнал" (публикувал) математическа задача, ама барем поне едно кръгче да беше дефинирал, че да те питаме каква е задачата.
Ала мен ме вълнува друго... Ако разполагах с две туби - едната трилитрова, а другата, 5л. - как щях да премеря точно четири литра?
| |
|
| 
|
|
