Всичко се крие в смисъла на залагането.

Според мен, залагането на "Има Бог" по-скоро преследва някакъв математически опит да максимизираме облаги след смъртта. Което, от своя страна, е някаква форма на проява на егоизъм, опит за мошеничество (залагаме но не от вяра, опитваме да надхитрим Бог, ако го има), която не се адмирира според християнската вяра, т.е. която би трябвало да намали шансовете, които се опитват да се максимизират.

Ако "Бог няма", всички "печелят" еднакво. Реално тогава този вариант трябва да отпадне от залагането, и то се изпразва от съдържаие...

Но да игнорираме този вариант. Независимо какво е залагането, имаме шанс за смислен живот, който не зависи от целта на залагането. Пък ако този живот е изживян нормално, а все пак после се окаже, че "Бог има", това само би увеличило някакви шансове след смъртта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според Блез Паскал, в своя живот човек е принуден да "заложи" в следния "облог" - "Има ли Бог или не?". Отговорът е "По-добре е да заложи, че има", като разсъжденията изчерпват четирите варианта
а) Бог или има, или няма
б) човек или залага, че има, или залага, че няма.

Като изключим философския въпрос с принудата - какво доказва всъщност Паскал? Съществуването на Бога или полезността на вярата? Питам защото тези разсъждения като че ли се приемат като доказателство за съществуване, а според мен е втория вариант.

Принудата идва от нуждата за социално общуване (обмен на абстрактна информация). Изразяване мнение, посредством символи. И, най-вече, изразяване на страх пред неизвестното - неуправляемото, независещото от субект... Създаваме си абстрактен "обект" (Бог - вън и независим от нашето съзнание) с намерения, от които, евентуално, да зависи поведението ни и на околните. Стремеж към "общи" правила за поведение.
Между другото - същото е и с математиката - въвежда се символ за "нула", за да можем да си изчисляваме равновесието (знаем, че го няма на практика, ама с добро приближение, казваме "нещо е равно на друго нещо", и си въвеждаме правила, които и други да следват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... повече ме интересува
... - какво доказва всъщност Паскал? Съществуването на Бога или полезността на вярата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Паскал доказва, че ако ползата от вяра в Бог е безкрайна (ако той съществува), а ползата от невярване в Бог крайна (ако той не съществува), то по-печеливш е сценарият при който се вярва в Бог.

Облогът обаче не дава никаква информация за това дали наистина трябва да се вярва в Бог. Първо, допускането за безкрайна печалба е недоказуемо. Второ по времето на Паскал знанието за безкрайно малки числа още е било в зачатък и той не е знаел, че произведението на безкрайно малко с безкрайно голямо число може да е крайно число. Демек реалния резултат от облога зависи от това колко малка е вероятността Бог да съществува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Облогът сам по себе си нищо не доказва. При така формулираната задача вероятността за съществуване на Бог е 1/2 и то по условие. Паскал се опитва да максимизира някакви ползи при допълнителни условия, които не са уговорени в самата задача.

А, croesus ме е изпреварил :)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

... това е математически форум, явно съм сбъркал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Парадокса с камъка" доказва, че бог НЕ съществува! Е, щом НЕ съществува как да вярвам? Може ако има религия, в която няма бог или сила, която да е всемогъща. Съществува ли такава религия?

Аз пък се чудя от кога в математически форум се обсъждат теолеогични въпроси!

... де. Чудим се за едно и също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите