"Wir mussen wissen,
Wir werden wissen."

Доста известна фраза на Хилберт. Ето тук може да я чуете от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

оправдава го това че го е казал преди хипертрофираното масово образование, днес вече като чуя "зная" малко се мръщя. повече уважавам оня, забравих кой беше дето е казал - "библиотеката знае всичко, но аз съм физика". пак по същото време, че и преди това, евала.

едит: интересно е че в немския не се казва "зная <някой език>", а "мога <някой език>". мисля че това би било правилния изказ за всичко, не само за езиците.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Редактирано от zaphod на 09.01.11 07:46.

факт в Уики на указания линк.
Излиза , че и знаменитият шахматист и световен шампион Емануел Ласкер е бил аспирант на Хилберт.
Ето повече за този разностранно надарен човек..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това наистина е интересно. Излиза, че математика Ласкер (на когото са кръстени пръстените) е бил и доста добър шахматист.

Той няма това предвид.

"Ние трябва да знаем, ние ще знаем."

А какво точно има предвид? Опитах се да разбера този известен (и да не казвам загадъчен, че вече се повтарям;) цитат от контекста на пълното изказване, но пак не успях. Освен това не съм много съгласна как математиката била нужната брънка за свързване на наблюдението и мисленето. Някаква възхвала на математиката ли е това?

П.П.А, видях контекста и на какво отговаря Хилберт. Пак уикипедия. Интересна история, не я знаех. Като че ли съм по-съгласна с Emil du Bois-Reymond

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от нaив на 11.01.11 21:57.

Занех си аз, че няма нужда да отговарям, и че сама ще намериш отговора.

Относно това

"Освен това не съм много съгласна как математиката била нужната брънка за свързване на наблюдението и мисленето. Някаква възхвала на математиката ли е това? "

Не, не е възхвала на математиката. Това е негово мнение, но може да се съгласим, че той знае и разбира доста математика. Ти защо не си съгласна?

Е, не знам, това малко на философии отива, което не ми е много интересно. Но ставам все по-толерантна към идеята, че не всичко (наблюдавано) може или е нужно да се квантифицира и математизира. От което може би следва, че някои неща не можем да знаем, ако знаене = математика. Но кой знае, математиката може да се развие още...;)

аксиоматизацията на физиката:
"...Работы по интегральным уравнениям привели Гильберта в пограничную область между математикой и физикой.
Гильберту казалось, что настало время для проекта, предложенного им в Париже в качестве шестой проблемы 20 столетия, – аксиоматизации физики и других наук, связанных с математикой.
Существовал раздел физики – кинетическая теория газов, – где физические понятия естественным образом вели к интегральным уравнениям. Именно здесь он начал претворять в жизнь свои планы. После этого занялся элементарной теорией излучения, понятия которой также приводили к интегральным уравнениям. За следующие два года Гильберт опубликовал серию работ, в которых с помощью линейных интегральных уравнений получил основные результаты этой теории, заложил для них аксиоматическую основу и доказал непротиворечивость своих аксиом
. Затем Гильберт пришел к молекулярной теории строения вещества и собирался заняться теорией электрона. Его подходы в этих областях напоминали прежние трактовки кинетической теории, однако никогда не были опубликованы.
С большим интересом следил Гильберт попытками Эйнштейна создать общую теорию относительности.
Оба ученых пришли к цели почти одновременно: Эйнштейн представил в Берлинскую академию свои две работы
"Об общей теории относительности" 11 и 25 ноября 1915, Гильберт же передал Королевскому научному обществу в Гёттингене свою первую заметку "Основания физики "20 ноября. Несмотря на эти впечатляющие результаты, замысел Гильберта «заковать физику» в рамки аксиоматического подхода не удался.

Да вметна за общата теория на относителноста. Хилберт праща статията реди Айнщайн, както се вижда от цитата ти, но статията на Айнщайн излиза от печат преди тази на Хилберт. Преди да пратят статиите, докато са работили по тях, двамата си кореспондират почти непрестанно. Даже Айнщайн благодари на Хилберт за някой разяснения! Нито една от статии не съдържа уравненията, които сега се наричат уравнения на Айнщайн. Окончателният им вариант се появава в статия на Айнщайн следващата година. Но ако има някой запознат детайлно с историята да ме поправи и да каже по-подробно.