Става дума за нематематически книги, в които част от героите са математици(или нещо близко) и част от историята е свързана с математика по някакъв начин.

В момента се сещам за две книги които съм чел, но не си спомням заглавията. Като се сетя ще ги напиша. Едната е сборник разкази някой от тях добри. Другата беше криминална, на конференция, където се събират всички специалисти по операторни алгебри, е извършено убийство. Главният герой е математик, но няма добре платена работа, лектор в някакъв малък колеж, и си докарва допълнително пари като частен детектив, който разбира се решава мистерията. Няма много математика, но героите са математици и се държат както биха се държали математици. И двете книги са писани от математици и са сравнително добри.

На скоро е излязла и тази

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз намерих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За художествена литература не се сещам. Но това, което си го цитирал е отвратително, хем като математика, хем като литература. Авторът май страда от максимата, че един параграф трябва да е максимум 3 изречения. Е гати ужаса.

За философия може да прочетеш на Алан Сокал и Жан Брикмонт книгата "Модерни безсмислици" (Fashionable Nonsense).

Или пък статията на Алан Сокал.

Статията се казва "Towards transformative hermeneutics of quantum gravity." Или нещо подобно.

Много ще се смееш.

Има една такава книга, за която се твърди, че има математика в нея, но аз никога не успях да разбера каква е тая математика. Сега чета нещо обяснено, но ми звучи толкова неприятно и неправдоподобно, че е направо сравнимо с писанията на Сокал. (предполагам, че това доктор по философия е недоразумение и авторката е невинна математикоисторичка!?).

Каква е математиката в "Алиса в страната на чудесата"? Сериозно питам.

Ето обясненото във вестник "Сега":

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от нaив на 23.12.09 03:34.

Статията в "Сега" ми се стори недобра, не много математически издържана и писана от човек, който не е математик.

Но, тя може да е Доктор на Философските науки в математическата история. (Това много ме съмнява)

Оригиналът е доста по-добре написан. Преводът е ужасен.

"Оригиналът е доста по-добре написан."

Не виждам как може да е добре написан, след като пише глупости.

"Но, тя може да е Доктор на Философските науки в математическата история. (Това много ме съмнява)"

Пише някаква странна степен, която явно дават в Оксфорд, та са я превели буквално, хуманитар е всеки случай, а не математик. Но той и Мартин Гарднър сега разбирам, че не е математик, но не пише глупости. Той се оказва фен на Луис Карол, писал е "Анотирана Алиса" и друга книга, посветена на Алиса (The universe in a handkerchief: Lewis Carroll's mathematical recreations, games, puzzles, and word plays). Това с "реакционера Доджсън" ми се струва все по-тъпа боза, както и от самото начало, но все по-възмутителна!

Наив,

Пробвай тази версия на коментарии. На мене ми хареса много на времето.

http://publ.lib.ru/ARCHIVES/L/''Literaturnye_pamyatniki''/_''Literaturnye_pamyatniki''.html#02

Поздрави

Благодаря. Явно има какво да се прочете, хубава подборка. То най-добре да се прочете Алиса, но човек се чувства хм, леееко объркан и даже замаян от разните случки с Алиса, това добро момиче.;)

"Има една такава книга, за която се твърди, че има математика в нея, но аз никога не успях да разбера каква е тая математика. Сега чета нещо обяснено, но ми звучи толкова неприятно и неправдоподобно, че е направо сравнимо с писанията на Сокал. (предполагам, че това доктор по философия е недоразумение и авторката е невинна математикоисторичка!?)."

Когато съм чел книгите за Алиса съм бил толкова малък и неук, че не съм можел въобще да съобразя математиката, включена в текста. Това не ми пречеше, обаче, да се наслаждавам на историите в тези книги. Може би трябва да ги препрочета с цел "разбиране" от такава гледна точка. А може би не е нужен такъв прочит! Ако му харесва на човек и така, то много хубаво! Нещо повече - незнанието на причините за писанието факти в случая запазват историите по-странни, по-загадъчни, по-интересни. Така ми се струва на мене.

Статията на дамата е научно четиво, не художествено. Тя не е предназначена да ни достави удоволствие, а да допринесе за научната степен на писателката. Последната не разбира математика, но и не твърди (в пряк текст) обратното. Статията звучи правдоподобно и доста убедително. Единственото, което ме дразни в нея е, че е сложен етикет на Доджсън (консерватор!). Книгите са толкова забавни и увлекателни, че аз по-скоро бих предположил, че авторът се забавлява, а не критикува. Че неговото не е сарказъм, а просто игра за малки деца. Дамата обаче е чела и други неща от Доджсън и знае повече. Може и да е права в оценките си. Не ми се ще да приема и това твърдение за правдоподобно (историите са световно известни и признати и от хора далече от математиката!):

"I would venture that without Dodgson's fierce satire aimed at his colleagues, "Alice's adventures in Wonderland" would never have become famous, and Lewis Carroll would not be remembered as the unrivalled master of nonsense fiction."

Mrs Melanie Bayley has gone too far here!

Regards