Тема
|
Банах Тарски
|
|
Автор |
harish_chandra (curmudgeon) |
Публикувано | 19.10.09 20:54 |
|
"What is an anagram of Banach-Tarski?"
"Banach-Tarski Banach-Tarski"
|
|
|
You lost me in this higher matter! Hints?
Regards
|
|
|
Първокласно.
Ето и друг, по лесен майтап....
Влезли изброимо много математици в един бар. Първият поръчал 1 бира, вторият 1/2, третият 1/4, .... На бармана му писнало и направо налял втората.
|
|
|
Е, това беше по-лесно!
Поздрави
|
|
|
3Парадоксът на Банах Тарски гласи, че едно кълбо можем да го "разрежем" на 9 части (или някакъв друг малък брой), които после да разместим (само чрез ротации и транслации) и от тях да сглобим две кълба с размера на първоначалното. Обемът, разбира се, е Лебегов.
Показва колко са "екзотични" неизмеримите множества и колко е "парадоксална" групата на симетриите на R^3.
|
|
|
Благодаря за търпението! Разбрах!
Поздрави
|
|
|
Като стана дума, каква е ситуацията в R^2 или на други места, или ако ограничим групата малко? Може да няма разлика, но в равниата групата е разрешима а в пространството не е.
|
|
|
По-скоро: много мощна (парадоксална) е Аксиомата за Избора.
Поздрави
|
|
|
В равнината Хаусдорф е доказал, че са необходими изброимо много парчета и с краен брой не става. Причината, е че групите в измерения 3 и нагоре имат като подгрупа свободна група в/у 2 генератора. Това е "причината" за парадоксалността. Доколкото разбирам ако се включат трансформациите, които запазват лицето, то има такъв парадокс и в равнината. Това е резултат на фон Нойман.
Ето малко повече по въпроса, дори скица на д-то на парадокса Банах и Тарски.
http://en.wikipedia.org/wiki/Banach%E2%80%93Tarski_paradox
Едно време това ми беше интересно и намерих в библиотеката една книжка по темата от Oxford Uni Press ( ili Cambridge Uni Press), която, доколкото си спомням, се казваше "The Banach Tarski Paradox" Дава доста информация повъпроса и поне в началото е доста достъпна. (Бях в първия месец на grad school). После се заби в логика и алгебра, които не можех да смеля. Може да я потърсиш.
|
|
|
Т.е. в равнианта с транслации и ротации няма да стане номера, но ако се разрешат изброимо много парчета или лицезапазващи трансформации може. Може и да я погледна, но щом е имало трвърде много логика едва ли ще се справя.
|
|
|
Намерих една в гигапедията с това заглавие, предполагам че е същата. Отговаря на всичките ми чудения и на много други. Доста приятна е за четене и има много исторически факти, което аз харесвам много в книга от този тип. Например Галилей е знаел, че има биекция между естествените числа и квадратите на естествените числа. Което е впечетляващо и интересно като се има предвид, че е било векове преди Кантор. В началото си мислех, че ще има твърде много теория на мярката за да ми е по вкуса, но се оказа, че не е така(или ми се е променил вкуса, но не вярвам). Мога да си представя, че за човек от първи курс, койото е с аналитични наклоности, може да му се стори, че има твърде много алгебра. В крайна сметка по-често се срещат групи и техни действия отколкото мярки, но ако я погледнеш сега ще видиш, че не е чак толкова много алгебра. С две думи книгата ми харесва. Прочетох първите три глави и сега се чудя дали да я пробвам цялата. Единственото което ме спира е чувстовото че си продавам душата на тъмната страна. Днес тази книга, утре ще почна теория на мярката, а след това какво(!) теория на вероятностите?
|
|
|
След това ще почнеш с книгата на Федерер, "Геометрична теория на Мярката". Това казват е класика и много често я цитират, но според мен е нечетима тухла. Трябваше ми веднъж за някакъв периферен резултат. Направо съжалих, че погледнах в нея.
|
|
|
Щом на теб ти се струва нечетима, аз дори няма да я търся из нета да я видя. Ако ще чета нещо от сорта ще е Бурбаки седма глава от книгата за интегриране.
Нещо странично: Мартин Гарднър утре става на 95 и също утре ще излиза поредната му книга.
|
|
|
Da mu e chestito na Gardner!!
|
|
|
"Например Галилей е знаел, че има биекция между естествените числа и квадратите на естествените числа. Което е впечетляващо и интересно като се има предвид, че е било векове преди Кантор."
Разправям аз, че Галилей е най-голямата работа, ама кой да чете... Ето ти го с неговите собствени думи:
"Доста приятна е за четене и има много исторически факти, което аз харесвам много в книга от този тип."
А нямаше ли и някоя картинка в тая книга!?;)
Редактирано от нaив на 20.10.09 23:37.
|
|
|
"А нямаше ли и някоя картинка в тая книга!?;) "
Има, нали имаш компютър разгледай я.
|
|