Първи клас, решаваме нещо в учебната тетрадка, трябва да се попълни със знаците > и <.

Не помня плодовете и количеството, но да кажем.

На горния ред отляво 3 ябълки, отдясно 5 ябълки
На долния ред отляво 7 круши, отдясно 4 круши.

Баси, обаче аз съм забравил от коя страна на знака трябва да е по-голямата част. И си викам, кофти работа, ако използвам и двата знака, може да не уцеля нищо. И в крайна сметка реших да сложа един и същи знак -- та поне едното да ми е гарантирано !

Е тва не се ли брои за правилно решение на задачата ?

----------------

Разкажете и вие някоя случка.

Примерно, ако сте доказали Питагоровата Теорема, докато сте гледали плочките в банята и т.н.

Доста си хитър за първокласник!

Да караме нагоре - ето една емблематична задача от учебника по математика за втори клас.

В две кошници има ябълки.
От кошницата с по - малко на брой ябълки взимаме няколко.
От другата кошница взимаме толкова ябълки, колкото са останали в първата кошница.
Колко ябълки общо останаха в двете кошници?

Много са умни днешните деца, да знаете!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След като реших задачата с лист, молив и x, y и z видях, че е очевидно ама ...
Много подло е тва дето от начало взимаме ябълки от "малката" кошница.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От формулите - формализъм. Животец няма.

не знам дали за второкласници отговорът "колкото е имало първоначално във втората кошница" е приемлив.

Прекрасна задача! Просто второкласникът трябва да съобрази колко общо ябълки са извадени, а техния брой очевидно е равен на броя на ябълките в първата кошница. Следователно общият брой на останалите ябълки е равен на тези от втората кошница преди изваждането.
Фактът, че някои са решили задачата в стил "x, y, z", веднага ми напомни за онези далечни времена, някъде към 16 век, когато символиката в математиката още е била в самия си зародиш. Тогава уравненията са били решавани полусловесно, полусимволно. Именно Рене Декарт приема първите букви от латинската азбука A, B и C за известни величини, а последните - X, Y и Z за неизвестни. Стилът "x, y, z", също така, е пряко свързан със синдрома на по-големите знания. Те понякога обременяват мисълта...

Would you give me the source? If you'd pay me, of course!
void main() { main(); }

Какво означава неприемлив? Че непременно отговорът трябва да бъде някакво число? Еми, тогава условието на задачата винаги може да се модифицира, като се конкретизира броя на ябълките в кошницата с повечето ябълки:

Имаме две кошници - в едната има 10 ябълки, а в другата по-малко.
От кошницата с по-малко на брой ябълки взимаме няколко.
После от кошницата с 10-те ябълки взимаме толкова, колкото са останали в първата кошница.
Колко ябълки общо са останали в двете кошници?

Така вече отговорът ще бъде 10 ябълки. Разсъжденията при решението на тази задача обаче си остават същите както и в предишната.

Would you give me the source? If you'd pay me, of course! void main() { main(); }

Това е така. Ако беше обаче второкласник, би ли отговорил на въпроса с "колкото във втората в началото". Затова и мисля, че задачата би била по-добра ако имаше числа в нея, като твоя пример.

Следва мисленето да е второкласно на числата ?

Изобщо не следва. Не търси под вола теле.