Кресненско - Разложко въстание (1878 - 1879) Щедро уредените от Русия граници на Санстефанска България предизвикват недоволството на другите велики сили, както и на малките балкански страни. Във Виена договорът е изтълкуван като нарушение на будапещенската конвенция от март 1877 г. Англия също има основателни възражения срещу един руски протекторат с излаз на Егейско море и съвсем близо до вратите на Цариград и до Проливите. Договорът от Сан Стефано поставя под въпрос и политиката на Сърбия и Гърция, които преследват териториално разширение в Македония и Тракия. Свиканият на 1 юни конгрес в Берлин коренно променя положението, стремейки се да удовлетвори всички страни, но потърпевши са българите, значителна част от които остават под турска власт, а други са придадени към Румъния и Сърбия, впрочем още със Санстефанския предварителен договор. Още преди Берлинския договор в Македония положението на християните се влошава вследствие на разоренията на войната, силно увеличените данъци и големият приток на мюсюлмани - бежанци от окупираните от сърби и руси области. В същото време редица български общини от областта в близост до демаркационната линия молят руското командване да бъдат освободени. Така правят на 2 март жителите на Банско-Разложко, на 22 родопски села, жителите на Горна Джумая , на 12 селища в Пиянечко и множество други в Одринско и Лозенградско. Уплашени от слуховете, че Македония ще остане в Турската империя, много македонски градове отправят апели до граф Игнатиев и Горчаков да бъде приложен по-скоро Санстефанския договор. В Одрин група българи от Македония назначават арх. Методи Кусев за техен представител пред чуждите дипломати. Отркриват се и масови подписки сред българското население, които да бъдет представени на предстоящия Берлински конгрес. В Македония със събирането на такива подписи е натоварен Кузман Шапкарев. Вместо да бъдат предадени в Екзархията в Цариград, обаче, те са предадени в руското посолство, откъдето безследно изчезват. Подобна обществена дейност равиват и други македонски дейци като Натанаил Охридски и Наум Спространов. Наред с легалните действия българите в неосвободените области, подложени на тежък гнет, започват и въоръжени действия. Още през март-април в района на Пиянец българите водени от войводите Ильо марков и Димитър Попгеоргиев установяват самостоятелно българска власт, неутрализирайки местните помаци. Подобни действия в Джумайско заставят руското командване да окупира района през март. В Пиринско и Серско действат няколко чети, като тези на Стоян Карастоилов, Тодор Паласкаря и др. Във бътрешността на Македония също има чети: на Стоян войвода в Ресенско, на поп Костадин Буфски във Велешко, на Васил войвода и Алекси Влаха в Леринско и др. В последните области започва да се води подготовка за масовизиране на борбата. В такава обстановка българите научават за решенията на Берлинския конгрес. Те предизвикват масово недоволство в освободените земи и отчаяние сред неосвободените българи, които остават излъгани в надеждите си. От Македония започват да пристигат тревожни дописки за състоянието на духовете. Турските зверства се подновяват с нова сила. Започват да се поднасят много протестни изложения до представителите на Великите сили. Нуждата от съгласуване на усилията налага организирането на македонските емигранти в княжеството. Сред тях са Васил Диамандиев, Методи Кусев, Димитър Карамфилович, Коста Шулев, Димитър Македонски и др. Под формата на благотворителен комитет за подпомагане на бежанците от Македония те започват да организират въстание. През август към тях се присъединява и епископ Натанаил Охридски, който се среща в Кюстендил с някои известни войводи като дядо Илия Малешевски и решава да се заеме с организирането на чети. На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се състои съвещание на ръководителите, на войводите, както и на представителите на временното руско управление в Дупница и Горна Джумая. На това съвещание пристига и пратеникът на търновския комитет "Единство" Михаил Сарафов. Той заявява готовността на комитетите "Единство" да подпомагат акцията с пари, оръжие, средства и хора. В резултат софийският комитет се преименува в комитет "Единство", комитети "Единство" се създават в Кюстендил, Дупница, Джумая и др. погранични градове. Димитър Попгеоргиев е натоварен с организирането на милиция, която да пази границата. Натанаил, заедно със сина на Ильо войвода Никола, се отправя към Родопите, за да търси помощта на войводата капитан Петко Киряков, но това не се осъществява. По пътя те основават комитет "Единство" в Самоков. На 3 октомври е основан и джумайският комитет "Единство" с председател П. Босилков, дългогодишен книжар в Македония. Димитър Попгеоргиев полага големи усилия за подготовката на опълчението, което по-късно става основа за въстаническата армия. По същото време идват много доброволчески чети от България, пристигат и хора от вътрешността на Македония. В Кресненското дефиле се групират четите на местните войводи Стоян Карастоилов, Кочо Лютата, Стойко от Цапарево, Тодор Паласкаря и др. Подготвя се и Кюстендилският комитет. Там от София е изпратена чета от 100 души под ръководството на Адам Калмиков, казашки офицер от руската армия, както и четата на Луис Войткиевич , поляк, учител във Велес. На 5 октомври 1878 г. започва въстанието с нападение на 400 въстаници върху турска войскова част в Кресненското дефиле. След 18-часово сражение са пленени 119 турски войници и офицери, завзети са селата Влахи, Ощава, Ново село и по десния бряг на Струма - Мораска, Брезница, Будилци и Сливница. Създава се първото въстаническо ръководство - Калмиков, наречен "атаман на въстаниците", Попгеоргиев - началник щаб и Стоян Карастоилов, определен за първи войвода. Щабът се установява в село Влахи, а полицейското управление, отговорно за снабдяването, реда и набирането на доброволци, - в Кресна. Към средата на октомври от Македония, Тракия и Княжеството започват да пристигат нови чети. Първите са на тетевенеца Баньо Маринов и тази на Луис Войткиевич. На съвещание на щаба във Влахи не двамата чужденци са дадени равни командни права. Скоро обаче, между тях избухват разпри и Калмиков е изпратен в Г. Джумая, а Войткиевич е свален от ръководния пост, като е предупреден да не своеволничи с четата си. Начело застава Стоян Карастоилов, а Д. Попгеоргиев продължава да е началник-щаб. Въстанието се разраства, обхващайки местността Каршияка на запад от Струма, на юг достига до селата Белица и Градешница, а на изток - до Предела. Въстават и отделни селища в Малешево, Петричко, Мелнишко, Сярско, Неврокопско и Демирхисарско. Пристигат още чети от България, като тази на бившия панагюрски четник Иван Парпулов, както и някои македонски войводи, които пристигат по море през Одрин и Пловдив - поп Костадин Буфски, Григор Огненов и др. Месец след обявяването на въстанието въстават и българите в Разложко. Въпреки нежеланието на Д. Попгеоргиев, който иска въстанието да не се разпростира прекалено на 20 октомври комитетът в Г. Джумая решава да разшири въстанието и на изток. На 27 октомври пристига вест, че турски войски идат откъм Разложко. На 5 ноември около 300 четници под предводителството на Баньо Маринов, Луис Войткиевич и Тодор Паласкаря преминават Предела. На 8 ноември турците са победени и Банско - освободено. Създава се местна чета от 200 души, която поема охраната на Момин проход. Въстават и околните села Горно и Долно Драглище, Добърско и Годлево. На 14 ноември се подготвя превземането на Разлог, но пристигат турски части от Неврокоп. Стражата при Момин проход е разбита, превзето е село Баня, където българите са подложени на клане. В Банско настъпва паника, Войткиевич и местните чорбаджии напускат града и командването е поето от Тодор войвода. На 21 ноември 4000 души войска, както и многоброен башибозук превземат Банско. Последват и другите български села. Стотици са избити, хиляди бягат в Княжеството. Подобно е положението в Джумайско. 8000 редовна войска превземат освободените села и опожаряват Кресна на 11 ноември. Изгорени са 1320 къщи в 12 села. Хиляди бежанци се събират в Джумая, Сърбиново, Градево, дори в Дупница. Руското управление е принудено да изпрати отряд по границата. Между чужденците и местните войводи пламва вражда, която преминава в саморазправа и убийства. Убит е Стоян войвода на 25 ноември, арестуван е Д. Попгеоргиев. Тези събития налагат намесата на Натанаил Охридски. Като пълномощник на софийския комитет, той пристига в Джумайско в началото на декември, за да организира четите и комитетите. Като негови помощници идват Стефан Стамболов от търновския комитет и словенецът Мирослав Хубмайер. Създадено е Военно управление и са разработени Привременни начала. Начело застава Хубмайер, за помощник му е определен поп Костадин Буфски, а началник на конницата става Димитър Трифонов. Боевете в Каршияка продължават и през декември. Там пристига и освободеният от ареста Д. Попгеоргиев. Той организира силите и управлението на областта, но в крайна сметка въстаниците са победени и тя е превзета от турците през февруари. Натанаил става инициатор на изпращането на делегация до Учредителното събрание в Търново, която да изрази желанието на въстаниците за присъединяване към България. Тя се състои от Димитър Попгеоргиев Беровски, Димитър Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Коста хаджиандонов от Щип, Атанас Радев от Кочани и Стоян Костов от Скопие. След ликвидирането на съпротиват в Каршияка Стамболов и Натанаил продължават с организационната дейност. В Кюстендил пристига през март и Никола Обретенов. Двамата революционери настояват да бъдат изпратени апостоли в Македония, които да вдигнат народа на въстание. Натанаил е привърженик на четническата тактика. В края на краищата, подготвени са 500 четници в Кюстендил и Босилеград. През зимата в Македония преминават и няколко малки чети, но те не произвеждат никакъв ефект. На 4 април минават четниците, обучавани в Босилеградско. Тя прекосява Вардара и, разделяйки се на две, се отправя към Мъгленско и Марийово. Българите не се вдигат на въстание, уплашени от действията на властта. Към четата се присъединяват по-малко от 1000 души. През май тя е разбита от турските войски. С това, обаче, четническите действия, не са преустановени. Известно число местни чети продължава да обикаля Македония, някои от които простои харамийски дружини, други - революционни чети, свързани с комитета в София. Кресненско - Разложкото въстание е продължение на национално-освободителните борби на нашия народ. То избухва в изключително неблагоприятна за българите обстановка, когато Великите сили са силно противопоставени на руската експанзия. Това, както винаги, предрешава изхода на въстанието. Без да получи подкрепа от русите, въстаналото население е изоставено на турската жестокост, която е благословена от западните сили - Великобритания и Австро-Унгария. Самите въстаници допускат големи грешки, междуособиците помежду им изключително възпрепятстват военните действия. Като се вземе предвид, че някои от въстаническите водачи са обикновени авантюристи и агенти на чужди държави (например "македонския патриот" Георги Пулевски), става ясна липсата на единство между тях. Факт е, че има още много неясноти около този първи въоръжен опит на македонските българи за съпротива срещу Берлинския договор, които дават повод на съседни нам държави да ни отправят обвинения и да фалшифицират историята със задна дата.

So ovaa nekompletna bugarska verzija. Ti mislish jas ochekuvam od aavtorot da mi kazhe neshto drugo, na primer deka Makedoncite ne bile Bugari ili slichno? Avtorot ti kazhuva deka falat nekoi raboti a ti mozhesh da gi najdesh istite vo makedonskata verzija. Pa posle konstruiraj sopstvena slika. Fakt e deka Makedoncite ochekuvale sloboda i bile razocharani koga Berlinskiot Kongres ne im ja dal. Ne pplachele tolku za Bugarija kolku shto sakale sloboda od Turcite. Ete zatoa se dignale. Aj da ne ja kompliciram sega.

Laci, мисля, че никой на този форум не иска да те прави българин, важното е истината да излезе наяве.

dobro. samo sakam da se posheguvam kolku mi e ubedliva negovata vistina.

Вашата истина също не ни звучи убедително. Може би трябва вместо да четете винаги между редовете (с което рискувате нищо да не прочетете), да се опитате прочетете самите редове и да помислите как стоят нещата от наша гледна точка. Тогава може би ще ви просветне. Викаш, сметали сме старците за прости че не знаели как да се нарекат. А вие не смятате ли преродбениците ви за толко прости, че не знаели хептен какви са и се писали всички бугари?

???

neli razbirash deka dodeka tie se smetale za Bugari mislele deka se razlichni od drugite Bugari, koi za niv bile Shopi. sigurno prerodbenicite bile poucheni od tatkovci te im no nie denes znaeme mnogu podobro od niv.

? kade e granicata na Bugarija?

neli razbirash deka dodeka tie se smetale za Bugari mislele deka se razlichni od drugite Bugari, koi za niv bile Shopi. Ne e verno. sigurno prerodbenicite bile poucheni od tatkovci te im no nie denes znaeme mnogu podobro od niv. ??