От дискусиите тук, във форума ми прави впечатление колко странни форми има съвременния македонски език. Често македонците казват например : ИМАМ СЛУШНАТО ...... Този израз ми звучи парадоксално. Защо Коне(в)ски не е оставил в сила СЛУШАЛ СУМ, което е по-близък до логиката израз. А първото е такава недомислица, в никой македонски диалект го няма. Най-вероятно е почерпил вдъхновение от английския Present Perfect Tense : I HAVE HEARD. Тоя човек е имал фантазия. В къщи имам една книга на македонски, "Леб" от Алексей Толстой, издадена 1945 година. Преглеждайки я бегло ми направи страхотно впечатление, че тогавашния току-що излюпен език е много по-различен от сегашния!!! Най-голямата разлика са глаголните форми, които мисля че са взети директно от скопско-църногорския диалект. В момента не се сещам за пример, но сигурен съм, че Константин ще ни разясни, ако прочете този пост. Защо не използваха някой друг диалект за база - например Щипския или Струмишко - Гевгелийския? Ама тогава щяха да си говорят съвсем по български, дори и пиринските македонци може би нямаше толкова да се отчуждим от тях.

mislam ne gi poznavash dovolno rabotite za da komentirash. taa forma ja ima. i dvete gi ima. tochno e deka ima promeni od 45 navamu. ako sakash da vidish kako zboruvale koga nemalo pravila pogledni go originalniot tekst od ASNOM ili nekoj broj od Nova Makedonija. na pochetokot se koristele nekoi zborovi shto lichat na bugarski no ima i nekoi od Skopsko. korekcii se napraveni i na ednite i na drugite. i ne se ismejuvaj so jazikot svoj zatoa shto ne go poznavash dovolno. zarem si posrekjen so tugjiot?

"ИМАМ СЛУШНАТО" е карактеристично за Битолскиот и Охридскиот край, а не за Скопйе - макар да сега и таму се употребува. Во Струмица би рекле "слушнах" или "чух", "слушнал сам". Не е никаква артифициелна форма, туку нешто нормално во тие говори. Ке ти дадам уште еден пример кой може да ти звучи уште понеприродно: "имам бидено" место "сум бил", или "ручан си?" место "дали си ручал?". Не заборави дека колку што тебе ти изгледаат чудни овие изрази, толку и литературниот български язик им изгледа чуден на Македонците од западните градови. Сигурно ти е познато дека македонскиот литературен язик е кодифициран според препораките од Мисирков: Битолско-Охридско-Велешко-Скопско наречйе. Верувам дека ако место тоа, за литературен язик би бил земен диялектот од Делчево или Берово, за вас во Благоевград тоа би било многу поблиско од българскиот литературен язик. Но истото е и на други места: Куманово и Вране не се разликуваат по говорот, а за едните литертурен язик што гу учат на училиште е српскиот, за другите - македонскиот. Како што е между Македония и България, истото е и между Македония и Сърбия. Каде и да ставиш граница, ке згрешиш. Ако продолжам, ке се вратиме на твоята тема за затварането во локални рамки, и за бегането од самиот себе кое следи по секоя делба. Биди поздравен.

Mislam samo "Srbin" od Vranje, Leskovac, Pirot, Bosilegrad,Caribrod ke mozhi da zboruva shto-gode Makedonski Naskoro gledav uchebnik "Macedonian language and grammar" od nekakva gospozha Kramer - Wisconsin State University....gramatikata ve e bi kazal Bulgarska (so nekoi dialektni prodibivki - opredelitelen chlen 'ON', 'OV') i tipichnoto za Zap.Makedonija "v" glagolno okonchanje vmesto "h')

naskoro gledav ili neodamna gledav. kaj nas naskoro e za idno vreme, naskoro kje gledam. sega gledash li deka ima golema razlika megju jazicite. gramatikata dali lichi na bugarska ili bugarskata lichi na makedonska ne e ni bitno. no dali kokoshkata e postara od jajceto ili obratno?

По въпроса за тази особена за нашата съвременна езикова логика форма мога да добавя, че тя не е неестествена за много говори и в съвременна Бъгтария - западнородопски, документирана е и в Западна Тракия. Явлението е интересно и има съвсем ясен аналог с посочения пример от английски - в много индоевропейски езици тази форма на предаване на свършено действие в миналото е единствената и най-обичайната, т.нар. перфектно време. Състои се от глагол със значение "имам" и някакво отглалогно съществително /причастие/. В съвременния български за сравнение съществува аналогична форма със "съм" - "слушал съм". Любопитно е проникването на тези форми - с "имам" - в южнославянски езици. От една страна те са норма за средновековния и съвременния гръцки, но изглежда и там не са се развили естествено. За мене звучи убедително идеята за някакво влияние от Западното Средиземноморие - италиански, каталански и т.н. още повече, че тези форми се появяват и документират в периоди и райони, където по някакъв начин има влияние на романско говорящи.

zarem si posrekjen so tugjiot? Защо чужд, Laci? Майка ми и татко ми говорят точно така, както и всичките ми баби и дедовци. Най-слабата ви позиция при аспирациите ви спрямо Пирин е именно твърдението че сегашния македонски бил майчин език за пиринците?!?!?!?! taa forma ja ima. i dvete gi ima. Извини невежеството ми.

Ти сигурно си лингвист?

Повечето работи, които ми каза, не ги знаех. Но... Ако диалекта във Вране и Куманово е еднакъв, то е защото, както вече ти казах, до 1878 година повечето нобоосвободени райони в Източна Сърбия беха населени с население с българско съзнание. По този начин говорят и гр. Трън и Брезник западно от Перник. А за посърбяването на тези райони може да прочетеш в on-line архива на вестник Македония, имаше там една статия за насилственото посърбяване на гр. Пирот през 1978 - 1879 година. В границите на Екзархията беше и гр. Ниш.

Интересно ми е, че са запазили частицата ЛИ при въпроси (Васко Македонски от Австралия негодуваше срещу нея, казваше че в Прилеп не се употребявала). Запазили са също ТОЙ (а не ОН). Кореняците Пиринци говорят на ОН :). Не ми е ясно на какъв принцип се избира дали определителния член да е -ТА (ДЕНЕШНАТА) или -ВА (ДЕНЕШНАВА). Това между другото.