във форум "Македония на македонците" днес Ванчо е постнал извадки от една статия то понеделнишкия труд, в която става въпрос за двойното гражданство, една тема, която беше засегната преди време. Ето и цялата статия. В средата н афевруари македонската столица наподобява българската - мрачна и удавена в бензинова мъгла. Потоци от очукани таратайки и тук-там лъскави лимузини се извиват из града. Единственото предимство на Скопие пред София са сухите и чисти улици. Но също така задръстени от спрели коли. А шансът да намериш място за паркиране е нулев. Поради по-мекия климат снегът рядко се задържа. Дори тук-там цветари предлагат първите пролетни букети, наподобяващи кукуряк. Дни след убииството на югоминистъра на отбраната Павле Булатович полицейското присъствие е засилено. Македонците обаче са спокойни и поляризирани в мненията си. От пълно възмущение до: "за мъртвия по-добре нищо." В централните скопски кафенета "Лондон" и "Кай Фуфо" денят започва с преглед на вестник "Труд", който всяка сутрин може да се намери по реповете. От доста време тези места са се превърнали в клубове на "бугарите". Така в Скопие наричат старите железни българи от историческото ВМРО, отцепени след лагерите и затворите "Голи оток" и "Изридово". "Кай Фуфо" е любимо кафене на мироопазващите сили на КЕЙФОР. Млади немци влизат, поръчват си по халба бира и хвърлят многозначителни погледи на седящите наблизо македонски момичета. За натовските войници има и специално американско меню, включващо пиле на скара със задушено брюкселско зеле и царевица. Денят на българските бизнесмени в Скопие обикновено започва в непретенциозен частен хотел, като "Лаки", където леглото на вечер е 40 марки. Предпочитаната закуска е чорба. Нашенци, главно търговци, не могат да се оплачат от застой в бизнеса. Търгува се всичко, най-вече чрез македонски посредници за Албания и Югославия. Дълги колони от тирове извиват опашки на границата при Гюешево. От началото на февруари македонските граждани, които имат "някаква българска жилка", масово се стичат в българкото посолство в Скопие, за д аси вземат формуляр на молба за получаване на българско гражданство. Нашите дипломати разрешавали дори гражданите сами да ксерокопират формуляра и да го раздават на други желаещи. Кандидатите трескаво проверявали тавани, мазета, скринове, долапи и ракли, за да открият документи на родители, баби и дядовци, в които те се определят, като българи. Съобразно обявените условия в онези години София давала гражданство по съкратената процедура в бързи срокове. Тези, които вече имат новички български паспорти, смятат за свой пръв български дълг редовно да посещават "Лондон" и "Кай Фуфо". Македонското списание "Фокус" в броя си от 4 февруари т.г. свързва вълната от желаещи да получат българско гражданство със съобщението, че България ще става членка на ЕС и шенгенските визи ще отпаднат скоро за гражданите и. Авторът на статията се възмущава от "традиционният македонски манталитет", обиждайки сънародниците си, като продажници. Традиционните посетители на "Лондон", които познават в детайли македонското общество, не отричат, че част от желаещите да станат български граждани се движат от горния мотив. Причините за масовизирането на процеса, който започва през 1992г., обаче са различни. Много македонско граждани, възпитани тайно от родителите си, като българи, вече са се убедили в необратимостта на демокрацията в Македония и без страх за живота или кариерата си / своята и на роднините си/ заявяват българската си идентичност. Част от тях желаят да се заселят в България и за това им е необходим български паспорт. Такъв е случая с г-н Димитър Мицков. През 60-те години той емигрирал в САЩ, оженил се и започнал работа в заводите на "Пепси-кола". Години по-късно сам се върнал в Македония. Днес получава пенсия от 1100 долара месечно и всеки ден си купува български вестник. "През всичките 36 години, през които живеех в САЩ, не спрях да чета българска литература. Българския език е мек и прекрасен, сръбският е твърд и не ми приляга. И аз и родителите ми сме родени в Скопие, но аз съм българин и никой не може да ми го оспори. Мечтая да се оженя за българка и да се преместя да живея у вас, защото е по-хубаво. Всеки ден слушам Радио София и чакам с нетърпение да дойде пролетта, за да си направя екскурзия до българия. От всичко най-много ми е мъчно, че родната ми сестра е сърбоманка" - споделя г-н Мицков. За други получаване на българско гражданство е своеобразна защита срещу пророкувани тук от мнозина драматични обрати в ситуацията. Един от тези кандидати ни убеждаваше, че по пазарите на в Македония се продават карти на Велика Албания и в нея бил включен и районът, в който сега живее. Повечето обаче се страхуват от завръщането на сърбите и сочат, че въпреки трудностите на войната и ембаргото Сърбия супсидира всички частни телевизии, вестници и списания, някой от който предават директно на сръбски език. А официалната държавна телевизия, управлявана от ВМРО, от 14 месеца е пуснала само два кратки български документални филма, единият от които за албански бежански лагери в Македония, а другият за китното ни Черноморие. В тази връзка напоследък в Македония наистина стават странни неща. 2000 година беше посрещната с мегаконцерт на сръбски фолкоркестър. На военна клетва в Битоля някой новобранци получили текст на сръбски език. Модно дефиле пък било открито от македонския министър на ВМРО с грандиозно ревю на реномирана белградска модна къща. Какъвто и да е мотива на тези хора, добре ще е България да не отказва гражданство на нито един от тях. Така, както не е отказвала на никого от 600 000 родени в Македония и емигрирали в България между 1878-1918г. Техните потомци днес наброяват три милиона души /около 40% от всички българи/. От тях излезе голяма част от научния, културния, икономическия и политически елит на България. Подобно на българския днес средния македонец е отчаян и не вижда светли дни в близко време. Понятието средна класа е условно. Магазините преливат от стока, но малцина са тези, които си позволяват нещо повече от задължителните ежедневни хранителни продукти. Средната заплата се движи около 200 марки и на много места не се плаща редовно. Пенсиите варират в същите граници - 200 марки. Цената на един хляб е 20 денара, на килограм месо - 200 денара. Курсът марка-денар е 1 към 31.7. македонецът едва връзва двата края с какви ли не комбинации - разпрадава имущество, взема заеми… "До гуша съм в дългове. Принуден съм да си продам къщата", изплаква болката си 50-годишния журналист Константин Кланов. "И знаете ли кой ще я купи? Албанец, търговец на дъвки. Ще ме утепа без пушка и ще вика ура. Но ще ми даде пари. Имах частна телевизия и радио, н овсичко пропадна. Сега работя само на хонорар. Семейството ми е застрашено да се разпадне. Слава Богу, че жена ми работи в банка и получава по 300 марки, та има с какво да храним двете си деца." По думите на Кланов мнозина македонци са принудени да продават имотите си. Богати албанци обикалят със скъпи коли и купуват по няколко къщи. Почтената работа и журналистическия труд не се котират. Сигурен доход имат тези, които се занимават с черна търговия. За корупция в Македония също се говори. Но и тук понятието плува в мъгла и се адресира към бивши министри, неизвестно кои. Упреци към правителството на Любчо Георгиевски са свързани с това, че не изважда на показ работата си. Министерският съвет се намира в неугледната зграда на бившия централен комитет на комунистическата партия. Участвали в предизборната кампания активисти на ДПМН, днес са разочаровани, че издигнатите от тях на власт са се отдалечили. Информацията се филтрира от специално министерство. А и скопските журналисти като че ли не се опитват да надникнат зад фасадата на властта. Българските шлагери "депутатско кюфте" и "депутатски мерцедес" са им непознати. Мнозина незнаят къде живеят Любчо Георгиевски и съпругата му Снежана. За президента Трайковски се говори, че искал да остане в апартамента си в краен скопски квартал. Какви и колко коли обслужват депутатите, също не е ясно. Както и къде се намират резиденциите на държавните мъже. За нас войната в косово не е свършила, твърди Константин Кланов. Колко още има да теглим, никой не знае. От двете страни на река Вардар, която пресича Скопие и разделя града на стара и нова част, животът не спира. В центъра се срещат модерно облечени млади хора с мобилни телефони и скъпи коли. В периферията обаче ври и кипи от балкански алъш-вериш и цигания.

Ne moga da razbera kolko pechalivshi sa Makedonskite firmi che srednata zaplata v MK da e 200 DM? Ta tehnija BNP ja ima 1 miliard dolara, ja ne...

Brutnia im nacionalen dohod e blizo 4 pati po-malak ot tozi za Bulgaria.Dannite sa ot poslednia broj na NAtIONAL GEOGRAFIC MAGAZIN.

У все пак как успяват да направят средна заплата 200 марки? Да не и да живеят на кредит? :))) Като нас през 80те. После като се обединим, ще се окаже че ще плащаме и техния дълг, но ако това ще е цената на обединението, то защо пък не?

Това, че в Македония има хора с българско или лъже-българско самосъзнание, е добре, но те няма да станат повече от 20-30 хиляди... при най-добро стечение на обстоятелствата - 50 хиляди. Останалите какво ще ги правим? По-добре да говорим не за обединение (което ще превърне въпросните македонски българи във врагове за всички техни съседи македонисти и сърбомани), а за гарантирането "националната свест" на българите в Скопие (започвам да оставам с чувството, че сърбоманско Скопие е градът с най-много новоосъзнали се българи... вероятно, защото това са предимно грамотни и начетени хора, не като най-тъжните екземпляри от македонските форуми) и други градове (Струмица?). Ако в Македония се създаде подобна, УБЕДЕНА в българщината си група, тя ще бъде най-сигурен гарант за постепенната интеграция между двете страни, която интеграция да се ограничи в добросъседски отношения и свободни комуникации, без да се овесваме едни на други за шията... С тия албанци и със силните сръбски позиции във Вардарско по-добре да си останем ОТДЕЛНИ ДЪРЖАВИ. Ако в Македония живееха българи и не се разпалваха подобни истерии, аз наистина не виждам нищо страшно Пиринско и Вардарско да се обединят... Това би означавало близо триста хиляди българи повече в Македония...

E na znam za vas, no na men mi se struva, che te zemat bulgarsko grazdanstvo ot STRAH. emi to si e za strah, albancite stavat vse po-nagli. Sled kato specheliha v Kosova, sega se celiat v Makedonia(edin den moge i do Balgaria da stignat, ako prodalzavat taka). naistina, shtom vizdat, che albancite gi okupirat vatreshno, triabva da imat rezerven variant ... i kakvo po-dobro ot Bulgaria, koiato shte gi prieme dori s ohota. .... sushtoto e kato da vidish na pazara Kirkov v Sofia, che ti prodavat sovremenna karta na velika turcia, kadeto vliza Kardzali i Rodopite. .....nikakvo obedinenie. granica s albania e nai-loshoto, koeto moge da ni se sluchi!!!

>Това, че в Македония има хора с българско или лъже-българско самосъзнание, е добре, но те няма да станат повече от >20-30 хиляди... при най-добро стечение на обстоятелствата - 50 хиляди. >Останалите какво ще ги правим? >По-добре да говорим не за обединение (което ще превърне въпросните македонски българи във врагове за всички техни >съседи македонисти и сърбомани), а за гарантирането "националната свест" на българите в Скопие ... Много бързо ги схвана тези работи, П.М. На мен ми трябваха няколко години интернет-запознанство с ония, за да стигна до подобни изводи... :-) Лошото е, че в българската преса не се дискутира много по тези актуални въпроси, дори и в-к "Македония" набляга повече на миналото. А и се опасявам, че ако някой изкаже подобно мнение, ще го обявят за еретично. - Например, четем за разрушаването и поругаването на бълг. исторически паметници, надписи, фрески в църкви, църковни гробища, гробища на загиналите участници във войните и т.н. За взривения паметник на падналите при Стражин 5000 бълг. войници, за българското военно гробище в Битоля, превърнато в сметище или свинарник, докато френското военно гробище (на окупатора!) било зелен парк, атракция за града... Е, замислих се, как да гледаме на тези хора, с какво се различава тяхното отношение към нашето наследство от това на един унищожител и "негатор" (да употребя тяхната дума). Та и албанците да я бяха взели тази територия, можеше ли тяхното отношениeто да бъде по-лошо от сегашното?! Едва ли... Затова моето мнение за настоящето е: БГ, отнасяй се към МК както към всяка друга страна и дръж за спазването на същите международно признати изиквания, права на граждани, културно наследство, гробища, църкви и т.н. Колкото хора там се смятат за българи, толкова. Те са важните за нас. Независимо дори дали сега са в МК, а утре ще са в някоя друга държава - те трябва да са обекта на нашето внимание и да държим за правата им. Другите за каквито щат да се смятат - от чисти словени до златни деца на Александър и Клеопатра, не ме интересува. Васил

Къде турци на пазара Кирков да й се порадват...

Подобни работи им разправях в този форум и миналата есен - че могат да се самоопределят като каквито искат, стига да не присвояват общата ни история само за себе си. Е, не се получи. Надигнаха страшен вой (тогава май че бяха други лица), че ние сме откраднали ТЯХНАТА история, че сме злодействали по време на "окупациите" и какво ли още не - на татаромонголобугарската линия няма да се спирам. В известно отношение те са останали в миналия век - трябва да доказват себе си. И много странно - чрез "всяка прилика с реални (съседни) народи е случайна". Като че ли сами признават, че са плод на художествена измислица и, сакън, някой да не се познае в тях. От друга страна, сърбо-комунистическата пропаганда им е втълпила, че борбата срещу немците на територията на Югославия и борбата (ако е имало такава) срещу Българските "фашистки окупатори" е едно и също нещо - светла страница в тяхната история. За днешните млади македонци това е истината, още повече, че след войата Тито им е подарил "федерална независимост" и с това е заличил в съзнанието им следите от насилственото сърбизиране. Принципно погледнато, не виждам причина да отстъпваме по нито един въпрос - това означава да направим компромис със собственото си национално самосъзнание. За Пиринсия край - само чрез референдум. Ако наистина се отцепят, както се казва - прав им път.

Ima nesto viarno v tova.NO ako prodalzadame po staromu,tiahata propagandna masina ste nabira vse po-goliama skorost.A s neia i izmislenite istoriiki za minaloto,za gadnite i prosti "bugari" i novoformirastoto se samosaznanie za prinadleznost kam drevnata Makedonska drzava na Aleksandar Makedonski.S tova prodalzavat i lazite za nasite vazrozdenci,s koito tolkova se gordeeme-te sa obiaveni za prvite istinski samoosaznati makedonci.Kakvo ste pravime togava? Nie si malcime i zapadnite uceni zapocvat da viarvat na propagandata na srbofilite,upravliavasti Makedonia sega.Kakto bese i predi-oficialnata pozicia po makedonskia vapros klonese ot palno bezrazlicie do pasivvnost i malcanie v moemnt kogato triabvase da zastitim "bulgarskoto". Tova li predlagas,Vasko? Naprotiv,az mislia che nie triabva da tarsim kontakt dori i s tezi,koito ni obizdat s nai-nepremereni izrazi.I da se opitame da raspleteme kalboto zaedno s tiah.Kak ste stane tova?S kulturno satrudnicestvo,s vestnici,knigi,spisania,s vzaimopomost na ikonoimmicesko i vansno-politicesko nivo. Malcanieto,kakto kazvat niakoi,e znak na saglasie. Nie sme se saglasiavali prekaleno dalgo,nali?