MAKEDONSKO DEVOJCE Makedonsko devojce , kitka sarena, Vo gradina nabrana , dar podarena. Dali ima na ovoj beli svet Poubavo devojce od Makedonce. Nema , nema , ne ke se rodi, Poubavo devojce od Makedonce. Koga pesna zapee-slavej nadpee, Koga oro zaigra-srce razigra. Dali ima na ovoj beli svet Poubavo devojce od Makedonce. Nema , nema , ne ke se rodi, Poubavo devojce od Makedonce. Koga kosi rasplete , kako koprina, Licna e i policna od samovila. Dali ima na ovoj beli svet Poubavo devojce od Makedonce. Nema , nema , ne ke se rodi, Poubavo devojce od Makedonce

По време на Балканските войни 1912-1913 г. крал Александър предвожда сръбската войска при завладяването на Вардарска Македония и сърбизирането на българското население в нея. След Кумановската битка, начело на войскова част, той навлиза в Скопие, посрещнат от ръководителите на града. Едно десетгодишно девойче на име Веска Зойчева му поднеся букет цветя. На въпроса “Па шта си ти?" (“Каква си?"), детето спокойно отговаря: “Българка”. Вбесен от отговора, сръбският владетел й удря плесница. Научавайки за този позорен случай, Иван Вазов написва следното стихотворение: "Па шта си ти?" "Па шта си ти?" - такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец. "Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава душата ти некакен пришълец; "Па шта си ти?" - туй питане навред - при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга о, бъларино, сърбин ти полага и чака с начумерен лик ответ. Но ти пази се, прав ответ не давай. Кажи се португалец кюрд, сириец, лапонец, негър, циганин, индиец - но българин се само не признавай. Че тоз грях смъртен прошка там не знай: влече позор, побой затвор, изгнанье - невидени при прежните тирани. Скрий, че си българин в най-българския край; че си потомък Самуилов, на Атонский Паисий внук; скрий на коя си майка син, на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин, и езерата и горите македонски! Не споменувай Лозеград, Люлебургас, ни Булаир ужасни: ти би разбудил подозрения опасни, че на героите техни може да си брат. Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека, дъбрава, езеро, река, рид, планина ще викат с глас през всички времена: "Тук българи са, българи от памтивека!" Април, 1913 г. "Па шта си ти?". На български означава "Какъв си ти?". Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос отговаря, че е българче. През 1934 г. в Марсилия крал Александър І е ликвидиран от Владо Черноземски.

ehe na tazi pesen kolko rakia sme ispili i kolko Makedonii sme osvobodili.Koi ne znae tazi pesen bre? Publikuvai ja po-dobre v srbskia forum,za teh ste bade nesto novo.Ne i za nas,poneze tazi pesen e bulgarska.Znaeme gi vsickite ,nema nuzda da gi pises. A kato si pocnal s narodnite pesni,da te pitam nesto. Abe "makedonec"?Ami vzemi da prepecatas nekoa pesen ot sbornika na Bratia Miladinovi.A spomnias li si kak se kazva tozi sbornik? "BULGARSKI PESNI" se kazva i poveketo ot pesnite sa ot Makedonia.Inace mi e drago deka go poznavate nasia folklor i ne ste zabravili za ubavite ni narodni pesni pokrai Lepa Brena i Ceca Velickovic,Vesna Zmijanac i drugite "yugoslovenski" parceta.

ne pasuva. i ovaa pesna li sakate da ja ukradete. za Miladinovci poznato e koko naslovot go dobil imeto i kako vo knigate ima samo malku bugarski pesni.

Vo zbornikot "Bulgarski narodni pesni" na Miladinov ima pesni od Makedonija, Trakija(Panagjurishte), Sofijsko. Za toa se BULGARSKI NARODNI PESNI. ..."NE KE SE RODI, PO UBAVO DEVOJCHE OD MAKEDONCHE" Mozhi bi zada ne e BULGRSKA PESNA, mora da ja redaktirate na... "PO LJEPA DEVOJKA". Aj so zdrave!

Ukradnali?Hehehe kak ne vi sram be. I za Bratiata Miladinovi sboris daze...Pa to se vidi ot zaglavieto na khigata.Zasto ne e "Makedonski pesni" zaglavieto kato poveketo ne bili bulgarski??? Eto ti uste edna poema ot K.Miladinov.Procitai vnimatelno i pomisli dali ne stanaha mnogo savpadeniata-Miladinovi bili napisali BULGARSKI PESNI,Delcev kazal che e bulgarin,Dame napisal che trebva da se obedini Makedonia s Bulgaria.....a vie se si izmisliate nekakvo obiasnenie. Eto i poemata: _____________________________________________ GRK I BULGARIN GRK: Blgarine, prost choveche, Shto tuk stoish, ne se grchish? Nemash ochi da ne vidish Kolku slavni se storifme? BLGARIN: A grkimu star choek, Kak ti tekna tie zboroi Da mi velish, da mi kazhvash? Ya beh slaven i prehvalen I pak sega sum Bugarin Ako sakash Bog milostiv Ke si bidam pak prehvalen. GRK: Bolgarine ne pazbervish Ya ti velyam da se uchish Grtska kniga npefalena Tukidida, Evripida Irodota i Pindara. Kak ke chinish ti bez kniga? Tvoya kniga ti si nemash Da se storish uchen choek. Ako mozhish razberi me Nauchi se grtska kniga, Da bideme site grtsi. BLGARIN: Da se ucham grtska kniga! Koy se tie shto mi kaza, Tukidida, Evripida Irodota i Pindara. Tie ne se ot nashite Ni dedo mi, ni prededo; Yazka tie ne poznavam. Ako rechesh ti za kniga Imaf kniga, pak ke imam; Ala grku ti nikoga Da ne chekash da se grcha. GRK: Ya ti davam arna uka Zashto ti sakam tvoe dobro Pak ti velyam - pogrchi se; Ako sakash ti se molam Toku sade nogrchi se. BLGARIN: Nemoy, grku, dodevay mi; Pak ti rekov pak ti velyam Razberi se, ne se grcha Ako sakash Bugari se! ______________________________________________ Konstantin Miladinov avtora na sbornika "Bulgarski narodni pesni"

kradenjeto se odnesuva na 'Makedonsko devojche'. a za zbornikot izgleda ne ti e bash poznato kako se otpechati, zoshto ima takov naslov i zoshto samo okolu 10 do 15% od pesnite se bugarski. ste zapnale so zbornikot kako bozhem nie neznaeme deka takov naslov ima. shto e vazhno kakov e naslovot? vazhna e sodrzhinata.

Takyv typ argument dosega ne biah chuval!!! Znachi niama nikakvo znachenie dali shte se kazvash Magare, Tupan, Lyzhets, Falshifikator, Promitcho-Mozykov - vazhnoto e samo da imash makedonsko samosyznanie! Nazdrave

abe mnogo si prilichame ...i dvata naroda sme tvardoglavi.................

... В смисъл фолклорна. Подобно на "Биляна платно белеше" и т.н. това са авторски песни, които играят ролята на градски фолклор сред поробените македонци. Много от тях се отнасят до конкретни исторически личности, най-вече борци от ВМРО. Именно за това те са по-"певки" от традиционния български фолклор, който трудно пасва на нетренираните гласове. Общо взето, докато в Македония се е пеело за девойчето, в България сме пели "Целувките на Ана" и "Гошо хубавеца" - това е едно косвено обяснение за пропастта, която историята изравя между българи и македонци: още през първите десетилетия след Освобождението (на половин България) от двете страни на границата се създава съвсем различен светоглед. Докато българите в Княжеството се поевропейчваме (ба, ние и сега туй правим май), в Македония хората запазват традиционното си мислене и като реакция на тиранията се привързват в много по-голяма степен към родното си творчество. Оттам и онова (заслужено) чувство на превъзходство на македонците към останалите българи, които по-отдавна са забравили традициите си.