|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 И като продължение
|
|
| Автор |
kuduger965O6 ((a.k.a.kudoglu)) |
| Публикувано | 14.10.25 10:19 |
|
|
темата на NAVY с леко изместване фокуса към Близкия изток:
"Доналд Тръмп положи огромни усилия, за да постигне споразумение в Близкия изток. В продължение на месеци неговият специален пратеник Стив Уиткоф и държавният секретар Марко Рубио обикаляха столиците на региона - от Тел Авив до Кайро и Доха - за да изгладят детайлите на бъдещия мир.
В един момент обаче преговорите буксуваха, а старите противоречия отново заплашиха да провалят процеса. Тогава Тръмп взе нещата в свои ръце. С присъщия си инстинкт на политик, който не чака, а диктува, той се намеси лично и показа, че остава незаобиколим фактор в Близкия изток - дори след години на американско отстъпление и дипломатическа ерозия в региона.
Мирът, който беше подписан под неговата егида, не е резултат от дълги преговори, а от едностранен натиск и изчерпване на алтернативите.
Израел не изпрати представител в Шарм ел-Шейх - ясен знак, че възприема примирието не като компромис, а като условие. И все пак това не омаловажава, а дори засилва дипломатическия успех на Тръмп - той постигна мир, без да моли за съгласие, като показа, че силата може да диктува стабилност, когато диалогът отдавна е изчерпан.
Решението на Бенямин Нетаняху да не присъства на мирната среща е акт на наранена гордост. Той вижда как кампанията в Газа, която трябваше да му донесе исторически триумф, завършва по чужд сценарий. Израел подписа споразумението в Йерусалим, а не в Египет - символичен отказ да легитимира ролята на посредниците. Мирът беше наложен, а не договорен. И колкото и да се опитва Тел Авив да запази достойнството си, фактът остава: Израел бе спрян не от Хамас, а от волята на Вашингтон.
Това обаче оставя отворена врата за Тел Авив да се откаже от споразумението - при желание винаги ще се намери повод.
Ясно е, че плановете на Нетаняху и неговото дясно правителство бяха различни, но днес Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир - "лошите момчета" в кабинета - не надигнаха глас срещу мира и дори се присъединиха към празненствата за освобождаването на заложниците. Това обаче не означава, че след няколко дни няма да говорят с друг тон. От друга страна, Нетаняху този път получи ясна подкрепа от опозицията - но готова ли е същата тази опозиция да го задържи на власт, ако мирът се окаже политически непопулярен?
Ситуацията превърна египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси в лице на мира - парадоксално, като се има предвид, че у дома той управлява с твърда ръка и ограничаване на гражданските свободи. Но такава е логиката на Близкия изток - авторитарните лидери често се оказват най-ефективните посредници. Египет отново стана арбитърът, който държи ключа към преговорите, а Вашингтон го използва като стабилен партньор. Както някога Ануар Садат извади СССР от региона, така днес Сиси затвърди ролята на Кайро като център на близкоизточната дипломация.
Фактът, че в Шарм ел-Шейх нямаше руски представител, е повече от символичен. Това е вторият "Кемп Дейвид" за Москва - нов шамар, 46 години след първия. През 1979 г. Египет и Израел подписаха мира си под егидата на Джими Картър, с което Съветският съюз бе окончателно изтласкан от региона. Днес историята се повтаря: Русия отново е изолирана, без глас и без влияние, докато САЩ си възвръщат лидерството.
Междувременно временният успех на Кремъл в Сирия - представян като триумф на руската военна мощ - приключи с унижение.
Свалянето на Башар Асад и разпадането на неговия режим превърнаха някогашния "бастион на Москва" в огледало на собствената ѝ слабост. Остана ѝ само базата в Тартус, без стратегическа стойност и без политическо покритие. А отношенията с Рияд и Абу Даби, които доскоро осигуряваха финансова и дипломатическа възглавница на Кремъл, също може да се променят. След примирието в Газа и сближаването със САЩ, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства може да преразгледат подкрепата си за Москва - и тя да стане далеч по-скъпа за Кремъл, както в икономически, така и в политически смисъл.
На срещата в Анкъридж Доналд Тръмп подаде на руския президент Владимир Путин въже, с което да се измъкне от плаващите пясъци на войната в Украйна. Това бе приятелски жест, шанс за изход без унижение - за Русия, но и за света. Путин отказа. Воден от гордост и недоверие, той подцени човека, който диктува правилата. Днес резултатът е ясен: Русия губи позиции на всички фронтове - военни, дипломатически и икономически. Тръмп успя да я изолира не със санкции, а с геополитическа хладнокръвност, превръщайки я от фактор в наблюдател.
Дори палестинската администрация, по традиция гледаща към Москва, усеща, че този маршрут вече не води до нищо. Махмуд Абас е ходил неведнъж в Кремъл, но винаги се е връщал само с риторика и банални уверения в "подкрепа". Днес той вероятно си дава сметка, че съдбата на палестинския народ не се решава в Москва, а в Кайро, Доха и Вашингтон. Русия не може да предложи нищо освен думи, а светът вече се движи с друго темпо и под друг ритъм.
Новият баланс на силите е ясен: Вашингтон, Кайро и Йерусалим формират оста на новия близкоизточен ред, Тръмп възстанови пълния контрол над дипломатическата сцена. Във време, когато Европа изглежда нерешителна, а Русия - безсилна, Америка отново се върна в центъра на играта.
Изтласкана от Европа и Близкия изток, Москва се обръща към Азия, но този път не по избор, а от безизходица.
Проблемът е, че Азия вече има господар - и той се казва Си Дзинпин. Русия не е партньор, а второстепенен играч в китайската орбита - доставчик на енергия, суровини и дипломатическа подкрепа. Китай диктува темпото и параметрите на това "сътрудничество", държейки Москва зависима, но никога равнопоставена. По този начин така нареченият "път на Изток" се оказва път към зависимост - тих, но необратим.
Горещото политиеско лято, което завършва със срещата в Шам ел-Шейх, показа, че Русия вече не е фактор, а наблюдател. Тръмп не я победи с оръжие, а с геополитическа хладнокръвност. Мирът в Близкия изток се превърна в негов личен триумф, а за Кремъл - в поредното напомняне, че историята не чака изоставащите. Ако през 1979 г. Кемп Дейвид сложи край на съветското влияние в региона, то Шарм ел-Шейх бележи края на руското. Бележи и началото на нова ера, в която Америка отново диктува правилата, а останалите - само ги следват."
Редактирано от kuduger965O6 на 14.10.25 10:29.
| |
|
|
|
Ти питаеш съмнение към моите източници. Твоя воля...
На ти още един съмнителен източник. Полковник Жак Бо. Според него след освобождаването на заложниците, ще има няколко дни или седмици почивка и изтребването на палестинците ще се възобнови с пълна сила. Така че "мирът" на Тръмп е нещо ефимерно и нетрайно.
Ще повдигна отново тази тема към Коледа и да видим какъв ще е резултатът.
Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма
| |
|
|
|
юлиан марков - не бях го чувал тоя анализатор. но като му сканирах по диагонал писанието, си рекох още веднъж, че напълно правилно избягвам български анализатори /"анализатори"/. тоя пич е застинал на клишета от преди 3-4 години /леко разбъркани с някои пресни събития/, дето и в западната преса отдавна не ги използват.
ето, за разнообразие нещо от истински пропагандист, професионалист:
един добър микс от 90% обективност и 10% wishful thinking /но поднесено и изразено на едно много добро, професионално ниво/.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
| |
|
|
|
Свалянето на Башар Асад и разпадането на неговия режим превърнаха някогашния "бастион на Москва" в огледало на собствената слабост. Остана само базата в Тартус, без стратегическа стойност и без политическо покритие.
От днес:
"Действително имаме дългогодишни исторически отношения, които свързват Русия и Сирия", каза от своя страна Аш Шараа.
"Русия ни е помагала в различни области. Свързват ни и сериозни мостове на сътрудничество, включително и материално", отбеляза временният сирийски президент. "Бих искал да Ви благодаря за приема и за поканата да дойда (в Москва)", добави той.
"Уважаваме всички сключени по-рано договори между Москва и Дамаск, а също така се стремим да придадем нов характер на двустранните ни отношения", каза още Аш- Шараа.
Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма
| |
|
|
|
Дали ще има водеща роля Русия в развитието на Сирия е съмнително, но Шаара, търси международно утвърждаване и дипломатическия език, който използва, определено говори не малко за качествата на лидер, в който се изразяваше съмнение дори на тук във форума, доколкото си спомням.
| |
|
|
|
Това нещо на Марков, бе публикувано и на друго място, не се сещам къде точно, но няколко часа преди постинга ти, ми бе попаднало.
Ще видим какво ще се случи в Будапеща.
За сега предположението ти, че Тръмп чрез томахавките по-скоро стряска руската страна, за да вземе да се дотътри на масата за преговори, изглежда вярно.
| |
|
|
|
да, томахавките са поредната "празна заплаха" /явно ник патън уолш от сиенен, чете какво пишем във форума (с гугъл преводача или нещо подобно) и използва същите фрази /. иначе нещата започват да изглеждат все повече режисирани и хореографирани - явно текат разни скрити уговорки и планове между американците и руснаците /подобно на театъра, който американците и иранците спретнаха наскоро с техните "удари" и "контраудари"/. а в крайна сметка американците трябва да поддържат имидж и да показват някакво "проектиране на сила" поне в медийното пространство, даже когато достигнат лимита на лостовете си за влияние.
а самите томахавки са както се казва на английски - "too little too late". даже и да допуснем, че имат някакъв "стряскащ" ефект върху руснаците и ги докарат до масата за преговори, въпросът е, на тая маса какво ще се решава - харизването на 20% от украйна и замразяването на конфликта по линията на съприкосновение или връщането към границите от 2022 или 2014. щото вече и за нетренираното око е видно, че борбата е не за "победа", а просто да се спре патакламата.
иначе в днешния "анализ" от сиенен /от другия щатен пропагандист по украинските въпроси - матю чанс/, отново тръгнаха с тъпите клишета от сорта на гейм чейнджъри /един път да ги похвали човек и пак се излагат след това/:
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
| |
|
|
|
Eкспертът Брандън Дж. Вайхерт (старши редактор по националната сигурност в The National Interest) пише за възможностите на Томахавките:
Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма
| |
|
|
|
В Сирия вече видяхме какво може руското ПВО срещу томахавките- не много. Ако добавим и дроновете, може да се окаже, че са безпомощни.
| |
|
|
|
В Сирия видяхме какво могат Томахавките. Нищо особено. Успеваемост под 10%
Ако не вярваш, провери. Ето жокер:
Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
